Начало arrow За нас arrow Общи събрания arrow Общо събрание 2003
Общо събрание 2003 Печат
София, 4 юни 2003 г.

 Общото събрание се проведе от 13.00 ч. в Аулата на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Дневен ред:
1. Откриване на общото събрание и избор на комисии за провеждането му.
2. Доклад на Мандатната комисия за неговата легитимност.
3. Отчет на УС на СБИР за периода 5 май 2002 – 4 юни 2003 г. 
4. Финансов отчет.
5. Предложения за промени в колективния членски внос на сдружението.
6. Изказване по отчетите и предложения.

 -------------------------------------------------------------------

Отчетен доклад
за дейността на СБИР за периода 5 юни 2002 – 4 юни2003 година

Уважаеми колеги,

Измина една година от VІІ редовен конгрес на СБИР, на който бе приета новата редакция на Устава, съобразена с изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. След съдебната пререгистрация на СБИР, приключила успешно на 7 март 2003 г., Уставът влезе в сила. В съответствие с новите положения, висш орган на управление и контрол на СБИР е общото събрание, което трябва да се провежда ежегодно. Съобразно това ново изискване настоящото общо събрание има за цел да приеме отчет за едногодишната ни дейност.

През отчетния период дейността на СБИР се ръководеше от Основните насоки, обсъдени и приети на VІІ конгрес.  Структурата на настоящия отчет ще проследи извършеното по поставените в насоките задачи.

1. Да изработва и отстоява позиции по основни направления при определянето и осъществяването на националната библиотечна и информационна политика.

Управителният съвет на СБИР има за приоритетна задача да поддържа активни контакти с органите на законодателната и изпълнителна власт, отговорни за националната библиотечна иинформационна политика и да отстоява интересите на библиотеките при изработването и обсъждането на нормативни документи.

Управителният съвет е формулирал в плана си като своя стратегическа задача да бъде изработена позиция на Съюза относно необходимостта от нови законодателни проекти за библиотеките на базата на консултации с представители на законодателната и изпълнителна власт. Консултациите все още продължават, така че позицията предстои да бъде изработена. Поради това, усилията ни бяха насочени към отстояване на интересите на библиотечната общност в текущо обсъжданите законопроекти.

СБИР продължи своето участие в обсъждането наЗаконопроекта за изменение и допълнения на Закона за народните читалища, като представи на вниманието на Комисията по култура и Министерството на културата становище върху приетия на първо четене текст. Основната идея в становището е защитата на читалищната библиотека като съвременен библиотечно-информационен център в структурата на читалището.

На две свои заседания УС обсъди проблема за остарялата нормативна база, която е в противоречие със Закона за счетоводството и създава редицафинансово-счетоводни проблеми на библиотеките. Проблемът бе дискутиран и в Дирекция “Регионална културна политика” на Министерството на културата. През месец ноември бяха изпратени запитвания до министъра на финансите, министъра на образованието и науката и министъра на културата относно прилагането на Закона за счетоводството в библиотеките. Отговорът, който получихме, не съдържа решение на поставения проблем, но препоръчв асъздаването на подходяща нормативна уредба, в която да се отчетат всички специфични моменти и особености. Изхождайки от тази препоръка, Управителнят съвет взе решение за създаването на работни групи пои зработването на нови проекти за наредба за запазване на библиотечните фондове и типови правила за обслужване на читателите. Взетото решение е съгласувано в Министерството на културата, като имаме уверението на г-жа Гинина, че изработените от нас проекти ще бъдат внесени за съгласуване и одобрение в Министерството на културата и Министерството на финансите. Широко бе разпратена информация до колегията и до 1 юли очакваме мненията и предложенията за промени.

Друг проблем, който затруднява работата на библиотеките, е изискването за ДДС върху платените библиотечни услуги. В писмо до Министерство на финансите, Министерството на образованието и науката и Министерството на културата изложихме аргументите си за освобождаването от ДДС на тези услуги в библиотеките. За съжаление отговорът, който бе получен от Министерството на финансите, е отрицателен.

Активизираха се контактите с Центъра за книгата към Министерството на културата. На конференцията, организирана от СБИР в Ексиновград на тема “Обществената отговорност на публичните библиотеки и тяхната роля в демократичното общество”, с директора на Центъра г-н Чипев бяха обсъдени идеи за сътрудничество и подкрепа за библиотеките. В резултат, през месец ноември 2002 г. бе обявен конкурс за финансова подкрепа за комплектуването набиблиотеките с литература от областта на хуманитаристиката. Председателят на Съюза бе член на комисията. Над 50 библиотеки получиха средства за покупка на книги и абонамент на периодика.

Сериозен проблем, по който УС на СБИР взе отношение, е проблемът за библиотечната статистика. По решение на Ръководството на ЦСИ се преустанови събирането на пълния обем статистика за библиотеките и библиотечните дейности. Своевременно сигнализирахме затова в Министерството на културата. Проведохме разговори и със  съответните специалисти в Статистическия институт. Въпреки изложените аргументи за необходимостта от статистика за библиотеките, бе взето компромисно решение за събирането на статистически данни за библиотеките с фонд над 200 000 т.

Съвременните проблеми и бъдещето на обществените библиотеки бяха дискутирани на организираната от СБИР с финансовата подкрепа на Американски център - София конференция през месец септември на тема “Обществената отговорност на публичните библиотеки и тяхната роля в демократичното общество”. Целта на конференцията бе на базата на съвременните тенденции в развитието на публичните библиотеки в САЩ, пречупени през призмата на българската специфика и проблеми, да бъдат иницирани нови идеи и проекти за активизиране на ролята на публичните библиотеки за разширяване на достъпа до информация на гражданите. Проведоха се ползотворни дискусии с представители на Министерството на регионалното развитие и Агенцията за модерни информационни технологии към Министерството на транспорта и комуникациите. Резолюцията от конференцията отразява ключовите съвременни проблеми и насоките, в които трябва да се развиват публичните библиотеки в България.

СБИР целенасочено търси контакти и възможности за сътрудничество с други неправителствени организации и сдружения. Продължи членството ни във Националния граждански форум Култура, като представители на Съюза участват във всички организирани от Форума обсъждания. Поставено бе началото на сътрудничество с Държавна агенцията за закрила на детето и бе реализиран съвместен проект, в рамките на който се проведе квалификационен курс на учители и училищни библиотекари на тема “Право и етика на информационното общество”. На националната конференция, организирана от Агенцията на същата тема, бе представен доклад от председателя на СБИР за ролята на обществените библиотеки като информационен и образователен център за децата.

СБИР има предложение за членство във фондацията Алцхаймер, чието обсъждане предстои. Поставено е началото на контакти с Центъра за независим живот и обмислянето на съвместни инициативи, във връзка с международната година на инвалидите.

 

2. Да съдейства за хармонизацията на библиотечно-информационната политика с общоевропейските директиви и за въвеждането на международни технологични норми в библиотечното дело.

Познаването на световните и най-вече европейските тенденции в развитието на библиотеките са от изключителна значимост при определянето на приоритетите в националната стратегия, особено в периода на подготовката ни за присъединяване към Европейския съюз. С дълбоко съжаление констатираме, че на фона на нарастващото значение на библиотеките за развитието на  гражданското общество, за плана за електронна Европа, у нас продължава негативната тенденция за подценяване и изолация на библиотеките от стратегически национални проекти, като този за електронното правителство, Националната информационна стратегия и др. Именно тук е важната роля на Съюза: да пропагандира европейските директиви, европейските проекти и препоръки и да лобира за библиотеките.

СБИР успя да продължи своето членство в EBLIDA, като по наша молба получихме отстъпка в размера на членския внос за 2002, поради оскъдните финансови средства и невъзможността за помощ от страна на фондация Отворено общество. Участвахме в инициативата на EBLIDA за създаване на сайт за европейските библиотечни асоциации и осъществяване на двустранни контакти между сродните асоциации. СБИР не е в състояние да продължи членството си в IFLA, но контактите бяха запазени на равнище кореспонденция. Полагаме всички усилия да бъдат огласявани най-важните директивни документи, приети от ИФЛА, като Манифеста за Интернет и други.

СБИР е предпочитан партньор, активен участник в международни проекти и инициатор на международни инициативи.

През отчетния период продължи участието ни в проекта на Европейския съюз PULMAN Network of Excellence, фокусиран върху новата роля на публичните библиотеки в електронна Европа, в създаването на леснодостъпно информационно общество и социалната роля на публичните библиотеки в тези процеси. На български език бяха преведени насоките на проекта за европейските публични библиотеки и предоставени за ползване в сайта на Съюза. В резултат на активното българско участие в съставянето им, в текста са отразени значителен брой примери на водещи проекти и инициативи на българските публични библиотеки. Подробна информация и статистика за българските публични библиотеки е публикуван в сайта на проекта.

Обявени бяха конкурси за краткосрочни специализации по проблемите на мениджмънта на публичните библиотеки. При регламент по 3 участници от европейска страна, от Българиябяха одобрени 4 библиотекари, специализирали в Любляна, Хелзинки, Верия. През месец март в Оейраш, Португалия, се проведе заключителната конференция на проекта, определена от организаторите като “политическа”, тъй като бе ориентирана към водещи политици от изпълнителната власт, отговорни за стратегията на развитие на библиотеките в европейските страни. Конференцията премина под патронажа на португалския министър на културата, с участието на европейския комисар по информационните технологии Еркки Лииканен, представители на Европейската комисия. Преводът на приетия на конференцията Манифест е достъпен в сайта на СБИР. Като координатор от българска страна, искам да благодаря на всички колеги от страната, които допринесоха за пълноценното ни участие в проекта, като изпращаха информация за своите инициативи. Благодарност и към колегите от Регионалната библиотека “Пенчо Славейков” - Варна, които организираха представянето на българския превод на насоките, а самата библиотека е цитирана неколкократно с интересните си проекти в областта на дигитализацията на културното наследство, обслужването на лица с увреждания и др.

СБИР бе партньор в организацията на международната конференция “Библиотеките и гражданското общество”, проведена през месец ноември 2002 година, заедно с Катедрата по библиотекознание, научна информация и културна политика при СУ “Св. КлименОхридски”, Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” и Департаментът по библиотечен и информационен мениджмънт при Държавния университет в Емпория – САЩ. Конференцията премина под патронажа на президента на републиката, който лично приветства участниците. Участие взеха 120 библиотечни специалисти от 22 страни. Докладите, както и приетата резолюция, са достъпни по Интернет. На конференцията присъстваха редица представители на библиотечните асоциации от други страни. Специално бяха поканени представители от асоциациите от Балканските страни. На работната среща, проведена съвместно с директорите на националните библиотеки, единодушно се обединихме около идеята за създаването на обща Балканска асоциация на библиотечните асоциации от страните на Балканите. Идеята предстои да бъде осъществена през месец юли в Синая, Румъния.

УС има амбицията да разширява участието на СБИР в проекти и инциативи. СБИР вече изпрати своята заявка да бъде партньор в проект, продължение на проекта PULMAN, чието работно заглавие е CALIMERA. Проектът кандидатства за финансиране в VІ-ата Рамкова програма на Европейската комисия. Целта му е засилване на сътрудничеството между библиотеки, музеи и архиви за опазване и дигитализация на културното наследство.

През тази година Държавният департамент на САЩ обяви гранд за проект за библиотечен обмен между нашите две страни. Кандидатстващите организации от САЩ трябва задължително да си партнират в проектите със СБИР. С идеи за проекти и желание за сътрудничество се обърнаха три неправителствени организации. Очакват се резултатите от конкурса, което ще осигурио ще една възможност за задълбочаване и разширяване на сътрудничеството ни с библиотеки и други институции от САЩ.

Попълнена бе анкетата, разпратена до националните професионални сдружения в Европа, във връзка със стартирането на европейския проект CERTIDoc. Обект на проекта е системата за професионална акредитация и насоки за развитието й в Европа през следващите пет години. Въпреки липсата на национална система за професионална акредитация у нас, УС на СБИР взе решение да участваме в проекта, което би ни помогнало значително при разработката и въвеждането на подобна система в бъдеще.

Представител на УС взе участие в работна среща на проекта DELOS, който също е фокусиран върху опазването на културното наследство в библиотеките и ще кандидатства в VІ рамкова програма на Европейската комисия. Заявено е желанието на СБИР да бъде партньор в този проект.

Продължи разширяването на двустранните контакти между Колорадската библиотечна асоциация и СБИР, между българските и американски библиотеки. По програмата за партньорство, стартирала преди няколко години, вече 10 български библиотеки имат своите активни контакти с американски библиотеки. През юни 2002 група от осем български библиотекари посетиха САЩ и участваха в годишната конференцията на АLА по програма на Държавния департамент на САЩ. За разширяването на партньорството между българските и колорадските публични библиотеки може да се получи информация от сайтовете на СБИР и на отделните библиотеки (”Дора Габе” - Добрич, РБ Варна, РБ ВеликоТърново и др.)

По време на годишната конференцията на ALA през юпи 2002, СБИР официално се присъедини към инициативата на АLА и IFLA @yourlibrary. Целта на кампанията е насърчаване на четенето, пропаганда на библиотеките като модерни обществени и информационни центрове, търсене на подкрепа за тяхното развитие. От началото през април 2001 до края на 2002 г. в нея се включват 10 000 библиотеки от целия свят. Регистриран е знак на български език, приет от организаторите. Кампанията се откри в България на 16 декември с инициатива на Библиотека “Дора Габе” – Добрич. Откри се фотоизложба “Някогашния Добрич” и бе представена книгата на Данаил Бекяров “Хаджиоглу Пазарджик - Някогашният Добрич от 14 век до 1882 година”. УС утвърди г-жа Снежана Янева за координатор на кампанията. Взе се решение за откриване на Кръгла маса @вашатабиблиотека за периода 2002-2005 г.

Колегията се обедини около идеята 11 май да бъде обявен за официален Ден на библиотекаря, а дните от 5 до 11 май за Национална седмица на библиотеките. Времето не бе достатъчно за спазване напроцедурата по обявяването на 11 май за професионален празник. Получихме обаче подкрепата за тази идея на Стефан Данаилов – председател на Комисията по културата по време на честването на 23 април - Международния ден на книгата, организирано от Колежа по библиотекознание и информационни технологии.

Финализиран бе проектът за превод на ръководството за UNIMARK, като електронният текст бе снабден с хипер-линкове за улеснено ползване и бе качен в Интернет. Всяка библиотека може да получи копие от текста на CD ROM чрез заявка до Регионална библиотека “ПенчоСлавейков”. Продължи дискусията около необходимостта от въвеждането на MARC-формата в българските библиотеки. По своя инициатива библиотекарите от НБУ, ТУ и ЦББАН създадоха дискусионен лист по въпросите на въвеждането на MARC 21.

На свое заседание УС обсъди някои повдигнати от библиотечните специалисти проблеми, свързани с новата система за изработване и разпространение на стандарти за библиотечната практика. Постъпиха редица критични мнения за липсата на информация за новите стандарти, ограничените тиражи, високите цени, нередовното им депозиране в Народната библиотека. Представители на колегията – членове на СБИР активно участват при разработването на БДС, хармонизирани с международните на ISO, включени в програмата на Техническия комитет по стандартизация в областта на библиотечно-информационната дейност.

Постави се началото на популяризирането на разработените БДС в списание “Библиотека” чрез поместване на реферативна информация за новоразработените стандарти. Подготвя се библиографски списък на БДС в областта на БИД за Интернет страницата на СБИР.

3. Да насърчава сътрудничеството и съдейства за кооперирането на библиотеките при осъществяването на основните им дейности.

Съвременните икономически, политически и социални условия, в които функционират библиотеките, несъмнено налагат необходимостта от обединяване на усилията за пълноценното изпълнение на мисията на библиотеките. В периода на преход към пазарна икономика се разрушиха съществуващи между библиотеките връзки, развити в различна степен - от сътрудничество и координация до коопериране в извършването на основни технологични процеси. Все още с твърди бавни темпове и конкретни стъпки се променя ситуацията. Все още повечето библиотеки продължават да следват принципа “и сам войнът е войн”. Все още робуваме на предразсъдъци от миналото. През отчетния период се постави началото на Библиотечно-информационен консорциум за участие в международния проект eIFL. СБИР съдейства за създаването му, като предоставя информация за него в сайта, публикувани бяха материали във втория брой на Бюлетина на СБИР.

Добър пример за сътрудничество е проектът на библиотеката в Кърджали за създаването на информационен център “Библионет”. В реализацията му са фокусирани усилията и участието на общината, Корпуса на мира и СБИР, който се погрижи за квалификацията на библиотекарите за работа в новооткрития Интернет център.

Отчитайки необходимостта от активизиране на сътрудничеството и липсата на сериозни стъпки в тази насока, УС избра този проблем за тема на тазгодишната национална конференция.

4. Да продължи участието си в работата по приетите национални програми и да инициира нови проекти и мероприятия с национално и местно значение, от общ характер или по определено направление на дейност.

Темата на миналогодишната конференция бе “Професионалната етика - професионални перспективи”, като голям успех бе приемането на “Етичен кодекс на библиотекарите в Република България”. Положени бяха сериозни усилия за разпространяването на Етичния кодекс до всички библиотеки и колеги. През месеца прил бе издаден сборник с докладите от конференцията и приетия текст на Кодекса. Кодексът бе отпечатан и във втория брой наБюлетина на СБИР за 2002 година, и в списание “Библиотека”.

Горчивият опит от последните години, в които наши национални програми и проекти не получиха дори частична финансова подкрепа от държавата, сякаш обезвериха част от колегията. Налице са редица алтернативни възможности за кандидатстване, които би трябвало да използваме. В УС на СБИР приоритетно е поставен въпросът за изработване и кандидатстване с проекти от името на Съюза. Все още  конкретни резултати няма. 

През изминалата година много библиотеки и регионални дружества осъществиха инициативи по места. СБИР подкрепяше тяхната организация и осигуряваше лектори или събеседници за дискусии по актуални проблеми на библиотечната практика. СБИР пропагандира инициативата на НБИВ за провеждането на Национален колоквиум, посветен на 100-годишнината от рождението на Маньо Стоянов. Участие с доклад взе зам.-председателят на СБИР Ваня Янкова.

Значимо събитие бе 120-годишният юбилей на Регионална библиотека “П. Славейков” - Варна. В юбилейната научна конференция на тема: “Библиотеката, четящият човек и предизвикателствата на 21 век” участие с доклади взеха Анна Попова и Динчо Кръстев.

Юбилеи отбелязаха и Регионалната библиотека в Шумен, Видин, Библиотека “Хр. Смирненски” в Хасково. В организираните от тях семинари и конференции взеха участие: Анета Дончева, Красимира Ангелова, Цветанка Панчева, Ваня Грашкина.

Регионалната библиотека “П. Р. Славейков” във Велико Търново, съвместно с Регионалното дружество, организира два регионални семинара през октомври 2002 (Ловеч) и през май 2003 (ВеликоТърново), в които взеха участие като лектори членовете на УС Александра Дипчикова, ДинчоКръстев и Ваня Грашкина.

В квалификационен семинар, организиран от НБИВ за библиотекарите от региона, взе участие с лекция В. Грашкина.

Ден на библиотечните дейци бе организиран от Регионалното дружество в Бургас, на който проф. Ани Гергова участва с доклад на тема “Етичен кодекс и морал в библиотечната професия”. Нова и интересна инициатива на регионалното дружество е конкурсът за написване на есе “Книгата в моя живот” сред ученицте от музикалното училище.

5. Да подпомага професионалната квалификация.

Създаването на Центъра за продължаващо образование на библиотекари към СБИР е едно от най-сериозните постижения в дейността му. Особено важен е проблемът за квалификацията във времето на кардинални промени в технологичните процеси и превръщането на библиотеките в модерни информационни центрове.

Количествените показатели сочат, че дейността на Центъра се увеличи двойно през отчетния период в сравнение периода април 2001 – юни 2002 г. Проведени са 28 тематични курса с участието на  около 300 библиотекари. Налице е осъзнат интерес от страна на колегите за участие в курсовете, дори на собствени разноски.

Ръководството на Центъра проявява гъвкавост при прилагането на формите за обучение. Утвърди се формата на изнесените курсове, като досега са проведени 16 курса: в Пловдив /2/, Казанлък /2/, Добрич /2/, Бургас, Созопол, Видин, Кюстендил, Дупница /5/, Кърджали и др.

Стана традиция в Центъра да бъдат канени водещи чужди специалисти и изследователи за курсове по актуални теми. В рамките на сътрудничеството ни с Британската библиотечна асоциация през ноември 2003 г. гост-лекторите Мери Хини и Филипа Долфин проведоха семинар по проблемите на библиотечните консорциуми.

В курсовете участваха библиотекари от различни видове библиотеки: научни, специални, училищни, обществени. Най-голям е интересът към тематичните курсове, свързани с използването на възможностите на Интернет в библиотеките, автоматизацията на библиотечните процеси. Осъществява се системна обратна връзка на базата на анкетирането на участниците, задължително след провеждането на курсовете. Обобщените резултати от анкетите показват много висока оценка за организацията, нивото и методите на преподаване, предоставените помощни материали. По-подробно за мнението вж. Бюлетина на СБИР.

С цел обогатяване на учебните програми, през месец април ръководството на Центъра обяви събирането на нови предложения за тематични курсове. Постъпилите предложения бяха взети предвид и по тях ще бъдат организирани тематични курсове.

През миналата година приключи и конкурсът за изработване на учебни пособия по теми, включени в учебните програми. Одобрени са 11 учебни пособия, които ще могат да се ползват в електронен вид от Интернет страницата на Центъра. Взети са мерки за осъвременяването на Интернет страницата на Центъра.

Съществен принос за високите резултати в работата на Центъра има неговият секретар Красимира Папазова. Благодарение на нейната настоятелност, упоритост и инициативност дейността на центъра се разшири значително. Изказвам всеобщата ни благодарност към нея.

На 6 и 7 април т.г. се проведе среща на мрежата от образователни центрове в Централна и Източна Европа, финансирани по проекти от Фондация Отворено общество. От наша страна участваха доц. А. Димчев и председателят наСъюза. На срещата бяха обсъдени тенденциите за развитие на Центровете в бъдеще, възможностите за сътрудничество и съвместни инициативи.

Наш представител, Красимира Ангелова, взе участие с доклад на международния форум на Световната банка “Икономика на знанието”, секция “Продължаващо цял живот обучение”, проведен в Хелзинки от 22 до 28 март т.г. В доклада е представен и опитът на ЦПОБ.

В националния форум “Дни на ученето през целия живот” бе представен доклад пак от Красимира Ангелова за ролята на библиотеките в този процес, както и инициативите на СБИР в тази насока.

На заседание на УС през м. февруари 2003 г. бе приет отчет за едногодишната дейност на Центъра. Сериозен въпрос, който бе обсъждан на това съвместно заседание с ръководството на Центъра, бе постепенното му преминаване към самоиздръжка. Конкретните мерки, които бяха набелязани са в две посоки:

- търсене на подкрепа и съдействие от страна на МК и ръководствата на библиотеките по места

УС на СБИР се обърна към Министерството на културата с молба да съдейства за дейността по квалификацията на библиотекарите в Центъра. Считаме, че част от тези средства могат да се заделят за квалификацията на библиотекарите от съответния регион в Центъра за продължаващо образование. Считаме, че от голямо значение за развитието на дейността на Центъра е по-тяснотоо бвързване на програмата му с Програмите за квалификация на ръководствата на отделните библиотеки, доколкото такива съществуват. Особено важно е да бъде осъзната необходимостта от непрекъснатото образование на библиотечните специалисти, като един от първостепенните критерии за просперитета на съвременната библиотека.

- разширяване на обхвата на дейността му и привличане на външни партньори. Вече бе споменат успешният проект с ДАЗД, в рамките на който бе организиран тематичен курс “Право и етика на информационното общество” за учители и библиотекари от училищни библиотеки.

6. Да разширява организацията и да стабилизира структурата й.

На едно от първите заседания на УС бе разгледан тревожният спад в броя на индивидуалните членове, бяха обсъдени причините затова и възможностите, които дава новоприетият устав за създаване на структури на регионален принцип, по отделни теми и проблеми от библиотечната теория и практика. В резултат на целенасочената пропаганда към момента индивидуалните членове са се увеличили с над 100 и наброяват 580. Колективните членове също се увеличиха с 2 и наброяват 82. Към нас се присъединиха Колежът по библиотекознание, иинформационни технологии и БИК ООД. Регионалните дружества също запазват своят брой – 13. Наблюдават се трудности и проблеми при събирането на членския внос, често не се плаща редовно от колективните членове за всяка година, а от индивидуалните - за цялата календарна година. За въвеждането на по-пълна отчетност в процес на създаване е автоматизирана база данни на членовете на Съюза. Програмата бе изработена специално и предоставена безвъзмездно от фирма Софтлиб.

Като най-активни регионални дружества ще отбележим тези в Бургас, Пловдив, Дупница. Активизираха своята дейност РД в Кюстендил, Смолян, Велико Търново. Поради липса на системна обратна връзка с всички регионални дружества, информацията ни за дейността на останалите е оскъдна.

УС на СБИР изказва благодарност за всеотдайността и активността на досегашния председател на РД в Бургас Хриска Корентова. Нейният приемник Мариана Узунова също проявява инициативност и активност в организацията на квалификационни семинари и други дейности. Благодарност и към Йорданка Вълчева – РД Смолян, която организира РД в Смолян, към Красимира Колева – досегашен председател на РД в Плевен, която е сред основателите на СБИР и член на един от първите УС. Тези колеги съумяха да осигурят приемственост в работата на регионалните си дружества.

През цялата година бяха поддържани активни контакти с колегите от страната. За оперативната информираност много допринесе доброто състояние на Интернет страницата на Съюза, в която своевременно се публикуваха протоколите от заседания на УС, съобщения, материали в помощ на библиотечната практика. Страницата е обогатена и с линкове към други ценни за нас източници на информация в Интернет. Бих искала да изкажа всеобщата ни благодарност към Ани Попова за отличната й работа по поддържането на страницата.

Създадените два дискусионни листа – на български ианглийски език, също играят важна роля в обмена на информация и сплотяването на колегията.

УС също има своя самостоятелен електронен адрес, на който пристигат многобройни писма с мнения и запитвания по различни проблеми.

Най-важен разбира се е живият контакт с колегите, който неуморно и всеотдайно бе осъществяван от секретаря на Съюза Красимира Папазова. Изразявам благодарността на УС и на всички членове на СБИР към Красимира, без която трудно можем да си представим как биха се развивали дейностите на Съюза. В резултат на нейната всеотдайност, настойчивост и организационен талант през изтеклата година организационното състояние на Съюза се стабилизира значително.

Изказваме своята благодарност и към всички колеги, които не жалиха сили и време да участват  винициативите на Съюза.

Управителният съвет се състои от 9 души, като според новия устав не се предвижда контролен съвет. Това са: Александра Дипчикова, Анна Попова, Валентина Славчева, Ваня Янкова, Динчо Кръстев, Елена Юрченко, Севдалина Гълъбова, Красимира Ангелова. Намаленият състав и липсата на контролен съвет значително увеличи натовареността на членовете на УС. В началото бе приет план за работата на УС, също поместен на страницата ни в Интернет. Проведени са 9 заседания. Разглеждани са разнообразни въпроси. Взетите решения се публикуват в Интернет страницата. Нашият стремеж е за пълна прозрачност на дейността на УС.

Постигането на реални резултати е невъзможно без широкото участие на колегите в различните инициативи. Именно поради това УС взема решения за сформиране на работни групи и комисии по отделни проблеми.

Много добре се развива сътрудничеството между СБИР и Асоциацията на университетските библиотеки. Председателят на Асоциацията, г-жа И. Янкова е и зам.-председател на СБИР.

Продължават своята дейност основаните преди години секции по Библиология и секция по Социология. Замря дейността на секцията на училищните библиотеки и музикалните библиотеки. В тази насока разчитаме на по-голяма инициативност от страна на колегите за създаване на нови секции, работни групи по актуални проблеми и други.

Издателска дейност. Значителни усилия бяха положени за своевременното отпечатване на материалите от научната конференция и втори брой на Бюлетина за 2002 година. Осигурени бяха специални средства за това, извън собствените приходи. Трудности обаче имахме с набирането на публикации за бюлетина. Въпреки призивите ни, отправени в Интернет страницата и в лични разговори, много малко колеги се отзоваха. Считаме, че при ограничените възможности за публикуване и малкото специализирани издания, би трябвало да има по-голям поток от публикации за Бюлетина. Благодаря на тези, които финансово продкрепиха издаването му: Фирма Пулсар, издателство “Летера”, издателство “Кръгозор”, г-н Петър Ангелов. 

Подготвени и отпечатани бяха две рекламни брошури на английски език: за СБИР и за Центъра за продължаващо образование на библиотекари. Те бяха широко разпространени на международните форуми, в които участваха представители на СБИР.

Офисът на съюза функционираше в добри условия, за което от името на УС изказвам нашата благодарност към ръководството на Столична библиотека за осигуряването на тези условия и доброто ни сътрудничество.

 

В заключение, основните изводи, които се налагат от прегледа на извършеното, са следните:

УС и членовете на СБИР работиха целенасочено по изпълнението на приетите но VІІ конгрес Основни насоки.
Целенасочено е работено по проблемите, свързани с нормативната база и отстояване на интересите на библиотеките в обсъжданите законодателни материали.
СБИР продължава да развива активна международна дейност, участва достойно в международни проекти и програми, което е и единственият начин за допълнително финансиране на дейността на Съюза.
ЦПОБ се утвърди като полезно и необходимо звено на непрекъсната квалификация на библиотечните специалисти и непрекъснато развитие на професията. Чрез работата му библиотечните специалисти почустваха грижата и оценяват ролята и мястото на СБИР за издигане престижа на професията ни.
Положителни тенденции се наблюдават в разширяването и укрепването на структурата на Сьюза. Значително се увеличи броят на индивидуалните членове.
Повече усилия и внимание трябва да се отдели на инициирането на нови проекти и програми по актуални за цялата колегия теми, с които Съюзът да кандидатства за въшно финансиране. УС е убеден, че пътят към издигане на авторитета на професията и на СБИР е чрез реалното подобряване на дейността на библиотеките и утвърждаването им като необходими и важни центрове за информация в процесите на демократизация и преход към пазарна икономика. Проектите, към които трябва да насочим своето внимание, би трябвало да целят именно това - подобряване на качеството на библиотечно-информационното обслужване.
Няколко думи бих искала да кажа за мотивацията на членовете на Съюза. Все още неголяма част от членовете излизат с инициативи, проявяват активност и работят за утвърждаването на професионалната ни организация. Разширяването на този кръг би способствало както за по-значими резултати, така и за издигането на авторитета на професията и пропагандата на професионалната ни организация.

Една година е твърде кратък срок за търсене на окончателни резултати и генерални изводи. Въпреки това, извършеното не е малко. Считаме, че посоката, в която се развива дейността ни и започнатите инициативи способстват за постигане на целите, които си поставя нашият Съюз.

н.с. Ваня Грашкина
Председател на УС на СБИР
 
< Предишен   Следващ >
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияЕвропейско бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации Фондация Глобални библиотеки - България
facebook
Copyright © 2000 - 2017 Българска библиотечно-информационна асоциация
София, бул. „Васил Левски“ 88, ет. 1, стая 73; тел. 02 8412487, 0885311854; имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове, нужна е Javascript поддръжка, за да го видите.