Начало arrow За нас arrow Общи събрания arrow Общо отчетно-изборно събрание 2008
Общо отчетно-изборно събрание 2008 Печат
София, 9 октомври 2008 г.

На Общото събрание бяха приети:

  • Доклад на Управителния съвет на Съюза на библиотечните и информационните работници за дейността през отчетния период
  • Промени в името на сдружението  Българска библиотечно-информационна асоциация
  • Изменения и допълнения в Устава на сдружението
  • Промени в размера и дължимостта на членския внос
  • Основни насоки  за бъдещото развитие на сдружението

Избран бе нов Управителен съвет:

Председател
Ваня Грашкина
Членове
Антоанета Димитрова
Антоанета Тотоманова 
Ели Попова
Емилия Милкова
Жаклин Овчарова 
Илко Пенелов
Калина Иванова 
Надежда Груева
Славка Шопова
Снежанка Янева 

ББИА 

 

Отчетен доклад
за дейността на СБИР за периода септември 2007 г. септември 2008 г.

Уважаеми колеги,

През изминалия отчетен период дейността на СБИР година бе насочена към изпълнението на основните насоки, приети на общото събрание през 2005 г. Отстояването на интересите на библиотеките и библиотечната професия в условията на динамични промени в икономическо и социално развитие на страната бе водещата ни цел.

Политиката на изпълнителната власт към библиотечния сектор се характеризира с положително развитие в сравнение с предходния период.

1. Значително се увеличиха средствата по програмата на МК „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност.” Множество библиотеки имаха възможност да обновят фондовете си. Увеличава се и целевата допълваща субсидия за читалищата, което дава шанс за ремонт на МТБ, вкл. и тази на читалищните библиотеки, както и за ново оборудване. МК организира и подкрепя провеждането национални кръгли маси и дискусии, посветени на четенето и библиотеките: „Библиотеката – мит и реалност” (Варна, март 2008) и през м. юни в НБИВ – Пловдив.
2. МОН чрез програмите на НФНИ дава възможност за финансиране на библиотечни проекти, свързани с дигитализацията, научно-информационното обслужване, създаването на библиотечни мрежи за споделено ползване на ресурсите.
3. Оперативните програми също дават нови възможности за финансиране на библиотечни програми, като напр. ОП ”Регионално развитие”, даваща възможност на общините за реконструкция и модернизация на МТБ на библиотеките.
4. Стартира подготвителната фаза по програмата „Глобални библиотеки - България” на ФБМГ в рамките на която ще бъде подготвен национален проект за осигуряване на достъп до интернет в обществените библиотеки за гражданите.
5. Членството на страна в ЕС осигури нови възможности за участие в проекти по 7РП и други програми, финансирани от ЕК.

Същевременно библиотечната общност бе изправена и пред сериозни изпитания, като напр. недостатъчното финансиране чрез държавната субсидия, съкращаването на персонала в редица библиотеки, финансирани от държавния и общинските бюджети.

Какво бе свършено от сдружението през изминалия период? Какви постижения и недостатъци имаше в нашата работа? На тези и редица други въпроси ще се опитаме да отговорим в настоящия отчет.

Основни направления в дейността на СБИР

Да изработва и отстоява позиции по основни направления при определянето и осъществяването на националната библиотечна и информационна политика.

Да съдейства за хармонизация на законовата уредба на библиотечно -информационните дейности с общоевропейските директиви.

СБИР продължава да отстоява идеята за необходимостта от национална стратегия за библиотеките. Такъв един политически документ ще определи бъдещите функции и задачи на библиотеките и посоката на тяхното развитие в контекста на приоритетите на цялото ни общество, ще обвърже тяхното развитие с постигането на цели в образователната, социалната, културната сфера. Стратегията ще гарантира постигането на равни права на гражданите за достъп до библиотечни услуги, независимо къде живеят, учат или работят. През април 2007 г. се състоя първата работна среща на Съвета по библиотечно дело към министъра на културата. Още тогава бе предложено от името на СБИР една от задачите на съвета да бъде изработването на национална стратегия за библиотеките. Оттогава насам съветът проведе само още едно съвместно заседание със Съвета за книгата, посетено на условията за участие в програмата „Българските библиотеки – място за информираност и четене”.

Завърши дейността по проекта „Правна регулация на библиотеките и библиотечно-информационните дейности в България” (2006 – 2008), финансиран от Британския съвет. В резултат бяха разработени законопроект за обществените библиотеки и примерни стандарти за специалните, университетските и училищните библиотеки. През м. декември 2007 година се състоя обсъждане на първия вариант на законопроекта с директорите на регионалните библиотеки, представители на МК, МОН, образователните институции, които подготвят библиотечно - информационни специалисти. На базата на направените бележки и предложения, текстът бе преработен от работната група. Много голяма помощ бе оказана от г-жа Анна Емануилова – директор на дирекция „Правна” на МК, която преработи текста съобразно правните изисквания и го съгласува с действащото в момента законодателство. Вторият окончателен вариант на законопроекта бе връчен на министъра на културата на среща на 23 април т.г., на която присъстваха представители на Британския съвет (Уейн Харпър – зам.-директор и Цветанка Панова – координатор на проекта) и председателят на СБИР. Министърът обеща да проведе среща на заинтересованите страни (СНЧ, НСОРБ и др.), която лично да ръководи, с цел постигане на консенсус. Негова изрична молба бе да не се оповестява текстът на законопроекта преди тази среща. До момента подобна среща не се е провела и не е известна официалната позиция на МК. Законопроектът е даден за становище на Съюза на народните читалища, което вече е публикувано и в интернет. То е негативно, изпълнено е с обидни квалификации и не съдържа предложения, тъй като според авторите му проектозаконът не заслужава повече внимание. УС на СБИР реагира с писмо до министъра, в което изразихме недоумението си от огласяването на становища за текст, с който не е запозната широката общественост. Фактът, че повече от 5 месеца няма реакция, недвусмислено говори за липса на единна позиция в МК за бъдещето на законопроекта. СБИР предприе неколкократни опити за разговори и предварителни обсъждания на проекта с УС на СНЧ, но без последствие. Представители на СНЧ участваха в проведените обсъждания. Те подкрепиха вида на закона, както и съдържанието му.

Информация за мненията в МК получаваме от официални и неформални изказвания на г-жа Захариева и експерти на различни форуми. Обобщавайки тази информация, основните несъгласия са свързани с текстовете за минималните изисквания към обществената библиотека, статута на читалищните библиотеки, за тяхното финансиране и изискванията към библиотечния персонал. Читалищните библиотеки не можело да се подчиняват на друг закон, тъй като читалищата са независими, самоуправляват се и само те могат да решават съдбата на библиотеката си. Подобни тези са далече от визията за читалищната библиотека като обществена, за развитието на балансирана териториална библиотечна мрежа; от международните и европейските норми за обществените библиотеки. Тази философия, изповядвана през последните 18 години от отговорните за библиотечната политика в МК доведе читалищните библиотеки до състояние, което се характеризира със следните цифри: 67,3% от библиотеките нямат компютри за персонала, 87,3% са без компютри за читателите, 89% са без автоматизация на библиотечните процеси, 43,3% от сградите, в които са библиотеките са без интернет връзка, 51% от работещите са без библиотечна квалификация, 43,4% - без компютърна грамотност. (Данните са от проучването на нуждите на библиотеките по програмата „Глобални библиотеки България”).

Проблемът, който тлее от 1996 г. насам е в релацията “читалище – читалищна библиотека”. В рамките на една неправителствена организация, каквато е читалището, трябва да се развива една институция като библиотеката, която има хилядолетна история, изгражда се на научнообосновани принципи и е обект на комплекс от научни дисциплини. Дори отношението на читалищните настоятелства към библиотеката да е възможно най-доброто, те не са професионално компетентни, за да я ръководят. Сегашният модел на управление на читалищните библиотеки игнорира изцяло професионалните норми и носи силно субективен характер. Читалищата получават държавна субсидия, тъй като изпълняват държавна политика за развитие на културата по места. Каква точно е тази политиката по отношение на читалищните библиотеки като основни библиотеки, обслужващи гражданите?

Най-смущаващото във възникналата ситуация е нежеланието на дискусия и диалог, за съвместни действия в търсенето на общи решения за бъдещето на библиотеките, игнорирането на мнението на професионалната организация.
За бъдещите действия на Съюза е много важно изработването и поддържането на обща позиция по отношение на правната регулация. Във връзка със създалата се ситуация колегията трябва да излезе със становище по следните въпроси:

  • ще продължим ли да отстояваме закона за обществените библиотеки
  • ще приемаме ли други варианти на частично регламентиране дейностите на библиотеките
  • ще се обединим ли около едно решение и ще говорим ли в един глас; ще имаме ли професионалното самочувствие да отстояваме общите ни интереси?

Наред със законодателството, библиотеките се нуждаят от редица поднормативни документи, за които общността неведнъж е повдигала въпрос, но такива не бяха подготвени. Остро се чувства необходимостта от наредба за библиотечните фондове, промени в националната класификация на професиите в Република България, типови правилници на библиотеки, за обслужването на читатели и др.

Министерство на културата, съвместно с РБ „П. Славейков” организира национална кръгла маса „Библиотеката – мит и реалност”. Провеждането на кръглата маса бе в част от събитията за отбелязване на 125-годишнината на варненската регионална библиотека. На кръглата маса бяха поставени въпросите за държавната политика и библиотечната стратегия, за политиката на местната власт към библиотеките и много други. Голям интерес предизвика сесията за библиотечната митология. Като представител на УС на СБИР изнесох доклад на тема „За ролята на професионалното сдружение в развитието на библиотеките и решаването на основните им проблеми – един безпристрастен поглед”.
Честването на юбилея на РБ Варна, което премина под мотото „Библиотеката – традиция и съвременност” се превърна в истински празник за колегията.
Проблемите на библиотеките бяха обект и на проведената втора Национална кръгла маса в Пловдив през м. юни т.г.

За трети пореден път СБИР организира Национална библиотечна седмица, която се проведе от 12 до 16 май. Основна цел на кампанията е библиотеките да влязат в дневния ред на законодателната и изпълнителната власт със законопроекта за обществените библиотеки. Да бъде популяризиран законопроектът в обществото и да бъдат убедени депутати, представители на изпълнителната и местната власт в необходимостта от спешното приемане на този законопроект. НБС бе осъществена по проект, подкрепен финансово от Посолството на САЩ. Инициативата бе открита с първата работна среща по програмата „Глобални библиотеки”, на която участваха представителите на регионалните библиотеки. Друга инициатива бе публичната лекция на Нанси Крънч, експерт от САЩ, президент на АЛА за периода 2000 – 2001 г. за застъпничеството за библиотеките.

В НБС се включиха общо 58 регионални, университетски, училищни, читалищни библиотеки от 42 града и 5 села. Това е с 21 повече в сравнение с 2007 г. и 10 повече в сравнение с 2006 г. На библиотеките, които имаха специална програма за библиотечната седмица, бяха разпратени промоционални материали: стикери, разделители, плакати, фанелки. Една от инициативите бе събирането на подписи в подкрепа на искането ни за библиотечно законодателство. Събрани бяха над 16 000 подписа, сред които на кметове, депутати, общински съветници и др. Много активно за каузата на закона работиха колегите от РБ Монтана, Силистра, Велико Търново, Плевен, Враца, Хасково, Библиотека „Родина” – Стара Загора, библиотеките при НЧ „В. Йорданов” в с. Нова Черна, „Н. Вапцаров” в Тутракан, „Напредък 1871” в Никопол, „Развитие” в Бяла Слатина, „Наука” в Троян, „Пробуда” в Ямбол, „Просвета” в Мездра, в селата Долна Кремена, Куртово Конаре, Брани поле. Информация за подписката бе изпратена на министъра на културата. Библиотеките обогатяват своите програми с все по-интересни инициативи – дни на отворени врати, дни без глоби, срещи с автори. Все повече стават инициативите за привличане на децата и младежите за читатели на библиотеките.
Искам да благодаря на екипа на ЦНТБ и на колегите – членове на СБИР от НБКМ, които доброволно помогнаха за разпращането на материалите във всички 58 библиотеки в страната.
НБС се утвърди като национална застъпническа кампания, чрез която все по-уверено и категорично показваме ползата и ролята на библиотеките в обществото.
Националната библиотечна седмица бе отразена във вестник „Култура” и в други национални и местни електронни и печатни медии.

За трета поредна година бе организиран Маратон на четенето, посветен на 23 април - Международния ден на книгата и авторското право. Инициативи организираха над 60 библиотеки от цялата страна. В много от селищата библиотеките се превърнаха основни организатори на инициативи по този повод в целия град – не само в библиотеката, но и в училищата, музеите, клубове, паркове, детски градини и др. Стотици хиляди граждани са участниците в маратона тази година. За съжаление националната кампания не намира широко медийно отражение, към което трябва да насочим усилия в бъдеще.

ХVІІІ национална конференция на СБИР бе посветена на „Библиотечната професия в 21 век – промени и предизвикателства” и се проведе на 19 - 20 юни във Велико Търново. Тя бе организирана съвместно с РБ „П. Р. Славейков” - В. Търново. В нея взеха участие над 180 библиотечни специалисти от цялата страна. Изнесени бяха 20 доклада, обединени в три сесии. Дискутирани бяха проблемите за статута на професията, промените в обществото и произтичащите нови изисквания към професията; проблемите на библиотечното образование, на непрекъснатата квалификация, на влиянието на новите технологии върху професията По време на конференцията участниците имаха възможност да се запознаят с новите издания на различни издателства, да видят презентации за водещи библиотечни технологии. В края на конференцията бе приет меморандум, който изпратихме в МТСП, МК и Комисията по култура към 40-то НС. В меморандума отразихме основните проблеми свързани с професионалното развитие и израстване, непрекъсната квалификация, заплащането на труда. Отговор получихме само от г-жа Нина Чилова, която е изискала от министъра на културата подробна информация по повдигнатите в меморандума въпроси.
От името на УС и всички участници използвам случая да благодаря още веднъж на нашите колеги от РБ - В. Търново - на г-н Александров и неговия екип за отличната организация и богатата културна програма, която направи конференцията за всички ни едно приятно преживяване.

Да работи за въвеждането и прилагането на международните технологични стандарти в библиотечно-информационната област.

 Да подкрепя инициативи за сътрудничество на библиотеките при осъществяването на основните им дейности.

 Да работи по проекти и начинания с национално, местно и международно значение от общ характер и по определени направления на дейност.

През м. март т.г. официално стартира подготвителната фаза на програмата “Българските библиотеки – място за информация и комуникация за всеки”, или „Глобални библиотеки - България” в рамките на инициативата “Глобални библиотеки” на ФБМГ. След 2-годишно проучване фондацията се убеди, че у нас има обществени библиотеки във всяко селище, които се ползват с популярност сред гражданите и които могат да се превърнат в място за достъп до информация чрез глобалната мрежа и по този начин да помогнат за подобряването на качеството на живот на хората. За българските библиотеки този проект е изключителен шанс. Не само защото приблизително 1000 библиотеки ще бъдат ремонтирани, ще получат компютри, оборудване, безплатен интернет, ще се превърнат в центрове за обучение на хората. А защото обществото ни, политиците, местните власти на практика ще се убедят как библиотеките могат пряко да подпомагат реформите. Защото този проект ще заостри вниманието върху нерешените проблеми на библиотеките, ще ги популяризира чрез сериозна ПР кампания.
Основни партньори по проекта са МК, НСОРБ, ДАИТС, СБИР, Програмата на ООН за развитие.
Бих искала да подчертая, че съюзът има привилегията и отговорността да бъде партньор по проекта. В ролята си на такъв, СБИР участва активно във всички етапи на работата: предоставяхме информация, номинирахме експерти за работа по основните задачи, съдействахме за организацията на проучването на нуждите на библиотеките. Основният ни ангажимент като партньор е свързан с обучението на библиотекарите, предшествано от проучването на нуждите от обучение. В рамките на подготвителната фаза бе извършено най-голямото до сега проучване на обществените библиотеки, в което са обхванати над 2300 библиотеки. Проучването бе извършено от 112 анкетиращи екипа чрез анкетиране на място. Събраната информация, до която партньорите ще имат достъп, ще даде възможност за тъй необходимите анализи на състоянието и планиране на перспективите на развитие.
Говорейки за проекта, бих искала да споделя един факт, който много малко колеги знаят. Нашата колега Снежана Янева има огромна заслуга затова, днес България да стане част от програмата “Глобални библиотеки”. Благодарение на нейната инициативност, настойчивост и упоритост представител на фондацията „Бил и Мелинда Гейтс” посети страната ни и библиотеките ни преди 3 години, срещна се с библиотекари. Това посещение постави началото на интереса на фондацията към нашата страна.

Проектът АББО

В кроя на 2007 г. приключи продължението на проекта “Американско-български библиотечен обмен”. Постиженията на проекта в цифри:

  • 21 библиотекари, специализирали в САЩ
  • две издания на ръководството “Библиотеката – ОИЦ” в 1000 тираж, разпространено безплатно
  • 18 семинара за обучение на библиотекари от обществени библиотеки по темата за библиотеката като ОИЦ с над 370 участници от повече от 90 библиотеки
  • интернет портал за обществена информация в помощ на библиотекари и граждани
  • над 10 действащи ОИЦ в библиотеки, предлагащи виртуални справочни услуги и интернет за читателите
  • 24 нови компютри в библиотеките партньори
  • една национална конференция и две конференции само за партньорите по проекта

Трудно ще изброя онези ползи, които нямат количествени измерения, но са несъмнено много важни и изиграха съществена роля за промяната на облика на библиотеките-участници в проекта и в развитието на професионалната ни организация. Това е ноу-хауто на нашите американски колеги за развитието на библиотеката като обществени центрове за информация, силната мотивацията и новите идеи на всички специализирали в американските библиотеки, застъпничеството на национално и местно равнище, ПР кампаниите в полза на библиотеките, националната библиотечна седмица, новото професионално самочувствие, промененият начин на мислене. В процеса на работата по проекта се създаде една неформална мрежа от колегите, които продължават да развиват идеите, заложени проекта, свързани с културния обмен, партньорството с американски библиотеки, развитието на информационните ресурси за обществена информация.

СБИР е един от 12-те партньора по проекта ENTITLE в рамките на програмата “Учене през целия живот” на ЕК. Основната цел на проекта е да идентифицира ролята и мястото на библиотеките в процеса на учене през целия живот, да представи водещите европейски практики и да даде насоки как библиотеките да се превърнат в дейни участници в образованието през целия живот. На уеб страницата на проекта вече е представен опитът на отделните страни, вкл. и България. Искам да благодаря на всички колеги, които се отзоваха на моята молба и изпратиха информация за своя опит, която е отразена в обзора за България. Това са колегите от РБ Шумен, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Столична библиотека, Хасково, Библиотека Родина – Стара Загора.

Да продължи дейността си в областта на професионалната квалификация на библиотекарите и информационните работници, като положи усилия за утвърждаването на Центъра за професионално обучение на библиотекари.

В рамките на проекта “Правна регулация за библиотеките и библиотечно-информационната дейност”, подкрепен от Британския съвет, през м. март т.г. се проведе обучение на тема “Съвременни аспекти на мениджмънта на публичните библиотеки” В обучението участваха 20 директори на регионални библиотеки от страната, проявили интерес и желание. Семинарът бе проведен от трима експерти от Великобритания, сред които носителят на наградата за най-добър млад библиотекар за 2006 година.

През м. април т.г. в НБИВ - Пловдив се проведе семинар по проблемите на информационната грамотност. Семинарът бе осъществен с подкрепата на Гьоте институт при гостоприемното домакинство на колегите от Народна библиотека “Иван Вазов”. Участие взеха 60 библиотечни специалисти от обществени и университетски библиотеки. Български и немски колеги споделиха своя опит по темата за библиотеките като образователно пространство. Изказвам нашата благодарност на г-жа Р. Колева, Славка Шопова и всички колеги от НБИВ, допринесли за добрата организация и успешното протичане на семинара.

“Библиотеката въвежда Европа в моя живот” е проект, подкрепен от Представителството на ЕК в България, разработен и координиран от Ели Попова, член на УС. Целта на проекта е да съдейства за превръщането на обществените библиотеки в реални и пълноценни средища за актуална, полезна и компетентна информация за ЕС. Проведоха се три регионални срещи в Шумен, София и Монтана с представители на обществените библиотеки. Те бяха запознати със съвременното развитие на европейската общност, с приоритетите на комуникационната стратегия на ЕК през 2008 г. Представени бяха европейските информационни мрежи в България, които имат отношение към решаването на конкретни проблеми на хората. В семинарите взеха участие 105 библиотекари от страната. Всички участници получиха комплект от 14 издания, осигурени от ИЦ на ЕС и мрежата СОЛВИТ към МС. Лектори на семинарите бяха г-жа Игрид Шикова – съветник в ПЕК, представители на отделни информационни мрежи. Семинарите допринесоха не само за осъвременяване на познанията, но и за осъществяване на нови контакти между библиотечната общност и информационните мрежи на ЕС. Те намериха широко медийно отражение в местния печат.

През м. юли стартира новият проект на СБИР, подкрепен от Британския съвет, чиято цел е ръководителите на средни и малки обществени библиотеки да осъвременят своите мениджърски знания и умения. Проектът протича в два етапа: първият е обучение на 12 обучители. Неотдавна завърши тридневния семинар за подготовка на обучителите, проведен от експерта Том Форест. В СБИР постъпиха над 30 кандидатури на колеги, желаещи да участват в обучението. Подборът бе извършен на базата на предварително обявените критерии, като приоритет имаха колегите от читалищни библиотеки и методистите. Подборът бе съобразен и с необходимостта да има представители от различните региони на страната. Предстоят следните дейности: посещение във Великобритания на трима обучители. Те ще подготвят примери за добри практики, които ще бъдат използвани в регионалните семинари. Ще се проведат 6 регионални семинара във Варна, В. Търново, Гоце Делчев, Монтана, Пловдив и Хасково за ръководители на общински и читалищни библиотеки. Ще бъде издадено ръководство в помощ на ръководителя на обществената библиотека.

ЦПОБ продължи да събира заявки за курсове. Дейността му бе значително по-скромна в сравнение с предходните години. Причините са различни: на първо място финансовите трудности не позволяват изпращането на библиотекарите на обучение за сметка на библиотеките; друга причина е подценяването на ролята на квалификацията от ръководителите на библиотеките. Въпреки съществуващата възможност да се заделят средства от допълнителната субсидия на регионалните библиотеки за квалификация, това не се прави или предпочитаната форма е изнасянето на лекция пред разнородна аудитория. В бъдеще УС трябва да активизира дейността на центъра по посока на проекти, с които да кандидатстваме по програмите за преквалификация и професионално образование на МТСП. Съществува възможността за акредитирането на Центъра в НАПОО което би открило нови възможности за развитието му.
Подценяването на непрекъснатата квалификация е сериозна заплаха за професията ни. Това показват и данните от проучването на нуждите на библиотеките по програмата “Глобални библиотеки – България”, според което над 50% от работещите нямат професионална квалификация и над 49% нямат компютърна грамотност.

Да сътрудничи със сродни неправителствени организации и да съдейства за интеграцията на книжния сектор в страната.

СБИР продължи да сътрудничи с АБК. Представители на съюза представиха проекта за закон за обществените библиотеки на годишна среща на книгоиздателите през март 2008 г. в Банкя с цел да получим тяхната подкрепа.
В сътрудничество с издателство “Егмонт” СБИР разпространи в страната сборникът “Един към друг”, издаден едновременно в 12 страни - участници във фестивала “БиблиоОбраз”, организиран под патронажа на Л. Путина в Москва. У нас изданието бе осъществено по инициатива и с подкрепата на г-жа З. Първанова. Представянето на сборника се състоя в началото на м. декември 2007 година в НДК. Много училищни библиотекари от секцията на училищните библиотеки участваха в премиерата. На библиотеките бяха разпратени над 1700 екземпляра от изданието. В резултат на доброто ни сътрудничество, издателство “Егмонт” предостави като дарение за библиотеките и 300 екземпляра от последното издание на „Хари Потър”. Изказвам нашата благодарност на ръководството на НБКМ и по-специално на колегите от направление “Комплектуване на библиотечните фондове” с ръководител Галя Дириманова, които оказаха неоценима помощ за разпространението на тези дарения.
Представител на УС на СБИР взе участие в обсъжданията и подготовката на стратегията за развитието на книгоиздаването, наречена “Книговъзраждане” и приета в края на 2007 година по инициатива на асоциация „Българска книга”.
АБК организира в рамките на новогодишния панаир на книгата през 2007 г. обсъждане на проблемите, свързани с участието на библиотеките с проекти по програмата “Българските библиотеки –място за четене и информираност.” В обсъждането взеха участие библиотекари от софийските библиотеки и представители на УС на СБИР.

Да разширява Съюза и да стабилизира структурата му.

Продължава положителната тенденция на увеличаване на индивидуалните членове на СБИР. Общият брой на членовете на съюза е 1093 .
Броят на колективните членове се запазва относително същия, като една част от тях закъсняват с плащането на членски внос. Сред колективните членове най-многобройни са регионалните библиотеки (24), университетските библиотеки (23), читалищните библиотеки (23 ), големите научните библиотеки (4), други организации и фирми (8).
Регионалните дружества са 14. Повишава се инициативността на колегите по места в регионалните дружества. Най-многобройно е РД във В. Търново – 93 души, Пловдив – 63, Силистра - 53, Разград – 67, Враца – 63, Видин - 38, Плевен -32, Бургас – 43, Добрич – 32, Кюстендил - 24.
Продължават трудностите и проблемите при събирането на членския внос, не се плаща редовно от колективните членове за всяка година, а от индивидуалните - за цялата календарна година.
Основните дейности на РД са фокусирани върху провеждането на квалификационни семинари (РД Благоевград, В. Търново, Пазарджик, Пловдив, Враца, Разград), празнуването на 11 и 24 май, участието в националните кампании.
РД в Пазарджик организира кръгла маса по проблемите на училищните библиотеки, семинар по програмата Краезнание и др. РД в Бургас, Враца и Велико Търново организират обучителни семинари за работещи в библиотеки без библиотечна квалификация.
РД организират инициативи по случай деня на библиотекаря, както и представяния на книги, разнообразни културни мероприятия. Благодарим за инициативността на председателите на РД Нина Коцева, Вили Томова, Калина Иванова, Йорданка Вълчева, Красимира Няголова, Златка Иванова, Антоанета Георгиева, Мария Жингова, Гергана Панова, Невяна Христова, Женета Александрова и всички колеги, чиито имена е трудно да изброя, работили по места в регионалните дружества.

Секцията за социологически изследвания работи в състав: К. Недкова, М. Аргирова, К. Папазова, Е. Макариева. След проведено социологическо изследване екипът подготви публикация та “50 години списание “Библиотека”. Социологически поглед”, която бе отпечатана в сп. “Библиотека” през 2007 г. Една от най-мащабните задачи на Секцията от нейното създаване до сега е участието в съвместен проект на Столична библиотека и СБИР на тема: ”Динамика на четенето и потребителското търсене в Столична библиотека”. В разработването на инструментариума, организацията и провеждането активно се включиха библиотечно-информационни специалисти от Столична библиотека. Проучено е мнението на читатели над 18 г., деца и юноши и библиотекари от СБ - общо 356 респонденти. Изследването е посветено на 80-годишния юбилей на Столична библиотека. Членовете на Секцията имат амбицията и готовността да откликват своевременно и в бъдеще на възникващите значими теми и проблеми в библиотечната общност и в нейния професионален Съюз, които изискват задълбочено проучване и идеи за ефективни решения и действия.

Секцията на училищните библиотеки съживи и активизира своята дейност. Тя работи целенасочено за поставянето на проблемите на училищните библиотеки в НС и МОН. На 13 март т.г. е проведена среща с г-жа Валентина Богданова - зам.-председател на комисията по образованието към Народното събрание. Предоставен й е пакет документи, които подкреп ят тезата и виждането за оцеляването и развитието на училищните библиотеки. Представителите на секцията М. Галчева и Рени Велкова взеха участие в работната група за създаване на стандарти за училищните библиотеки. Изпратени са писма от името на секцията до министъра на образованието, поставящи проблема за ниското заплащане на училищните библиотекари и незавидното им положение. На 20 март 2008 г. е проведен работен семинар на тема: „Възможности за развитие на училищните библиотеки", ко й то има за цел да популяризира дейността на секцията на училищните библиотекари към СБИР. На семинар а е направен обзор на дейността на СУБ към СБИР и обсъден Плана за действие за периода 2008/2010 г. Представен е създаденият от Бойко Караджов (ученик от НПГПТО „М. В. Ломоносов”) сайт „Онлайн Библиотеки”. Сайтът функционира, базата данни се обогатява и и в него са се включили 26 библиотеки от столицата и страната. На срещата бяха проведени анкети с училищни библиотекари, като един от въпросите е свързан с евентуалното им членство в Секцията. Голяма част изразяват желание да се включат. Желание за членство има от библиотекари от страната, но столичната секция не разполага с ресурси – физически и финансови – за организиране на национална.
Училищните библиотеки с различни и многообразни мероприятия се включват в "Маратона на четящите хора" и "Национална библиотечна седмица", провеждайки училищни и междуучилщини състезания, драматизации, представяния на книги и изложби и др.
Представители на секцията участват в среща с представители на Московската детска библиотека, проведена в Руския културен център. През месец август бе проведена среща с Първа инвестиционна банка във връзка с евентуално фиансиране на фестивал на училищните библиотеки.
Създаден е блог „Училищна медиатека”, а представители на секцията участват в медиен тренинг към Фондация „Интермедия”.
За активизирането на дейността на секцията на училищните библиотеки голям принос имат Мариана Галчева – новоизбраният председател, Рени Велкова, Жаклин Овчарова и много други колеги, чиито имена не е възможно да изброя.

Международна дейност

На симпозиум, организиран от Тракийския университет в Одрин, 6-7 юни т.г., бе представен доклад от председателя на Съюза за СБИР и възможностите за сътрудничество между библиотечните асоциации на Балканските страни.
В бюлетина на френската библиотечна асоциация в началото на 2008 г. бе публикуван обширен материал за българските библиотеки и СБИР, подготвен по инициатива на УС на СБИР.
УС на СБИР се стреми да подобри информативността на уебсайта, както и своевременно да актуализира информацията. Основен принос затова имат Надежда Груева, която отговаря за поддръжката на сайта. Съвместно с Тони Димитрова своевременно разпространяваха електронния бюлетин на съюза. Те подготвяха и програмите за националните кампании.

Най-важна роля в организационния живот има живият контакт с колегите, който неуморно и всеотдайно бе осъществяван от секретаря на Съюза Красимира Папазова. Изказвам нашата всеобща благодарност и признателност към Краси Папазова, без която трудно можем да си представим работата на Съюза. В резултат на нейната упоритост и всеотдайност организационното състояние на Съюза се стабилизира значително.
Изказваме своята благодарност и към всички колеги, които не жалиха сили и време да участват в инициативите на Съюза.
УС на СБИР отделяше специално внимание на възникващите и споделени професионални проблеми. Направени са десетки писмени и устни консултации по проблеми, повдигнати от колеги.
УС прие становище по повод опитите за отнемане на площи от РБ във Видин. Становището бе разпратено до всички заинтересувани страни.

Управителният съвет се състои от 9 души. През отчетния период работихме в намален състав, поради факта, че двама от членовете преминаха на друга работа, която не е пряко свързана с библиотеките. Дейностите на съюза значително се разшириха, което налага и по-голям състав на УС. Изказвам нашата благодарност към досегашните членове на УС Капка Винева и Красимира Ангелова, които работиха всеотдайно през целия мандат, но поради смяна на работата нямат възможност да продължат. Пожелаваме им успех в новото поприще.

Издателска дейност

Издателската дейност бе повече от скромна: издаден бе един брой на бюлетина на СБИР. Издаден бе сборник с доклади от националната конференция, проведена през юни 2006 г. на тема ”С модерни библиотеки – достойно в Европа”. Тези издания бяха осъществени в резултат на настойчивостта на Капка Винева, член на УС, която с много усилия събираше материалите и ги редактираше.

Офисът на Съюза функционираше в добри условия, за което от името на УС изказвам нашата благодарност към ръководството на Столична библиотека за осигуряването на необходимите условия и доброто ни сътрудничество.

Заключение

През отчетния период УС и членовете на СБИР работиха целенасочено по изпълнението на приетите Основни насоки през 2005 г. и конкретния план от задачи.
Тенденцията към значително увеличаване на броя на индивидуалните членове свидетелства за разширяване на авторитета и влиянието на СБИР сред специалистите. Създаването на няколко секции към Съюза показва желанието на колегията да се обединява по сходни интереси и проблеми, за да ги дискутира и решава. За съжаление много от подетите инициативи не се осъществиха. Все още не е толкова широк кръга на доброволците, готови да работят по конкретни задачи и проекти. Повечето членове на Съюза предпочитат да бъдат пасивни участници в инициативите.
Предприети са конкретни стъпки по проблемите, свързани с нормативната база и отстояване на интересите на библиотеките в обсъжданите законодателни материали. Засилена е дейността за застъпничество в полза на библиотеките сред представителите на изпълнителната и законодателна власт. Проблемите на библиотеките и библиотечната професия намират все по-широк обществен отзвук.
Належащо е изработването на по-нататъшната политика на СБИР относно библиотечното законодателство и предприемане на конкретни стъпки за реализацията й.
СБИР развива широка международна дейност, участва в международни проекти и програми, което е и единствения начин за допълнително финансиране на дейността на Съюза.
Съюзът трябва да продължи системно да работи за продължаващото образование на библиотечните специалисти, използвайки по-пълноценно ресурсите на ЦПОБ и други възможности.

В бъдеще вниманието на общността трябва да се насочи към:

  • Развитието на национални и регионални проекти, които ще допринесат за модернизирането на библиотеките и преодоляването на изоставането ни в сферата на информационните мрежи, електронните информационни услуги, дигитализацията, опазването на писменото културно наследство, електронните библиотеки.
  • Целенасочени усилия за издигане на социалния статут на професията, адекватното й представяне в нормативната база.
  • Широк диалог с властите, други неправителствени организации и още по-активно сътрудничество с асоциациите в другите страни и участие в международните организации.

УС на СБИР счита, че прегледът на извършеното дава повод за по-високото ни професионално самочувствие. Дейностите по най-значимите направления и проекти доказаха, че обединени от общи цели, постигаме много повече. Нека си пожелаем още по-единни да достигнем новите по-високи цели, които ще приемем за следващата година.

 
< Предишен   Следващ >
Посолство на САЩ в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияЕвропейско бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации Фондация Глобални библиотеки - БългарияМемориален фонд Снежана Янева
facebook          
Copyright © 2000 – 2024 Българска библиотечно-информационна асоциация
София 1000, ул. „Христо Белчев“ 2, ет. 5, офис 16; тел. 0885311836; имейл:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове, нужна е Javascript поддръжка, за да го видите.