------------------------------------------- 

Отчетен доклад
за дейността на ББИА за периода януари – декември 2016 г.

През отчетния период УС, ИБ и членовете на сдружението работиха целенасочено по изпълнението на приетата Програма за дейността на асоциацията през 2016 г. Основните задачи, залегнали в Програмата са изпълнени. Обогатиха се дейностите за повишаване на квалификацията и образователното ниво на библиотечните специалисти, за издигане на статута на библиотечната професия, издателската и информационната дейност. Разшириха се дейностите по застъпничество пред законодателната, изпълнителната и местните власти с цел проблемите на библиотеките и библиотечната професия да намират все по-широк обществен отзвук и да се търсят пътища за тяхното решаване. Разширяват се контактите и сътрудничеството на ББИА в национален и международен аспект.

ББИА прoдължи да работи отговорно и последователно за решаването на възникналите проблеми и за издигане ролята на българските библиотеки и авторитета на библиотечните специалисти – както на местно, така и на национално равнище. Нейните членове са лидери в библиотечната общност и са носители на позитивните промени в професията.

Имам удоволствието да изкажа нашата специална благодарност към Фондация „Америка за България” за помощта, предоставена на ББИА за изграждането на капацитета на професионалната ни организация и развитието на дейности, жизнено необходими за библиотеките и библиотечната общност.

Основни направления в дейността на ББИА

• Да повишава осведомеността на обществото за ролята и значението на всички видове библиотеки и да насърчава застъпничеството за библиотеките и професиите в библиотечно-информационния сектор

Основната застъпническа проява на ББИА е традиционната национална библиотечна седмица. През 2016 г. проведохме единадесетата под надслов „Библиотеката – място за всеки“. Тя бе организирана в партньорство с Фондация “Глобални библиотеки – България” и с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Основните послaния към обществото, изпълнителната и законодателната власт бяха:

Националната библиотечна седмица бе открита на 9 май 2016 г. в Националната библиотека. В откриването участваха: Ирена Соколова, депутат в 43-то Народно събрание, Ирина Гъркова – посланик на библиотеките и член на Обществения съвет на ФГББ, Марикен ван Меер, мениджър на програмите на Градската библиотека в Утрехт, Холандия, представители на партньорски организации, библиотекари – общо 128 участници. Във видео поздравлението си Ева Паунова, депутат в Европейския парламент, изтъкна, че библиотеките не живеят в миналото, а се трансформират в крак с обществените промени и са жизнено важни за развиване на умения по информационна грамотност у гражданите (https://vimeo.com/130127712?from=outro-embed). На откриването бе показана и изложбата „Конкурсът за нова сграда на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна.
Годишните библиотечни награди за 2015 г. бяха връчени на победителите от почетните гости. С наградата „Подкрепа за библиотеките“ бяха удостоени Менда Стоянова и Ирена Соколова, депутати в Народното събрание. През 2015 г. те застанаха зад справедливите искания на библиотечната колегия и допринесоха съществено за подобряване на финансирането на Националната и регионалните библиотеки чрез повишаване на единните разходни стандарти с 20%. Носител на тази награда стана и акад. Антон Дончев за неговото щедро парично дарение за Централната Библиотека на БАН.
Второто ключово събитие на НБС беше Националната кръгла маса „Библиотеката – място за всеки, място за всички“, която се състоя на 10 май в Дома на Европа и протече в три панела: Библиотеката на 21 в., Трансформация на библиотечните функции и Визия за библиотечната архитектура. Гостуващият лектор Марикен ван Меер от Градската библиотека на Утрехт, Холандия, представи аспектите на библиотечната трансформация: от място за фондове към пространство за хора; от онлайн ползване към дейности на място; от място за консумиране към място за създаване и др. Директорът на РБ Варна Емилия Милкова представи предизвикателствата пред библиотечния персонал в планирането на бъдещите услуги и как те ще повлияят върху организацията на пространството в новата библиотека. Ценен опит бе споделен от библиотеките, внедрили 3D принтери и с това привлекли нови аудитории, както и от библиотеките, предлагащи програми за ранна грамотност. Новите функции на библиотеките бяха дискутирани и от не-библиотекари – социолог, писател и детски психолог. Ценността на дискусията беше пъстротата на различните гледни точки, което обогатява възгледите на библиотекарите за потребителите, от една страна, а от друга – повишава осведомеността на библиотечните партньори, потребители и приятели за ролята на библиотеката и за нуждата от общи и обединени усилия за трансформиране на библиотеките.
С инициативи в НБС се включиха 47 библиотеки от над 40 селища в страната. Необходимо е да мотивираме участието на повече библиотеки в националните кампании, за да достигнат нашите послания до повече представители на властите и гражданското общество.
Като следствие от НБС представителите на ББИА Снежана Янева, Ваня Грашкина и Димитър Минев се срещнаха с г-н Славчо Атанасов – председател на Комисията по културата и медиите в 43-то Народно събрание. В изказването на Снежана Янева беше изразена тревога от липсата на държавна стратегия за развитието на библиотеките и от сериозното им изоставане както от световните стандарти, така и от изискванията на обществото и нуждите на българските граждани. Връчени бяха предложенията на асоциацията за изменение на Закона за обществените библиотеки, Закона за народните читалища, Закона за културното наследство и Закона за авторското право и сродните му права и поискана подкрепа от г-н Атанасов за тяхното разглеждане в Комисията по културата и медиите. Председателят на ББИА посочи нуждата за осигуряване в Бюджет 2017 на необходимите средства за въвеждане на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване.
Диалогът на ББИА с Министерството на културата през 2016 г. бе особено динамичен. Той включваше разговори на експертно равнище и среща с министъра на културата. За своевременното изясняване на неяснотите относно размера на средствата по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ за 2016 г. и начина на отпускането им, на 9.02.2016 г. ББИА изпрати запитване до Министерство на културата и Министерство на финансите. В отговора на Министерство на финансите от 18.02.2016 г. се посочва, че преценката за размера на средствата за финансиране на програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ е в правомощията на министъра на културата, който осъществява държавната политика в областта на културата, в рамките на утвърдения бюджет на Министерство на културата за 2016 г.“ Отговор от Министерството на културата не бе получен.
В края на септември ББИА публикува съобщение със заглавие „ББИА все още очаква отговор от Министерството на културата“, където дадохме гласност на нашите въпроси, свързани с неуспеха на Министерство на културата да осигури планираните 3 млн. за набавяне на нови библиотечни материали през 2016 г. ББИА попита: Защо се търсят „допълнителни“ средства? Къде са планираните? Как и къде „отпадна“ предвидената в бюджетната рамка сума за попълване на фондовете на библиотеките в страната с нови информационни източници? Защо Министерство на културата не уведоми своевремено за тази промяна? Кой ще поеме отговорност?
(http://www.lib.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1141&Itemid=255)
Председателят на ББИА изпрати молба до депутат Ирена Соколова да зададе писмен въпрос към Министерство на културата. За съжаление и това не допринесе за решаване на въпроса.
Проблемът за ритмичното осигуряване на достатъчно средства по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” се превръща в хроничен през последните години, въпреки че ББИА полага системни усилия за неговото решаване.

На 15 ноември 2016 г. председателят на ББИА взе участие в заседанието на Комисията по културата и медиите, на което бе обсъден проектът за Бюджет 2017. В изказването си тя подкрепи първоначалното искане на Министерство на културата и изрази съжаление, че то не е прието. Г-жа Янева връчи на Комисията по културата и медиите Становище на УС на ББИА и приложение към него, в което ББИА апелира:

http://www.lib.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1159&Itemid=255
На 11 юни Нейно кралско Височество Принцесата на Кралство Нидерландия Лаурентин бе в България за участие в третото издание на инициативата „Чети с мен” под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев. В рамките на своето посещение принцеса Лаурентин проведе работна закуска по въпросите на грамотността и мястото на библиотеките в процесите на неформалното образование и ученето през целия живот. На закуската присъстваха наред с Меглена Кунева – зам. министър председател и министър на образованието и науката, и представителите на библиотечната общност Снежана Янева – председател на ББИА, Спаска Тарандова – изпълнителен директор на ФГББ, Емилия Милкова – директор на РБ „Пенчо Славейков” – Варна. Участниците в срещата разговаряха за ролята на формалното и неформално образование в България, както и за опита на Нидерландия в справянето с проблемите на неграмотността чрез програми, обединяващи усилията на различни институции. Те се обединиха около мнението, че само координираните усилия на министерства, държавни агенции и неправителствени организации могат да доведат до по-бързото и успешно преодоляване на съществуващите проблеми и негативните тенденции, а министър Кунева се ангажира да инициира среща на заинтересованите организации.
По отношение на училищните библиотеки в среща с министър Кунева председателят на ББИА Снежана Янева обясни потребността от реформи и значително финансиране на училищните библиотеки за тяхното възстановяване и развитие. Последва среща с ръководители на дирекции в МОН, вкл. представител на финансовата дирекция на МОН, на която се изтъкна мястото на училищната библиотека в образователния процес, нуждата от внедряване на международни стандарти и се настоя за адекватно финансиране.
Като част от застъпничеството за библиотеките, ББИА подкрепи кампанията „Читател на годината“ на Мария Габриел, депутат в Европейския парламент. Кампанията допринася за привличане на общественото внимание към ролята на библиотеките.
ББИА участва в Националната координационна комисия за изпълнение на Стратегията за учене през целия живот 2014 – 2020. За съжаление допълнителни средства за библиотеките не се заделят и нашата задача е да изтъкваме непрекъснато тяхната роля в неформалното и информалното учене.
Председателят на ББИА бе поканен за член на създадената от Министерски съвет Работна група за изменение на подзаконови нормативни актове към Закона за електронното управление и участва в нейната работа.
Представители на ББИА и на ФГББ получиха специална покана от ръководството на Оперативната програма „Добро управление“ да участват в Четвъртото заседание на Комитета за наблюдение на програмата. Пред членовете на комитета те представиха ролята на обществените библиотеки като свързващо звено между гражданите и правителството.

• Да участва в разработването на националните библиотечно-информационни политики, нормативна уредба и приложението ѝ

В отговор на покана от Министерство на културата за предложения за допълнения и изменения в Закона за обществените библиотеки и Закона за народните читалища ББИА подготви и изпрати обосновани предложения. През октомври 2016 г. ББИА публикува на сайта покана към гилдията да даде предложения за законодателни промени. Постъпиха само три предложения от колеги, част от които нямат пряко отношение към законите.
Внесено бе становище на ББИА в подкрепа на искането на профсъюзите за увеличение на финансирането на регионалните библиотеки и Националната библиотека към Комисията по бюджета в Народното събрание. В резултат на общите усилия стандарта за финансиране на субсидирана бройка бе увеличен с 20%.
През 2016 г. работна група към МОН работи по Наредбата за физическата среда, информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие към Закона за предучилищното и училищното образование. ББИА участва със свои експерти в Работната група и подготви частта за библиотечното обслужване. Членове на УС проведоха срещи с ключови ръководители на МОН, за да изяснят потребността от възстановяване на училищните библиотеки и съответния бюджет за това. Във внесеното предложение на ББИА и Асоциация „Българска книга“ се предвижда годишен бюджет на училищната библиотека равен на 1% от годишната издръжка на ученика или минимум една нова книга на ученик годишно. Надяваме се, че Наредбата ще стане факт през 2017 г. с посочените параметри за училищната библиотека от страна на библиотечната гилдия. Междувременно ББИА публикува на български език адаптирани от ИФЛА „Насоки за организация и услуги в училищните библиотеки“ (http://www.lib.bg/consult/)

• Да участва в работата по национални програми и проекти, както и да инициира нови такива от местно, национално и международно значение

Проектна дейност
През май 2016 г. ББИА откликна на поканата за кандидатстване на IRIS Iowa с проектно предложение за еднодневен семинар-обучение на журналисти по темата : Бъдещето на библиотеките – в чии ръце е?: Обществото и медиите – застъпници за библиотеките“ с цел да предизвикаме повече и комптетентни журналистически публикации. За съжаление проектът не бе финансиран.
Проектът на ББИА за мобилност на възрастни по програма Еразъм+ получи 84 точки и беше на класиран на 5-о място, и остана в резервите.
ББИА участва като партньор в изготвянето на проектно предложение по програмата Еразъм+, лот 2 Алианси за секторни умения, с водеща организация „Публични библиотеки 2020” и участници от Полша, Латвия, Литва и Румъния. Проектът предвижда създаването на рамка за уменията и компетентностите на библиотекарите в 21 век. Проектът не бе одобрен за финансиране, но допринесе за укрепване на отношенията между партньорите.
Дарение от 150 книги на PELSA (Асоциация на завършилите Пловдивската езикова гимназия) бяха разпределени на 24 институционални членове на ББИА.
През отчетния период проектът на ББИА „Пътуващи сандъчета“ се разрасна значително благодарение на нашия партньор Фондация „Детски книги“. Началото бе поставено през 2013 г. с 4 сандъчета, които достигнаха до 12 населени места. Последва дарение на сандъчета от НБУ. След като партньорите ни от сайт Детски книги умножиха броя на сандъчетата, те създадоха и уебсайт (https://libchest.wordpress.com/), за да улеснят управлението на заявките и изпращането, както и да дадат по-подробна информация за тяхното съдържание и възрастово предназначение. През 2016 г. 50 сандъчета посетиха 158 населени места и гостуваха в 94 училища и детски градини и 64 обществени библиотеки, включително в малки населени места като Ряхово, Брусарци, Оселна, Памукчи, Асеновец, Гьоврен, Габровница, Търнава и др. Интересът е еднакво голям както в областни и общински градове, така и в отдалечени села. Разрастването и успехът на този проект ясно показва огромната потребност от нови постъпления в библиотеките и острата липса на училищни библиотеки.
Национални програми
Националният маратон на четенето се проведе за единадесета поредна година. Той отново фокусира общественото внимание върху книгите, четенето и библиотеките. В инициативата, която започва на 2 април – Международния ден на детската книга и завършва на 23 април – Международния ден на книгата и авторското право, се включиха 67 библиотеки от 40 града и 17 села.
За трета поредна година бе организирана кампанията „Чети с мен” под патронажа на президента Росен Плевнелиев. Тази година домакин на събитието бе гр. Пловдив, а благодарение на усилията на ББИА и ФГББ библиотеките организираха паралелни прояви в цялата страна.
Представители на ББИА участваха в организирания от Фондация „Глобални библиотеки – България“ национален форум „Библиотеките днес” на 29 и 30 ноември 2016 г. в НДК, гр. София. На форума д-p Aнeтa Дoнчeвa, члeн УС на ББИА, пocтaви aĸцeнт въpxy необходимостта oт пpиeмaнe нa Haциoнaлнa визия зa oбщecтвeнитe библиoтeĸи в инфopмaциoннoтo oбщecтвo нa ХХІ-ви вeĸ. Диpeĸтopът нa Peгиoнaлнa библиoтeĸa „Πeнчo Cлaвeйĸoв” – Bapнa, д-p Eмилия Mилĸoвa, пpeдcтaви oдoбpeния пpoeĸт за нoвa cгpaдa нa peгиoнaлнaтa библиoтeĸa. В заключителната сесия Снежана Янева, председател на ББИА и член на Настоятелството изрази увереност, че само при обединяване на усилията на всички партньори във Фондацията, активност от страна на библиотеките и подкрепа от страна на централната и на местните власти при ефективното взаимодействие с местните граждански организации, библиотеките могат да бъдат значим и ценен ресурс за развитие на отделната личност и на обществото като цяло.
Международна дейност
ББИА продължи членството си в ИФЛА и ЕБЛИДА през 2016 г. благодарение на подкрепата от Фондация „Америка за България“. Асоциацията беше поканена да участва в организирано от ЕБЛИДА и Латвийската библиотечна асоциация обучение в Брюксел. По време на 3-дневното обучение Антоанета Димитрова сподели добрите практики на ББИА в застъпничеството за библиотеките.
Като член на ЕБЛИДА ББИА представя нейните послания на библиотечната общност и сътрудничи в изпълнение на програмата ѝ. През юни 2016 г. ЕБЛИДА инициира общоевропейско проучване за ролята на библиотеките в неформалното и информалното обучение с цел резултатите да бъдат представени пред Европейската комисия. ББИА предостави въпросника в превод на български, за да подпомогне българските библиотекари в разбирането на дефинициите и отговора на въпросите. 30 библиотеки участваха в проучването.
Анна Попова участва в 82-я конгрес на ИФЛА в Калъмбъс, Охайо и сподели на страниците на списание „ББИА онлайн“ най-новите тенденции в библиотечните практики, както и новата застъпническа кампания на ИФЛА за ролята на библиотеките за изпълнение на целите на хилядолетието, формулирани в Програма 2030 на ООН.
Втората година от международния проект INELI на Балканите бе много интензивна за нас, тъй като ББИА в сътрудничество с ФГББ трябваше да организира срещата на 60-те участници през ноември 2016 г. в София. Осигурихме цялостна логистика на 4-дневния форум – място на провеждане, учебна визита в Музейко, помощ от доброволци, културна програма и материали. По същество това бе обучение и среща на участниците в Балканската мрежа, които бяха избрани с конкурс, и не бе отворен за всички интересуващи се. Форумът подчерта важността на активна мрежа от библиотечни лидери на Балканите. Обсъдиха се бъдещи форми на коопериране след края на проекта. Между най-популярните са: общ онлайн обучителен портал на всички езици, партньорство по европейски проекти, обмен на мобилности. Един от българските участници – Силва Василева, зам.-директор на РБ в Русе спечели една от наградите за иновативен проект.
Председателят на ББИА продължи участието си в съвещателния съвет към Програмата „Публични библиотеки 2020“, която осъществява застъпническа дейност в полза на библиотеките пред европейските институции.

• Да стимулира и подпомага използването на иновативни политики и практики в библиотеките и въвеждането на съвременни инфомационни и комуникационни технологии

XXVІ Национална конференция на ББИА на тема „Динамични библиотеки – достъп, развитие, промяна“ се проведе на 9 и 10 юни 2016 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в сътрудничество с Фондация „Глобални библиотеки – България“. В работата ѝ се включиха близо 160 библиотечни специалисти от цялата страна, университетски преподаватели и докторанти, представители на партньорски фондации и асоциации. Националната конференция беше открита с приветствия на Персида Рафаилова, директор на Библиотеката на УАСГ и Снежана Янева, председател на ББИА. Участниците бяха поздравени от Даниела Панайотова и Нели Петрова, депутати в 43-то Народно събрание, и Венцислав Велев от Министерство на културата. По време на конференцията бе представена изложбата „Конкурсът за нова сграда на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна“. Изложбата представя в 12 цветни банера спечелилия проект на холандското архитектурно бюро Architects for urbanity и 10-те най-добри проекта на архитектурни фирми от целия свят, участвали в конкурса. Тя предизвика голям интерес както сред участниците в конференцията, така и сред студентите и преподавателите от университета. Работата на конференцията протече в четири панела, като бяха представени над 30 доклада, библиотечни и фирмени презентации от 40 специалисти от 14 регионални, университетски и училищни библиотеки, 2 университета и 5 фондации и фирми. Бяха засегнати важни теми за динамичното развитие на библиотеките в съвременните условия на създаване, представяне и достъп до информация; представени бяха иновативни библиотечни програми и услуги в отговор на идентифицираните нови читателски нагласи и потребности; беше подчертана ролята на библиотеките в помощ на образованието като платформа за развитие на умения и компетентности и за предоставяне на достъп до информация за всички, включително за хора с увреждания. Значителен интерес предизвикаха резултатите от проучванията на читателското мнение, представени от Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив.
Конференцията беше подпомогната финансово от фирми, традиционни партньори на българските библиотеки по пътя на тяхното модернизиране: Elsevier, EBSCO, Academic books и РАИС, както и от нови съмишленици като Qulto, Oxford University Press, Alexander Street и Scientific Knowledge Service. Презентациите на фирмите дадоха възможност на аудиторията да се запознае с новостите в областта на технологиите и новите онлайн ресурси, услуги и инструменти, които библиотеките могат да ползват.
На 20 и 21 октомври 2016 г. се проведе национална кръгла маса на тема „Стандартизацията в библиотеките“. Изказвам специална благодарност на колегите от Технически комитет 16 на БИС и лично на председателката Александра Дипчикова за организацията и участието във форума, както и на колегите от Секцията по каталогизиране и презентаторите. Библиотечните специалисти обсъдиха предизвикателствата в утвърждаването и прилагането на професионални стандарти в условията на децентрализация, когато единните норми не се въвеждат от държавен орган. Първият ден бе посветен на стандартите, утвърждавани от Българския институт по стандартизация (БИС) и специално на дейността на ТК 16 Архивна, библиотечна и информационна дейност. Колеги, участващи в ТК 16, представиха три стандарта, приети през последните 3 години, свързани с библиотечната статистика, индикатори за резултатност в библиотеките, методи и процедури за оценяване въздействието на библиотеките.
В рамките на втория ден се разгледаха стандартите за библиографско описание, класификационната система, използвана в България, необходимостта от нормативен контрол по отношение на библиотечно-библиографските бази данни, правилата за каталогизация, както и примерни модели за съставяне на библиографско описание, съобразени с действащите стандарти.
Беше подчертана нуждата от непрекъснато коопериране между библиотечните експерти за разработване, утвърждаване и внедряване на стандарти в библиотеките в национален мащаб. Кръглата маса приключи с решение за избор на две работни групи, координирани от ББИА, които да работят по следните задачи: 1. Да изготвят предложение за набор от данни за националната статистика за всички видове библиотеки, заедно с препоръки за данни за локалната статистика на индивидуалните библиотеки. 2. Да начертаят стъпките и да подготвят насоки за внедряване на ISBD Международен стандарт за библиографско описание в каталожната практика.
ББИА партнира на Гьоте институт в организирането на работилница за бъдещето, посветена на училищните библиотеки. Работилницата се проведе на 22 и 23 март 2016 г. Изключително полезен се оказа опитът на Градската библиотека на Франкфурт с нейния отдел, подпомагащ училищните библиотеки в селекцията на нови материали, обучението на библиотекари и учители, иновативни програми и услуги.
Консултантските услуги на ББИА обслужват както колегията, така и граждани, интересуващи се как да дарят, и учители, желаещи да се включат в дейностите за насърчаване на четенето. Между по-интересните въпроси беше казус, свързан с настояването на граждани да се отчисли книга от фонда на градска библиотека, която според тях съдържа неверни данни. В помощ на ръководството на библиотеката ББИА изпрати редица документи, които защитават интелектуалната свобода в библиотеките и категорично се обявяват против цензурата. Консултации бяха предоставени на българските участници в INELI на Балканите в процеса на подготовка на проектни предложения за гранта на програмата.
Благодарение на координацията на ББИА, университетските библиотеки получиха един месец безплатен пробен достъп до Access Medicine databases на издателство Mac Grow Hill Publishing.

• Да работи системно за продължаващото образование, професионалното обучение и кариерното развитие на специалистите в библиотечно-информационния сектор

През 2016 г. в програмата на ЦПОБ бяха включени 3 нови курса: „Изследване потребностите на читателите и местните общности“ с лектор Люба Деветакова, „Тренингово обучение за консултанти по библиотерапия“ с лектори Минчо Николов и Дончо Донев и „Библиотеките и поколението Z – предизвикателства и възможности“ с лектор Наталия Георгиева. През годината бяха проведени 14 курса с общо 167 обучени библиотекари в София, Кюстендил, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Търговище, Хасково, Монтана, Ловеч. Бих искала да изкажа нашата благодарност на колегите от регионалните библиотеки за тяхното активно съдействие за провеждането на курсовете, както и на Фондация „Глобални библиотеки – България” за предоставянето на 300 екземпляра от Наръчника по библиотерапия за целите на обученията.
Информация за програмата за придобиване на професионална квалификация по професия „Библиотекар“ за библиотекари със средно образование, съвместна инициатива с Асоциация „Съвременни читалища“ (АСЧ), е широко обявена в цялата страна. През 2016 г. нямаше отпуснато финансиране по схемата на ЕС „Ваучери за обучение“, която подкрепя обучения за придобиване на професионална квалификация. Много колеги от читалищата в страната се обаждат с желание да се запишат за такива обучения и се поддържа списък с техните данни.

• Да работи по изпълнението на издателската програма и реализацията на информационната политика

През 2016 г. беше подготвен и издаден сборникът „Динамични библиотеки – достъп, развитие, промяна, 2016: Доклади от XXVI Национална конференция на ББИА, 9 – 10 юни 2016 г., София“ в печатен и електронен вариант с подкрепата на Фондация „Глобални библиотеки – България”. Печатният вариант се разпространява безплатно на авторите на доклади, на библиотеките – колективни членове на ББИА и на председателите на териториалните секции в страната.
Списанието „ББИА онлайн“ се разпространява по абонамент в библиотечната общност и сред организации извън нея. През 2016 г. се навършиха пет години от създаването му. Редколегията подготви тематичен указател на публикациите за 5-годишния период и именен показалец към него, които са публикувани в 1-ви брой за 2017 г. Списанието се радва на интерес и е трибуна за споделяне на добри практики, оповестяване на документите на ИФЛА и ЕБЛИДА, информиране за новостите, представяне на водещи специалисти в библиотечното дело у нас и в чужбина.
Бих искала да изразя благодарност на колегите от редколегията и на доброволците – преводачи, за техния съществен принос за списването на „ББИА онлайн“.
Електронният бюлетин обогати съдържанието си с подробна информация за инициативи на асоциацията и за събития на библиотеките в страната. За 2016 г. 11 броя от е-бюлетина са публикувани и разпространени по електронната поща до повече от 990 институционални и индивидуални членове.
Профилът на ББИА във Фейсбук става все по-популярен сред библиотечната общност. Актуализирането на информацията е ежедневно. Много от членовете на ББИА публикуват информация за дейности, събития и добри практики в техните библиотеки. Профилът има повече от 3 070 приятели (над 250 нови приятели в сравнение с края на 2015 г.). Отчетени са над 720 посещения средно на ден, повече от 254  570 гледания на публикации на стената и над 147 570 мнения, харесвания, коментари и споделяния на стената за отчетния период.
Сайтът на ББИА ежеседмично се актуализира с новини и информация за събития от живота на асоциацията и библиотеките – институционални членове. През 2016 г. 71 новини са публикувани на основния сайт – 25 за събития и дейности на ББИА; 31 за дейности на библиотеки членове на ББИА и 15 съобщения и обяви за работа. 16 новини и съобщения са публикувани на сайта за професионална квалификация и 50 нови публикации – на сайта за издателската дейност. Сайтът има над 60 140 посещения, като повече от 31 910 са уникални.
ББИА текущо информира за конкурси за участие в международни конференции.

• Да работи активно и целенасочено за издигането на статута на библиотечната професия

Годишните награди на ББИА са една възможност нашите библиотеки и библиотечни специалисти да получат признанието на колегията и на своите читатели. Годишните библиотечни награди на ББИА за 2015 г. бяха обявени на тържественото откриване на Националната библиотечна седмица на 9 май 2016 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Наградените са: Библиотекар на годината – Антоанета Антонова – Библиотека при ОУ „Любен Каравелов“ – Попово; Библиотека на годината – Библиотека на Бургаски свободен университет. Беше връчена и Награда за цялостен принос за развитието на библиотеките на Слава Драганова – ръководител на Библиотека „Родина“ – Стара Загора от 1987 г. до днес. Номинация за Млад библиотекар на годината получи Радослав Желев – библиотекар в СОУ „Любен Каравелов“ – Варна.

В рамките на годишната конференция се проведоха заседания на 5 от секциите към ББИА:

ББИА продължи редовните контакти със своите членове в цялата страна по проблемите на библиотеките и библиотечната професия. Представители на ИБ участва във възстановяване на териториалните секции в Пазарджик и Благоевград и в годишните есенни семинари на СофтЛиб и PC-TM.
Партньорствата с неправителствени организации, училища и университети разширяват количеството и разнообразието от крайни потребители на нашите инициативи. Сред нашите партньори са Асоциация „Българска книга“, Фондация „Детски книги“, Асоциация „Съвременни читалища“ и др.
Бих искала да подчертая сътрудничеството с Фондация „Глобални библиотеки – България” и активната роля на представителите на ББИА както в нейните управляващи органи, така и в нейната цялостна дейност.
Надявам се ще се присъедините към мен за специална благодарност към нашия организационен секретар Краси Папазова и членовете на Изпълнителното бюро Анна Попова, Антоанета Димитрова и Нина Коцева.

Изводи

През отчетния период ББИА продължи да отстоява интересите на библиотеките и техните ползватели чрез системни предложения за подобряване на политиките и нормативната база, както и с проекти и инициативи за насърчаване на иновативни библиотечни практики.
Наши членове участваха активно в разработването на национални библиотечно-информационни политики, на нормативната уредба и приложението ѝ и получиха висока оценка както от колегията, така и от отговорните институции.
Повишаването на квалификацията на библиотекарите, подобряването на комуникациите в общността и осигуряването на професионална литература на български език, бе сред първостепенните ни задачи, което постигаме чрез разширена издателска програма и разнообразни обучителни форми.
Годишните награди се утвърдиха като форма за издигане на престижа на библиотеките, професията и организациите, подкрепящи нашата дейност.
Бяха разширени контактите на ББИА със сродни международни организации, а ББИА продължи да бъде уважавана за високия професионализъм при утвърждаването на библиотечния сектор като неотменна и важна предпоставка за устойчивото развитие на българското общество. Издателската дейност предостави достъп до значими документи и публикации на ИФЛА и ЕБЛИДА.
Разви се сътрудничеството на асоциацията с държавни институци и национални организации с отношение към проблемите на библиотеките.
През 2017 г. се очертават следните проблемни области, по които УС на ББИА ще насочи своите застъпнически усилия:

ББИА ще продължи да работи неуморно за издигане ролята на библиотеките и на авторитета на библиотечните специалисти, да бъде национален лидер както в ежедневието, така и в критични за колегията моменти. За постигането на начертаните цели трябва да сме не само добри професионалисти, но и единни срещу предизвикателствата на днешния ден.
Смея да вярвам, че работата в асоциацията ни прави по-силни и по-уверени, че за всеки от нас тя е не просто сдружение, а общност в която заедно се изправяме срещу трудностите, споделяме успехи и неуспехи и работим за по-доброто бъдеще на библиотеките и техните ползватели.