При голям интерес от страна на русенци в читалнята на РБ „Любен Каравелов“ на 5-и октомври беше представена най-новата книга от поредицата „Президентска библиотека“ на  писателя десидент Димитър Бочев – „Боготърсачът между беса и слепотата“. Станалата популярна в годините след промените поредица, е част от издателската дейност на фондация  „Д-р Желю Желев“. За представянето й на срещата дойде лично първият демократично избран президент на България – д-р Желю Желев.   

Срещата бе открита от Директора на библиотеката, Румян Ганчев, който представи гостите и прочете откъси от книгата, която включва 36 есета.
Д-р Желев представи пред публиката целите на своята фондация – да издирва, систематизира и публикува автентични документални материали, свързани с предисторията и началото на демократичните процеси в България, за да се съхрани историческата памет за идните поколения. Есетата на писателя Димитър Бочев са част от духовната памет на едно поколение, слушало гласа на свободата от чуждите радиостанции.
Кой е Димитър Бочев? Роден в Силистра през 1944 г., следва философия в Софийския университет. Многократно арестуван от Държавна сигурност за свободомислие, изключван два пъти от университета – последният път без право да продължи образованието си.  През 1972-ра той получава политическо убежище в тогавашната ГФР. Работи като извънщатен сътрудник на “Дойче веле”. От 1975-а е програмен редактор в българската секция на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма “Контакти” – трибуна на български писатели и интелектуалци. Личен приятел и колега с Георги Марков, Асен Игнатов, Тончо Жечев и редица други инакомислещи български интелектуалци. Автор е на романите „Междинно кацане“, „Генезис ІІ“, „Синеокия слепец“, както и на сборника с есета „Хомо емигрантикус“.
Публиката разпозна есетата от новата книга на Димитър Бочев като част от  творби,   отпечатани в литературната ни периодика. Текстове дълбоко философски, но и чисто човешки. Основни теми в тях са извечните въпроси за безсилието на словото пред битието, за съвместимостта на любовта и битието, на цивилизацията и културата, на творчеството и смъртта, на таланта и характера; за драматичния двубой между рационалното и ирационалното в житейската биография на всеки от нас като индивид и личност.
Много и различни бяха въпросите, които вълнуваха публиката, свързани със сложните проблеми за личната и обществената етика, за етиката на таланта и гения, за предела, отвъд който и писателят, и обикновеният човек губят завинаги човешкия си облик. Присъстващите задаваха въпроси и търсеха отговори за щастието, добротата, приятелството - тук и от другата страна  на желязната завеса, преди демократичните промени и сега. Гостите не дадоха готови отговори на тези въпроси, те размишляваха заедно с питащите, разговаряха, спореха.  Получи се диалог – имаше различни мнения и гледни точки.
Събитието се организира в рамките на Есенния салон на изкуствата и културата на Община Русе.