Фондация Америка за България

Електронен бюлетинАктуален брой                                     

АРХИВ

Месечен е-бюлетин

Актуални новини и предстоящи прояви
Начало arrow Актуално arrow Тържествено академично слово по случай 24 май
Тържествено академично слово по случай 24 май Печат
Софийски университет

Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Тържествено честване по случай 24 май –
Денят на славянската писменост, българската просвета и култура

2010 г. – Аула

Тържествено академично слово на 
доц. д-р Александър Димчев, декан на Философски факултет,  
на тема 
„Библиотеката – бъдеще в миналото, минало в бъдещето” 

        

 Уважаеми г-н Ректор,
         Уважаеми членове на Академическия съвет,
         Уважаеми г-н Президент на Република България,
         Ваши превъзходителства, дами и господа,
         Уважаеми гости, колеги и приятели на Софийския университет,  

В празничен ден като днешния, свързан с писмеността, културата, духовността, образованието и науката, е особено подходящо да се говори за библиотеката – тази уникална институция. Намирам, че мястото, където ще оттекнат думи за библиотеката – тук, в Аулата на Алма Матер, е много значимо и символично, защото сме в една от светините на България – Софийския университет.
В нея е вплетено още едно духовно средище – Университетската библиотека. Ще ми се да си припомним думите на първия ректор на Висшето училище проф. Александър Теодоров – Балан, който в своя първи рапорт до Министерството на просвещението настоява да се уреди „скоро библиотека, която да задоволи искането на един читател напълно по неговата избрана специалност или по известен въпрос”. С годините това става факт. Днес Университетската библиотека е най-богатата научна библиотека в страната. В своите колекции има притежания, на които биха ни завидели много, престижни европейски и световни университети. Сред тях ще отбележа: първото печатно издание на съчиненията на древногръцкия математик Архимед "Archimedis Syracusani...Opera" (1544); антологията на Йоан Стобийски "Ioannis Stobaei Sententiae" (1549); История на тракийските царе от Феликс Кари  "Histoire des rois de Thrace" (1752); книгата на видния чешки филолог и историограф, основоположника на славянската филология  Йозеф Добровски "Institutiones Linguae Slavicae dialecti veteris..." (1822) и редица други.
Поколения университетски учени и преподаватели полагат огромни усилия за събирането на това неоценимо богатство. Нито войни,  нито драматични събития и кризи са секвали потока от документи, набавяни в нея. За съжаление, при сегашното орязване на бюджета на Университета се налага да се мисли  за редуциране на средствата за библиотеката. Тясно са свързали имената и делото си с Университетската библиотека именити университетски преподаватели: Александър Теодоров – Балан, Любомир Милетич, Михаил Драгоманов, Иван Шишманов, Боян Пенев и редица други.
До ден-днешен са пред очите ми учени като професорите Куйо Куев, Светомир Иванчев, Исак Паси, Иван Добрев и много, много други от нашите учители, за които не минаваше ден, без да посетят библиотеката. Няма да забравя „физзарядката” на проф. Куев – той тръгваше от филиалната библиотека „Филология”, минаваше през Централната университетска библиотека, Народната библиотека и накрая кросът към знанието свършваше в Библиотеката на БАН. Така беше всеки ден, по професора си сверявахме часовниците. Пред очите ми са и студентите, които вечер настояваха и настояват библиотекарите да почакат още малко, да не затварят храма, който им дарява светлината на знанието и успеха. Нека да не забравяме никога, че университетите – това са студентите, преподавателите и библиотеките!

Да се говори за библиотеката – за нейното минало, настояще и бъдеще, за нейната мисия и значение за човечеството, е задължаващо. Алексей Глухов – един от известните изследователи на библиотеките, пише: „Понякога сравняват нашата цивилизация със здание, чиито основи потъват дълбоко в хилядолетията. От ръка на ръка, от поколение на поколение хората са предавали придобитите съкровища от знания и прибавяйки стъпало по стъпало, се изкачвали все по-нагоре и по-нагоре. Всичко, създавано от тях, е тук: и безсънните нощи на изследователите, и трудът на каменоделците и земеделците, и откритията и прозренията на най-великите умове на планетата…” Това здание на нашата цивилизация се крепи на основите на библиотеките и знанието, което те съхраняват и разпространяват. В библиотеките е компресирана паметта и мъдростта на човечеството, достиженията и надеждите за по-добър свят, оповаващ се на интелекта.

Когато разсъждавам за трансформациите и очакванията към библиотеката, ще си позволя да следвам логиката на един от видните специалисти в областта на мениджмънта – Питър Дракър. Той споделя „Бъдещето може да бъде предположено. То вече се е случило, тъй като е плод от събития и въздействия, които са станали, и които залагат сценарии за последващи проявления и модели.”

Повече от 5000 години библиотеките съхраняват паметта на човечеството. Преминали през различни метаморфози – боготворени, унищожавани, възкръсвали от пепелта – те са в основата на цивилизацията и културата. Благодарение на тях от познатите около 6 000 езика на различните народи са се съхранили и остават само онези, които имат своя писменост. Днес библиотеката е в основата на чудото Интернет. В резултат на трупания опит за принципите на организация, търсенето, структурирането и предоставянето на информационните ресурси, библиотеката с право може да бъде определена като първоприемник, върху който се наслагват и екстраполират новите информационни технологии. В първите години на новото хилядолетие библиотеките са изправени пред предизвикателства, промени и сериозна конкуренция. Те са пресечна точка за много процеси и феномени, свързани с информационното общество и глобализиращия се свят. В модерните държави библиотеките са особено важни, защото осигуряват достъп на всички граждани до информацията и до знанието.

В исторически порядък условно могат да бъдат откроени няколко етапа в развитието на библиотеките.

Първият се свързва с тяхното възникване в Шумер, Египет, Асирия, Вавилон и постепенното им утвърждаване и  превръщане в образователен и изследователски център в Древна Гърция, Александрия, Пергам и Рим.
Постепенно функциите на библиотеките се разширяват. Те служат както за хранилища за свитъците от ръкописи, така и за съхраняване на творби на изкуството, ползват се и за архиви. Този модел се утвърждава за дълги векове. Отново намира проявление през 21-ви век с идеите за съвременната библиотека, която координира активно своята дейност и ресурсите си с музеи и архиви и др. 
Интересни и поучителни са названията, с които са познати библиотеките в древността: „Лечебница на душата”, „Дом на живота”, „Дом на мъдростта”.
Огромна чест е било да си служител в библиотека. Днешните библиотекари с право биха завидели на статута на колегите си. Не бива да подценяваме мястото на съвременните специалисти, работещи в библиотеките. В проучване за най-перспективните професии за 2008 г. в САЩ, публикувано в „US News and Word Report”, се отбелязва, че измежду 31 изброени професии, като една от най-добрите е посочена тази на библиотекаря. “Забравете за книжния плъх, сега професията е сред най-хай-тек професиите по отношение на работата с книги и дигитална информация...” Не трябва да отминаваме още нещо важно. Част от своя живот са посветили на библиотечната професия редица известни личности от различни периоди – Алкуин, папа Николай V, Лайбниц, Ломоносов, Лесинг, Гьоте, Мазарини, Кант, Волтер, Лобачевски, Бенжамин Франклин..., дори и Казанова. Интересен е фактът, че едни от най-тачените български писатели и интелектуалци са работили и управлявали съдбините на големите ни библиотеки – Пенчо Славейков, д-р Никола Михов, Петко Ю. Тодоров, Елин Пелин, Пейо Яворов, Стоян Чилингиров, Тодор Боров, Стоян Аргиров и др. Да не забравяме, че като библиотекар в патриаршеската библиотека в катедралата “Света София“ се е трудил и Свети Константин-Кирил Философ, пред чието дело и на неговия брат се прекланяме днес.

Още в древността се бие тревога за една “сериозна опасност“, която безпокояла съзнанието на част от тогавашните  хора. Сведения за нея откриваме в известния папирус на Прис, в който пише “За нещастие сега светът не е такъв, какъвто беше по-рано. Всеки иска да пише книги... Никой не чете... Децата не слушат родителите си... Накъде отива светът...“. Подобни терзания са характерни и за други епохи. След изобретяването на печатарската преса от Гутенберг, един от неговите съвременници – Полициано, много разтревожен, заявява: “Сега човешката глупост ще се тиражира много бързо, ще ни залива в огромни обеми, което е заплаха за добрите нрави и за хората...“. Днес, в епохата на Интернет, специалистите, които анализират мрежата, твърдят, че само около 8–10% от информацията, която се кумулира и разпространява в нея, е полезна, останалото е т.нар. спам, или информация със случаен характер.

Но да се върнем назад във времето, където спряхме.
На изключително висок пиедистал били издигнати библиотеките в Асирия, Вавилон, Пергамското царство, Гърция, Елинистичния Египет и Рим. За тях са полагали грижи лично владетелите и императорите, строели се величествени сгради, в които се разполагали техните колекции, набавяни със страст и разточително от близки и далечни страни.
Това е добър урок, който е усвоен от далновидни политици на нашето съвремие. Президентите на Франция – Жорж Помпиду, Валери Жискар Дестен, Франсоа Митеран бяха инициатори и двигателите за построяването на едни от най-значимите библиотечно-информационни средища на своята страна – Центърът Бобур, Медиатеката и Националната библиотека. Традиция е всеки един от президентите на САЩ след завършване на мандата да построи библиотека. След закриването на 500 игрални казина в руската столица Москва, нейният кмет Лужков предостави тези луксозни помещения за читални зали. Неговият пример бе заразителен за кмета на Санкт Петербург. Сега е модерно да се говори за молове, за т.нар. “трето място“ за осмисляне на свободното време на хората, за подобряване качеството на живот. Кметството на датския град Хьоринг наскоро предостави земя на инвеститори за изграждане на мол, но при едно условие – новите собственици да включат в сградата на новия търговския център градската библиотека с площ от 5 000 кв. м. Защото, както много сполучливо ни подсказва Мадс Линдхолн, “съвременните номади имат нуждата от оазиси“. Интересен е подходът на администрацията на президента на САЩ  Обама, свързана с кризата и подкрепата на библиотеките.  При представянето на федералния бюджет за 2010 г. пред Конгреса той заявява „За да дадем на нашите деца добър начален тласък за преуспяване в глобалната икономика на информационната епоха, ние ще обзаведем хиляди училища… и университети с учебни помещения… и библиотеки, достойни за 21-ви век.” Задавам си въпроса, така ли е и у нас...? Преди години, при честването на юбилейна годишнина на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“, в битността ми на Председател на националната библиотечна асоциация, се обърнах с молба към тогавашния президент на страната за съдействие за нейното обновление. Предложението беше посрещнато с разбиране в момента, но след празника не последва нищо... На няколко пъти Софийският университет се обръща към правителствата в нашата страна да му бъдат предоставени за стопанисване пустеещи пространства и стадиона зад хотел “Плиска“, където се намира част от Университета и където учат около 8 000 студенти. Идеята е да се оформи образователен, културен и спортен център и да се създаде голяма библиотека за студентите и хората от района. Отговорът е един – има сериозни бизнес интереси. Явно младите хора и образованието не са приоритет за тази държава. На два пъти за една година в тази зона беше вадено оръжие срещу наши студенти. Да благодарим на Всевишния, че ги опази. Затова младите и знаещите ще продължат да напускат нашата хубава, но изстрадала страна. Явно, дневният ред е друг – “чалга и силикон култура“, “мутренски барок“ и “сделки под рафта“. Така ще има верноподаници и гласоподаватели, но не и гражданско общество и надежда за България. Ще трябва да погледна и в по-различен план. Защото винаги е имало българи, които не чакат да мине кризата и немотийката, не се оповават на обещания от политици от  рода  “ще помогнем..., ама друг път“..., не чакат благодеяния. Илюстрация за такава личност е кметът на с. Шейново – Койо Бонев. Уникална е неговата заповед, издадена при градежа на читалището през 1901 г., отъждествявяно с желанието за напредък на местното население. “Всички камъни и дървен материал, които се намират на улиците, да се извозват и пренасят от хората, които идват към мегдана, за строеж на читалищната сграда”. Това оригинално хрумване бива осъществено на практика и помага значително за набавянето на строителните материали и за довършване на читалищната сграда. Гредите и другият необходим дървен материал е насечен от местността “Равна гора” и обработен от шейновци доброволно. С направата на кирпичени тухли се ангажират отново ентусиазираните селяни, като сред тях се откроява Деньо Мантуров – човек с пословична физическа сила и издръжливост, върху когото пада по-голямата тежест на работата.
Хвала на такива люде! Защото винаги и през всички времена е имало водачи, които са знаели, че силни са народите, които  свързват бъдещето си със знанието. Стремят са се към този по-добър свят, който да направи хората мислещи, да виждат през текстовете и да станат обществата ни по-хуманни.
Защото другият пример го имаме – според доклад на Европейската комисия около 50% от учениците ни в 8 клас са полуграмотни, друг анализ сочи, че процентът на напълно неграмотните хора в нашата страна се движи към 15%. Днес, задавам въпроса – такова бъдеще и нация ли искаме?

Нека отново да надникнем назад, за среща на миналото  и бъдещето. Още в древността се появява сериозен проблем, който тревожи пазителите на паметта през хилядолетията – невръщането или изчезването на документи от библиотеките. До нас е достигнало страховитото послание на Ашурбанипал, владетелят на Асирия – “Да се излее гневът на Ассура и Бенита върху всеки, който се осмели да открадне тези плочки... и да унищожат боговете името му и потомството му на земята... “. В Средновековието се опитвали да се справят с това негативно явление, като прикрепвали книгите към пултове с вериги. Така се появява терминът “окованите книги“. За съжаление веригите и обковите оставали, но книгите продължавали да изчезват. Днес, независимо че има съвършени системи за противодействие, библиотеките изразходват около 5–8% да си набавят изчезнали притежания. Надеждите са в електронните документи в БД – те не могат да бъдат присвоявани.

Сериозни промени във философията, мисията и ролята на библиотеката настъпват в Антична Гърция в резултат на разцвета в развитието на нейната култура и на демократичните идеи. От затворени средища, които обслужват малобройни, богоизбрани групи от хора, те започват да придобиват обществен характер. Библиотеки се създавали към академии, школи, от поети, писатели, философи, политици. Най-голямата и най-известната е на Аристотел.

Идеите за библиотеките, положени в Гърция, били доразвити в Елинистичния Египет. Перлата е Александрийската библиотека, основана в началото на III век пр.н.е. Тя е притежавала около 700 000 свитъка от универсума от знания, създаден от човешката цивилизация в областта на науките, изкуствата, литературата и др. След векове, запленен от нейната история, Бърнард Шоу сполучливо назовава Александрийската библиотека „Паметта на човечеството”. Мисълта за притежание на едно място на всички документи, плод на достиженията на интелекта, вълнува през вековете всички, които са се чувствали отговорни за тяхното съхранение. Стремеж за постигане на такива цели съзираме и в редица глобални проекти, върху които се работи в последните десетилетия. Сред тях бих посочил:
- Проектът „Гутенберг” стартира още през 1971 г. и натрупва около 25 000 електронни заглавия.
- Новата Александрийска библиотека, изградена в Египет с помощта на ЮНЕСКО и на редица държави. Идеята е да се възроди славата и моделът на древната Александрийска библиотека, като на едно място се съберат писмените паметници на различни народи и култури.
- „Библиотека Еуропеана”, проект на Европейския съюз, открита 2008 г., чиято цел е да обедини в общ портал електронни документи, артефакти и др. дигитализирани материали, които се съхраняват в библиотеки, музеи, архиви, културни и др. институции. Библиотеката предлага информация на 21 езика.
- Световната дигитална библиотека, открита 2009 г. - проект на Конгресната библиотека на САЩ, ЮНЕСКО и др. страни. Целта й е да се предоставят безплатно, на много езици, в електронен вид посредством Интернет, културни ценности от различни епохи от човешката история
- Проектът на Google „Книги”, който стартира през 2002 г. и цели да дигитализира „всички книги по света”.

Превъртайки стрелките на времето, този път към Римската империя, може да бъде отбелязано следното. Запленени от славата на гръцките, Александрийската и  Пергамската библиотеки, повечето от римските императори, сенатори и заможни хора издигат в култ създаването на библиотеки. Римляните имат и интересен  принос в развитието на библиотеките. Към част от римските бани, които са се ползвали и за форуми за дискусии, се обособяват библиотеки. Изследователите с ирония, а и сериозно, разказват за това следното. Прочетеното се споделяло по-свободно сред облаците от пара. Така определени политически изказвания на по-смели оратори можели да останат анонимни, да не се разбере кой ги е изрекъл. Струва ми се, че подобна метафора за явлението „анонимност” е валидна и днес при глобалната мрежа. Не е ли така в блоговете и на други места за социални контакти в Интернет. Свидетели сме на смели, арогантни или некоректни внушения, които се правят, като „чатещите” се прикриват зад мъглата на неизвестността в мрежата.

Следващият период – феодализмът е характерен със своята еклектика, изразяваща се в упадък и възход на библиотеките. Като образци се формират и утвърждават: манастирските, владетелските, университетските и градските библиотеки. Постепенно се създават и утвърждават първите библиотеки с обществена насоченост. Те възникват в земите на Италия, Франция, Германия. Особено благоприятно влияние за бурното развитие на библиотеките и разпространението на знанието изиграва откриването на печатарската преса (1450 г.). Забелязва се стремеж към изграждане на великолепни сгради и зали за целите на библиотеките на владетелите.
Може би тук трябва да търсим и идеите за първите библиотеки без стени и мобилните библиотеки, когато документите не се ползвали само в сградата, а „отивали” при потребителите. Дали пък тук не възниква и първоначалният замисъл за информационната магистрала Интернет. Ще направя опит да обоснова подобна теза с метафора, базирана на исторически пример. В Арабския халифат „везирът ас-Сахид (втората половина на X в.) бил също обладан от великата страст към книгите. Библиотеката на ас-Сахид наброявала 117 хиляди тома. На поход везирът винаги взимал със себе си и библиотеката, която била натоварена на керван, наброяващ 400 камили. Камилите се движели подредени по азбучен ред, така че керванджиите-библиотекари лесно откривали книгата, необходима на владетеля. Тази жива нишка с информация се виела около 6 км. Нещо като прототип на първата „информационна магистрала”. Девет века по-късно идеята за Глобалната информационна инфраструктура е вече факт. Тя промени света, превърна го в глобално село с глобална библиотека.

През феодализма възникват и се развиват библиотеките и в България. След приемането на славянската писменост започва създаването на сбирки в дворците на българските князе и царе. До нас са достигнали сведения за библиотеките на Симеон, Иван Асен. В сборника "Похвала на цар Симеон" се съдържа текст, в който той е сравнен със създателя на Александрийската библиотека – Птолемей. Формират се библиотеки към образователните и духовните средища в Охрид, Преслав и др. Създават се колекции в манастири и църкви. С падането на страната ни под турска власт натрупаните културни ценности са унищожени и разпилени. Малка част от документите се запазват и се съхраняват в сбирките на оцелелите манастири, или са изнесени извън страната.

Много активна промяна изживяват библиотеките след Английската буржоазна революция (16401660 г.), Френската революция (1789 г.) и навлизането на света в епохата на „индустриалната революция”. Реформата се характеризира със: създаването на основните видове библиотеки; утвърждаването на техния обществен характер; въвеждане на нови, модерни организационни принципи и правила в библиотеките.

За особено продуктивен за библиотеките се оценява периодът от началото на XX век до Втората световна война. Библиотеките вече са утвърдени, широкоразпространени и високо ценени от обществото институции. Отличават се със стабилност, финансират се щедро. Все още те са единствените организации, които осигуряват информация на различните социални групи и сектори. В този период библиотеките изпълняват следните функции: архивна; информационна; културна; на публичен център и съпътстваща агенция за изследвания.

През XIX век в българските земи, поради ситуацията, в която се намира страната ни до 1878 г., библиотеки възникват и се формират трудно. Процесът се характеризира с много ентусиазъм и усилия от страна на населението ни да създаде собствени духовни и книжовни огнища. Той се активизира през Възраждането. До Освобождението на България са създадени около 184 библиотеки към училища, 185 читалищни библиотеки и 32 библиотеки към ученически дружества. Библиотеките следват принципа за предоставяне на широк обществен достъп на хората до книгите. Тези културни и образователни огнища въплъщават идеалите на населението за българска държавност, свобода и напредък. Значима роля през това време играят библиотеките към българските манастири – Рилския, Бачковския, в манастирите около Търново, Сливен, Ловеч, София, Враца, Етрополе и др.
От 1878 до 1944 г. картината се променя. Към 1944 г. в страната ни има 5 народни библиотеки – в София, Пловдив, Търново, Шумен, 4 градски библиотеки, 3 университетски и около 3200 читалищни, училищи и отделни специални библиотеки. Държавната намеса и политика по отношение на библиотечния сектор е неравномерна и епизодична. Отново населението на страната със собствени усилия и ентусизъм се включва в развиитието на мрежата на читалищните библиотеки.

         След Втората световна война науката и образованието се провъзгласяват като приоритети за развитието на държавите. На библиотеките се отреждат значими функции и роли на ключови партньори при реализацията на заявената политика. Това води до сериозната им трансформация. Информацията започва да се оценява като стратегически продукт. По думите на бащата на кибернетиката Норберт Винер, изречени през този период, „който владее информацията, той ще управлява света”. Активно се строят нови библиотечни сгради. Отпускат се сериозни финансови средства за набавяне на информация и документи. Седемдесетте години е времето, когото в развитите страни започва масираното въвеждане на автоматизирани системи в библиотеките. Утвърждава се моделът за превръщане на библиотеките в информационни центрове.
Фактите сочат, че игнорирането на значението на библиотеките и на информацията не вещае добри дни за отделните страни. Показателен пример в това отношение е т.нар. „Спътников шок”. В ожесточената конкуренция за надмощие между САЩ и Съветския съюз през 50-те години на 20 век, за това, кой да изстреля пръв спътник в Космоса, руснаците успяват да направят първи стъпката. В доклада на комисията, която е натоварена да анализира провала на САЩ, като един от недостатъците се очертава подценяването на информационното осигуряване и по-доброто състояние на руските библиотечно-информационни центрове, включени в научните програми. В САЩ започват масирано да се подготвят стратегии за развитието на библиотечния сектор. В резултат, с годините библиотечно-информационната инфраструктура в страната се превръща във водеща в света.
        
На фона на извършващото се в света, за библиотечния сектор в България през етапа 1944 – 1989 г. може да се отбележи следното. В страната ни бяха разработени и се реализираха идеи за функциониране на Единна библиотечна система и на Национална система за научна и техническа информация по съветски образец. Целта бе съществуващите около 9 800 библиотеки и информационните звена от различен вид да си сътрудничат при обслужването на гражданите и формирането на информационните си ресурси. Фондовете на библиотеките бяха силно идеологизирани в резултат на наложената еднопартийна власт. Българските библиотеки започнаха да отстъпват и изостават драстично, особено след 70-те г., от модерните образци в западните страни поради недостатъчното финансиране, липсата и забавянето на навлизането на техника и на нови информационни технологии.

Нека да погледнем накъде се ориентират библиотеките през последните години на 20-и и първото десетилетие на 21-ви век. Специалистите, които се занимават с въпросите за съхранението, организирането и достъпа до информацията, споделят своята тревога за бъдещото място на библиотеките. Причините за това са много. Какво дава основание на учените и експертите за подобни оценки?
Експоненциално нараства обемът на информацията, изостря се конкуренцията в информационния сектор, настъпва сериозна трансформация в комуникационните канали за разпространение на информация в обществото, наблюдава се драстично увеличение на цените на информацията, особено на научната, информационните технологии се развиват с невероятно бързи темпове и често пъти изненадват специалистите и прогнозите. 
Видно е, че около нас израства една нова информационна ера на глобална икономика, чиито основни източници на богатство са по-скоро знанието и комуникациите, отколкото природните ресурси и човешката работна ръка.
При комуникационните канали за информиране се регистрира бързо нарастване на техния брой и разнообразие. Отчита се наличието на около 200 канала, които са източници за различни информационни потоци и услуги. Това води до изместване и редуциране ролята и значението на традиционни информационни агенции, включително и на библиотеките.
В научните комуникации започва да се утвърждава движението за „открит” „свободен достъп” до информацията. Движението за открит достъп предполага бъдещи кардинални промени в пазара на научни списания и информация.
Анализите сочат, че 90% от научните списания имат електронна версия, при книгите 30%, при детските издания около 28%. По данни на Асоциацията на научните библиотеки в САЩ изразходват 215% повече средства за абонамент на периодика през 2003 г. в сравнение с 1986 г. От 1984 г. до 2002 г. цените на списанията в областта на бизнеса и икономиката са се увеличили с 423.7%, в химията и физиката – с 664%, в медицината – с 628.7%. Цените продължават да нарастват.

На фона на наблюдаваните тенденции през последните две десетилетия, при библиотеките могат да бъдат откроени следните модели, свързани с тяхната технологична еволюция и адаптация към динамично променящата се среда:
- Класическата библиотека;
- Автоматизираната библиотека – въвеждаща автоматизация на отделни работни процеси;
- Електронната библиотека – с въвеждането на автоматизирани интегрирани библиотечно-информационни системи;
- Виртуалната библиотека – “брак между компютърните технологии и комуникациите”;
- Дигиталната библиотека – притежаваща само електронни документи.

Предизвикателствата в света на информацията и в “икономиката на знанието” налагат търсенето на нови роли и политики за развитие. Изборът за библиотеките е ясен. Променят ли се сега, те ще вземат участие в изобретяването на бъдещето.

Ще представя накратко някои по-значими цели, свързани с очертаващата се бъдеща мисия и роля на библиотеките. Те са отразени в документи на международни организации – UNESCO, IFLA, EBLIDA, в платформи и програми на Европейския съюз.
- Библиотеките да  работят за развитие и поощряване на  демокрацията и гражданското общество чрез обслужване потребностите на всички негови групи. Особено внимание да отреждат на хора с увреждания, тийнейджъри, възрастни, студенти, безработните и тези, живеещи в рядко населени райони.
- Да подпомагат научното, икономическото, социалното развитие.
- Да работят за намаляване на неравенството между богатите и бедните на информация граждани и държави. Те са особено важни в периоди на криза, защото поемат част от тежестите на хората и обществото. Данните от последните две години, откакто светът изпадна в криза, сочат, че потреблението в библиотеките в най-развитите страни се е увеличило с около 30%. С помощта на библиотеките 8% от безработните в тези страни са си намерили нова работа.
- Да се съсредоточат върху потребностите на възрастните, подрастващите и студентите за обучение през целия живот.
- Да развиват културното многообразие, да насърчават чувството за културна идентичност и социална интеграция при нарастващата глобализация.
- Да се превърнат в електронни портали за информация и място за социални контакти.
- Да продължат да бъдат място за съхранение и предоставяне на качествена информация.
- Да следват мястото си на  значим бизнес субект на информационния пазар. Те закупуват около 60–70% от издаваните книги и списания. Активни играчи са на пазара на софтуер, медийни продукти и информационни технологии.
Библиотеките са място за свободна изява – информираният човек е свободен гражданин. Библиотеките имат потенциал и са доказали в различни исторически етапи, че служат за запазване на универсалните човешки права. Не случайно през отделни периоди от развитието на човечеството библиотеките и книгите са били недолюбвани и са имали трагична съдба. Библиотеките са излизали с чест от подобни ситуации, което е оценявано от хората и обществото. Те се ползват с признанието на най-демократичните институции.

В стратегиите и документите за библиотеките се поставят сериозни препоръки към властите в отделните страни. Те са длъжни да разработят национална библиотечна и информационна политика. Подобни идеи са в контекста на водещите цели в Стратегията „Европа 2020“ – „дигитално” общество”, „образование”, „конкуренция” и др.

Какви са тенденциите в библиотечния сектор в нашата страна в годините на прехода. След 1990 г. в България липсват сериозни и ясно дефинирани политики от страна на държавата по отношение на библиотеките, информационния сектор и инфраструктура. В периода на прехода библиотечно-информационното осигуряване на българската наука изостана драстично в сравнение с водещите страни, а също така и по отношение на страните от Централна и Източна Европа, с които имахме съизмерими библиотечно-информационни системи. В резултат на липсата на политика и стратегии за развитие на сектора, учените изпаднаха в ситуация да разполагат с 30–40 пъти по-малко възможности за информиране за постиженията в науката в сравнение с техните колеги от посочените държави. Поради отсъствието на политика, финансови проблеми, демографска криза и др. в България бяха закрити над 4 000 библиотеки и информационни центрове от общо съществуващи към 1989 г. около 9 800. Една част от тях бяха неефективни и беше нормално да бъдат затворени. За съжаление бяха премахнати и добри библиотеки и информационни звена, което се отрази на информационното осигуряване на населението. Необосновано продължават да се закриват училищни библиотеки. В доклада “Милениум”, подготвен от европейски институции, страната ни бе посочена на последно място от всички европейски държави по базови параметри за развитието и финансирането на библиотеките (1999). До 2009 г. България беше единствената в Европа, която нямаше библиотечно законодателство. Поради финансови трудности новите технологии и услуги бавно си пробиват път – само около 13% от библиотеките разполагат с ИКТ.
В годините след 1990 г. българската библиотечна колегия направи опити и положи сериозни усилия да започне модернизацията на библиотечния сектор, да съхрани добрите постижения, да спре разпада на библиотечната мрежа.
С горчивина ще отбележа, че при реализацията на подобни политики и програми държавните институции се отказваха от своите ангажименти и не подкрепиха ресурсно и нормативно тяхното осъществяване. По този начин бяха пропуснати много средства от спонсори, международни организации и доведоха до криза в българските библиотеки.
В последните няколко години можем да говорим за активизиране и известна промяна по отношение на информационната политика и на библиотечния сектор.
- През 2009 г. бе приет Закон за обществените библиотеки. 
- От 2009 г. стартира консорциум за национален абонамент за научни бази данни.
- Беше подкрепен проект „Книги за библиотеките” за попълване на колекциите на библиотеки. За 2008 г средствата са около 3 млн. лв. В резултат на кризата за 2009 г. е замразено финансирането на проекта.
- Стартира програма „Глобални библиотеки – България” на фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Ще бъдат подкрепени около    1 200 български публични библиотеки, за да бъдат превърнати в информационни центрове за местното население.
- Положителен факт е и наличието на добро висше образование в областта на библиотечно-информационните науки, съизмеримо с международните стандарти.

Наскоро наш министър заяви в интервю по Българската национална телевизия (цитирам по памет) – „при акредитацията на висшите училища и университетите не е важно да се вземат предвид броят на книгите в техните библиотеки”.
Наскоро наши студенти бяха поканени на посещение в Йелския университет в САЩ.  В изцяло реконструираната и модернизирана библиотека на Йелския университет на видно място стои следният надслов от сър Уйлям Ослър – „Библиотеката е сърцето на университета”. Христоматийна сред научните среди е фразата „Покажете ми библиотеката, за да ви кажа какъв е вашият университет”.
Моето кредо е, че когато говорим за миналото и бъдещето, или изобщо когато ни дават думата, е добре да се уповаваме на далновидните и интелигентните хора и на традициите.

Да се разсъждава за бъдещето на библиотеките е деликатна материя. Информационното общество на фона на добрите постижения носи и своите гримаси, противоречия, колебания, неясноти и асиметрии. Все повече ще навлизаме в свят, в който общуването ще става чрез познанието, постиженията на човешката цивилизация ще стават по-видими и бързо обменящи се. Където бъдещето на обикновения човек е обречено на  знаещия.
Затова ще спра дотук с убеждението, че това, което ще оставим на идващите след нас, трябва да им помогне да реализират своите мечти. Защото бъдещето е част от миналото. То стъпва на натрупания човешки опит и знание, които изграждат мост към другия бряг – бъдещето на нашата цивилизация.

И все пак реших да подходя по-емоционално (тъй като „червейчето” на неизвестното ме гризе) и да видим с вас какво мислят 3–4-годишните за бъдещето на техните библиотеки.

Честит празник на хората на духа и писмеността, и на всички, които творят блага със своя интелект. Защото докато ги има тях, ще я има и България.

 
< Предишен   Следващ >
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияЕвропейско бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации Фондация Глобални библиотеки - България
facebook
Copyright © 2000 - 2017 Българска библиотечно-информационна асоциация
София, бул. „Васил Левски“ 88, ет. 1, стая 73; тел. 02 8412487, 0885311854; имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове, нужна е Javascript поддръжка, за да го видите.