VІІІ конгрес
София, 1 юни 2005

Управителният съвет на Съюза на библиотечните и информационните работници (СБИР), на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, Устава на СБИР т. 6. чл. 6.3.1. и на решение на Управителния съвет от заседание, проведено на 13 април 2005 г., свиква VІІІ редовен конгрес на сдружението. Конгресът се проведе на 1 юни 2005 г. в град София от 9.00 ч. в Големия салон на Българската академия на науките, при следния дневен ред: 

1. Откриване на конгреса и избор на комисии за неговото провеждане.
2. Доклад на мандатната комисия.
3. Отчет на Управителния съвет на СБИР за дейността му през периода 2002 – 2005 г.
4. Финансов отчет за приходите и разходваните средства.
5. Основни насоки за бъдещото развитие на СБИР.
6. Избор на Управителен съвет.
7. Разни.

 ------------------------------------------------------------------------ 

Отчетен доклад
за дейността на УС на СБИР за периода юни 2002 - юни 2005 година

Уважаеми колеги,

Тази година нашата организация навърши 15 години от създаването си и днес провежда своя VІІІ конгрес – форум за равносметка и формулиране на бъдещи насоки на работа.

Изтече тригодишният мандат на Управителния съвет, избран на VІІ редовен конгрес на СБИР. В настоящия доклад ще направим преглед на извършеното по време на мандата в изпълнение на Основните насоки, приети на VІІ конгрес.

Отчетният период бе наситен със събития и промени в икономически, политически, социален и културен аспект, които неминуемо рефлектираха върху дейностите на Съюза и провокираха освен планираните и нови инициативи и задачи. УС се стремеше да реагира на всички промени, които пряко или косвено засягат библиотеките и библиотечната професия.

1. Да изработва и отстоява позиции по основни направления при определянето и осъществяването на националната библиотечна и информационна политика.

Основна задача на Управителния съвет бе да води политика на активни контакти с органите на законодателната и изпълнителна власт, с цел да инициира и активизира действия за създаване на национална библиотечна и информационна политика и да отстоява интересите на библиотеките при подготовката на нови нормативни документи.

Основен проблем през отчетния период бе отново липсата на каквито и да било промени на остарелите вече нормативни документи, регламентиращи правния статус и дейностите на библиотеките. Не бе изработен правилник към Закона за закрила на културата, който се очакваше да внесе яснота по редица проблеми на регионалните и общински библиотеки.

За пореден път в Министерството на културата бяха внесени предложения за текстове относно мястото на читалищните библиотеки в проектозакона за изменение на Закона за читалищата. До разглеждане на тези промени не се стигна в ХХХІХ Народно събрание.

УС на СБИР предложи на вниманието на Комисията по култура материал за основните проблеми на библиотеките и предложения за тяхното решаване. На 16.01.2004 г. за първи път от 1990 година насам се проведе дискусия за проблемите на библиотеките в парламентарната комисия по култура. В резултата на обсъждането, депутатите се обединиха около следните предложения към Министъра на културата:

- Да се създаде обществено-експертен съвет за библиотеките като съвещателен орган към министъра на културата, в изпълнение на изискванията на чл.16 от Закона за закрила на културата. 
- В Националната културна стратегия, която се работи в МК, да бъде отделен самостоятелен раздел за ролята на библиотеките 
- Да се проведе широка дискусия, инициирана от МК относно необходимостта от закон за библиотеките 
- Да се направят промени в 153 ПМС за регионалните културни институти, като всички бивши окръжни библиотеки получат статут на регионални библиотеки.

Подкрепа на своите искания получихме от Асоциацията на българските книгоиздатели.

Дискусията за необходимостта от библиотечен закон получи широко медийно отразяване: в предаването на БТВ “Тази сутрин”, в радио “Хоризонт”, публикации в пресата. По Радио Варна също се състоя едночасов разговор за необходимостта от библиотечно законодателство.

Година и половина след приемането на тези препоръки към министъра на културата, не е изпълнена нито една. УС на СБИР, следвайки препоръката на комисията за широка дискусия, организира националната научна конференция през 2004 година на темата: “Съвременното българско законодателство и библиотеките”. На конференцията прозвучаха различни мнения и становища. Изнесени бяха 22 доклада, систематизирани в четири основни секции. Защитена бе тезата за самостоятелен закон за Народната библиотека. Въпреки, че повечето от участниците се обявиха за общ закон за библиотеките, мненията бяха разделени. Писмена подкрепа на идеята за закон за библиотеките получихме от АБК, Асоциацията на българските печатари, Съюзът на преводачите в България, Съюзът на българските лексикографи, Съюзът на българските журналисти. Конференцията прие Меморандум, в който са представени обобщено становищата на участниците.Считаме, че тя беше много полезна не само защото се разискваха проблемите на библиотечното законодателство, а също и въздействието на новоприетите закони върху библиотечната практика, като Закона за защита на личните данни, Закона за авторското право и др.

В заключение трябва да отбележим, че Съюзът все още няма единна позиция по отношение на нормативната база за библиотеките. Не бе създадена работна група, както бе записано в Меморандума на конференцията, която да изработи единна стратегия по отношение на системата от нормативни документи за библиотеките. За подготовката на такъв документ, считаме, че е много важно участието на експерти от други области, като юристи, специалисти по информационни технологии и др. Липсата на обща позиция не позволява по-нататъшни действия. И ако в лобирането сред представителите на законодателната власт имахме определени успехи, то в изпълнителната власт не срещаме разбиране и подкрепа. Част от причините са предимно вътрешноорганизационни: разединеност, липсата на достатъчно мотивация, липсата на достатъчно широк екип от колеги, работещи в тази посока.

Изработването на позиция на Съюза относно необходимостта от нови законодателни проекти за библиотеките все още предстои. Тогава ще бъде възможно отправянето на общи послания към различните органи на законодателната и изпълнителна власт.

СБИР участва и на второ заседание на Комисията по култура, посветено на проблемите на българското книгоиздаване. Отново бяха изтъкнати проблеми на библиотеките, чиито решаване ще повлияе положително на българското книгоиздаване.

В отговор на острата необходимост от осъвременяване на нормативната база, УС на СБИР създаде работни групи, които да предложат нови варианти на Наредба за запазване на библиотечните фондове и Типови правила за обслужване на читателите. Изпратени бяха писма до широк кръг библиотеки с молба за мнения и становища по двата документа. Отзоваха се 40 библиотеки – регионални, университетски, общински. Работните групи обобщиха мненията и провеждат консултации с експерти – юристи и икономисти. Обобщеното мнение на членовете на работните групи е, че е целесъобразно първо да се изработи цялостна програма за системата от нормативни документи, а след това се координират и синхронизират текстовете.

УС на СБИР, с подкрепата на директорите на големите научни библиотеки, подготви изложение до министъра на финансите във връзка с проблемите за инвентаризацията на библиотечните фондове, възникнали след приемането на новия Закон за счетоводството. Конкретните предложения бяха подготвени от г-жа Ваня Янкова. В резултат на това предложение бе увеличен срокът за инвентаризация на библиотечните фондове.

Друг проблем, който затруднява работата на част от библиотеките е изискването за ДДС върху платените библиотечни услуги. След появата на публикации, за готвените промени в Закона, бяха подготвени две писма до Министерство на финансите и Министерството на културата, в които изложихме аргументите си за освобождаването от ДДС на тези услуги в библиотеките. За съжаление отговорите, които получихме, са отрицателни.

СБИР още през 2002 г. повдигна пред МК тревожния въпрос за библиотечната статистика, която вече не се събира в пълен обем за всички библиотеки. Въпреки това, мерки не бяха взети и сега се събират и публикуват данни, които не дават представа за развитието на основните показатели, тъй като са обхванати само библиотеките с над 200 хил. т. фонд.

През м. септември 2002 г. СБИР с финансовата подкрепа на Американски център - София организира в Евксиноград конференция на тема “Обществената отговорност на публичните библиотеки и тяхната роля в демократичното общество”. На конференцията бяха представени впечатленията и идеите, възникнали по време на специализацията на група български библиотекари в САЩ по Програмата за културен и образователен обмен. Логическо продължение на обсъжданите бъдещи направление на развитие на обществените библиотеки като място за достъп до информация бе стартирането на проекта АББО.

В рамките на проекта АББО, финансиран от Държавния департамент на САЩ за обмен на опит в изграждането на обществени информационни центрове в библиотеките, се проведоха срещи с министъра на културата и министъра на държавната администрация, председателя на Комисията по култура. Конкретната молба към министър Калчев бе библиотеките да бъдат включени като места за достъп до услугите на електронното правителство в следващия етап от реализацията на програмата. Министър Калчев изрази своята убеденост, че библиотеките трябва да играят такава роля и обеща своята подкрепа за включването им в програмата.

СБИР целенасочено търси контакти и възможности за сътрудничество с други неправителствени организации и сдружения.

Красимира Ангелова, член на УС на СБИР участва в учредяването и подготовката на два съвместни проекта с Националното сдружение „Алцхаймер”. Членове на младежката секция на СБИР подпомогнаха разработката на уебсайта на сдружението.

СБИР е партньор на Центъра за независим живот в различни проекти и инициативи, свързани с библиотечното обслужване на хората с увреждания.

Добро сътрудничество имаше с Асоциацията на българските книгоиздатели, съвместно с която организирахме панаир на детската книга през декември 2003 г. и май 2004 г. в рамките на традиционните панаири на книгата в София. СБИР организира участието на деца от Варна, Велико Търново и Пловдив, които имаха възможност да си купят книги с ваучери от Центъра на книгата и да посетят Народната библиотека в София.

С Агенцията за защита на децата бе осъществена инициатива за обучението на учители и училищни библиотекари за ползването на Интернет в образователния процес.

2. Да съдейства за хармонизацията на библиотечно-информационната политика с общоевропейските директиви и за въвеждането на международни технологични норми в библиотечното дело.

Библиотечната колегия е силно заинтересована от новостите за световните и най-вече европейските тенденции в развитието на библиотеките. Тази информация е от изключителна значимост при определянето на приоритетите в националната стратегия, особено в периода на подготовката за присъединяване към Европейския съюз. С дълбоко съжаление констатираме, че въпреки дефинираната роля на библиотеките за развитието на гражданското общество, за реализацията на Плана за електронна Европа, у нас все още не се познават тези директиви и не се прилагат. Така например в Плана за е-Европа библиотеките се определят като най-подходящите места за обществен достъп до Интернет. У нас правителството възприе подходът пощенските станции да играят подобна роля – модел, който не се доказа. Съюзът, чрез своите инициативи се стреми да пропагандира водещия международен опит, европейските директиви, проекти и препоръки и лобира за библиотеките.

СБИР е предпочитан партньор, активен участник в международни проекти и инициатор на международни инициативи.

Проектът за американско-български библиотечен обмен стартира през ноември 2003 година. Той се базира на изградените партньорски отношения с американски библиотеки от Колорадо. В него участват 18 публични библиотеки от страната. Целите на проекта са многопосочни: културен обмен и взаимно опознаване между двете страни, изграждането на обществени информационни центрове в библиотеките, използвайки модела на американските публични библиотеки и др. Досега в рамките на проекта 12 български библиотекари посетиха САЩ – Колорадо и Айова и проведоха 6-седмична специализация в американски библиотеки. През есента на 2004 година се проведе обучение за обучители, които да проведат регионални семинари по темата за изграждане на обществени информационни центрове. Библиотеките участнички получиха компютри и литература като дарение от проекта и финансова подкрепа за осигуряване на интернет-комуникации. Изграждат се шест пилотни обществени информационни центъра. Публикуван бе наръчник “Библиотеката – обществен информационен център” в 500 екземпляра тираж, който се разпространява безплатно. През месец март т.г. в рамките на проекта бе организирано посещение на председателя на СБИР и директора на проекта от българска страна в Колорадо, Айова и офисите на Американската библиотечна асоциация в Чикаго и Вашингтон. Сред целите на посещението бяха: представяне на дейностите по проекта в Държавния департамент, срещи с партньорските библиотеки, срещи с членовете на почетния комитет (Джон Атанасов-син, Кристи Вилсак, посланик Поптодорова). Бяха представени презентации за библиотеките в България и за проекта в Денвър, Де Мойн, Чикаго, Гънисън. Срещите в АБА бяха насочени към проучването на опита за организиране на Национална библиотечна седмица и начините на лобиране за библиотеките пред законодателите. Проучен беше също и опитът на библиотечните асоциации в Айова и Колорадо в областта на лобирането и организирането на национална библиотечна седмица. Считаме, че този опит е приложим и може да се използва в наши условия за засилване на интереса към проблемите на библиотеките както сред обществеността, така и сред законодателната власт. Провеждането на кампания под формата на Национална библиотечна седмица би изиграло съществена роля за промяна в нагласите и мисленето на нашите политици относно библиотеките и необходимостта от актуализиране на нормативните документи.

Проектът е оценен като много успешен и получи допълнително финансиране и удължаване на срока на действие с още една година. На годишната конференция много подробно бяха представени всички дейности по проекта и резултатите им. Предстои обмен на още шест библиотекари от партньорските библиотеки, доизграждане на уебсайта на проекта, който ще бъде достъпен за всички библиотеки.

В рамките на завършилият през 2003 проект PULMAN беше преведено на български език второто, редактирано издание на Насоките на проекта и бяха публикувани в интернет сайта на Съюза.

СБИР е партньор по проекта CALIMERA , финансиран по 6-та Рамкова програма на ЕК. Проектът има научно-изследователски характер. Целта му е засилване на сътрудничеството между библиотеки, музеи и архиви за опазване и дигитализация на културното наследство, идентифициране на най-съвременните технологии за съхраняване и пропагандиране на културното наследство, както и развитието на този вид информационна дейност. Библиотека “Дора Габе” организира представяне на проекта в Добрич пред библиотечни, музейни и архивни специалисти. В сайта на проекта е представен подробна информация за състоянието на българските библиотеки, музеи и архиви. Посочени са примери на успешни български практики. През месец ноември 2004 година се проведе семинар по проекта, организиран от СБИР, на който бяха поканени музейни специалисти и архивисти от цялата страна. Участие взеха над 30 души, като проектът бе представен от неговия мениджър Роберт Дейвис. Преведени на български език и представени в сайта на Calimera са насоките, изработени в рамките на проекта.

СБИР взе участие и в още един проект по 6-та Рамкова програма - CERTIDoc . Обект на проекта е системата за професионална акредитация и насоки за развитието й в Европа през следващите пет години. Въпреки липсата на национална система за професионална акредитация у нас, УС на СБИР взе решение да участваме в проекта, което би ни помогнало значително при разработката и въвеждането на подобна система в бъдеще. Красимира Ангелова, представител на УС взе участие в семинара по проекта в Брюксел.

По време на годишната конференцията на ALA през юли 2002, СБИР официално се присъедини към инициативата на АLА и IFLA @your library. Целта на кампанията е насърчаване на четенето, пропаганда на библиотеките като модерни обществени и информационни центрове, търсене на подкрепа за тяхното развитие. Изработена бе програма на Съюза за участие в кампанията с координатор Снежана Янева. Предложено бе 11 май да се чества като професионален празник, като все повече библиотеки се присъединяват към тази инициатива. Системно по кампанията работят: библиотека “Дора Габе”, Библиотека при читалище “Родина”, библиотека “З. Княжески”, РБ “П. Славейков”, РД Плевен и други.

Сериозен проблем за българските библиотеки е изоставането им в информираността за съвременните тенденции в развитието на библиографското описание, липсата на актуален превод на УДК и др. По инициатива на УС бе създадена Национална комисия по каталогизация към СБИР, в която участват представители на големите научни и публични библиотеки в София. Очакваше се комисията да публикува свои становища и материали, с които да информира за постигнатите общи решения. Със съжаление констатираме, че комисията е провела само две заседания. Няма голяма заинтересованост от страна представителите на големите научни библиотеки. Явно по-добрият подход е да се отправи по-широка покана към библиотеките в страната и участие да вземат тези колеги, които наистина имат професионален интерес, които следят новостите и желаят да дискутират и да си сътрудничат.

Завършен бе проектът за превод на ръководството за UNIMARC за български език, като то е публикувано на сайта на Съюза.

По инициатива на колегите от Методичния отдел на НБИВ-Пловдив, бе събрана и обобщена информацията за нововъведенията в Таблиците на УДК след 1985 г. Специалисти от Народната библиотека систематизираха и редактираха събраната информация. Неотдавна изданието бе публикувано със съвместните усилия на СБИР и Народната библиотека “Св. Св.Кирил и Методий”. То е достъпно за всички колеги от страната.

Утвърди се сътрудничеството с ТК 16 за библиотечна и архивна дейност, на когото СБИР е член. Идеята на члена на УС и председател на ТК Севдалина Гълъбова за публикуване на библиографски списък на действащите стандарти прерастна в идея за издаването на реферативен сборник “БДС за библиотечната, информационната и издателската дейност”, подготвен от доц. С. Гълъбова.

3. Да насърчава сътрудничеството и съдейства за кооперирането на библиотеките при осъществяването на основните им дейности.

Съвременните икономически, политически и социални условия, в които функционират библиотеките, несъмнено налагат необходимостта от обединяване на усилията за пълноценното изпълнение на мисията на библиотеките. Все още са бавни темповете и конкретните стъпки с които се променя ситуацията. Съюзът има добри традиции на сътрудничество с Библиотечно-информационния консорциум, съдейства на дейността му, като предоставя информация за него в сайта, популяризира неговите инициативи. От своя страна БИК има утвърдени успешни инициативи, като Деня на технологиите и др., които се посрещат с голям интерес от колегията. БИК оказа съдействие на УС на СБИР при организацията на националната конференция и осигури част от спонсорите.

Като цяло библиотечното сътрудничество се развива бавно, все още няма форми на коопериране, въпреки сложните условия, в които работим.

4. Да продължи участието си в работата по приетите национални програми и да инициира нови проекти и мероприятия с национално и местно значение, от общ характер или по определено направление на дейност.

Разработен бе и успешно защитен проект за най-младите наши колеги, членуващи в СБИР, по програмата „Младеж” на ЕС. В рамките на този проект бе организиран и проведен международен младежки летен семинар на тема „Ролята на младите библиотекари и информационните и комуникационни технологии в изграждането на информационно общество в разширяваща се Европа”. В семинарът участваха 90 младежи – студенти по библиотечно-информационни науки от 5 страни, които разискваха различни теми, свързани с бъдещата им роля в професията и обществото. Това е една от малкото самостоятелни инициативи на СБИР.

Проект на тема “Електронни информационни ресурси за хора с увреждания в библиотеките”, разработен по инициатива на УС на СБИР, получи финансова подкрепа от Британския съвет. Проектът има за цел да стимулира развитието на електронни услуги и информация за хората с увреждания в библиотеките, като се извършат конкретни действия в тази посока: адаптиране на информацияна и сайтовете, създаване на специализирани бази данни, инсталиране на подходящ софтуер и т.н. Проектът ще се ръководи от Таня Тодорова, Елена Юрченко и Слава Драганова.

По проект на Съюза, подкрепен финансово от посолството на САЩ, бе създадено сдружение на библиотекарите, специализирали по програми на Държавния департамент на САЩ. Целите на сдружението са: да пропагандира водещия опит на американските библиотеки, да съдейства на развитието на партньорски контакти и сътрудничеството на професионално равнище, да представя опита на българските библиотеки и др. Създаването на сдружението се състоя през месец октомври 2004 в Разград. Първата му инициатива бе публична лекция на Карол Ериксон – директор на библиотечните програми на фондация “Гейтс” пред библиотекари от североизточния регион на 4 октомври. По проекта е създаден сайт на сдружението, подготвена е изложба, брошура, календари и други печатни материали.

Като значителен успех за колегията трябва да отбележим издаването на енциклопедия “Българска книга”. СБИР подкрепи изцяло инициативата на проф. А. Гергова, на чиито усилия и всеотдайност дължим появата на това ценно издание.

УС на СБИР положи усилия за разработването и на други проекти, които за съжаление не получиха положителна оценка, като например проект по Комуникационната стратегия, проект по програмата на ЮНЕСКО “Информационно общество за всички” и др. Въпреки това считаме, че наличието на четири проекта, по които СБИР е основен партньор и четири, по които е един от многото партньори, е добър резултат за отчетния период.

Чрез г-н Хасе, гост на Катедрата по Библиотечно-информационни науки към Философски факултет на Софийския университет, СБИР поднови отношенията си с Асоциацията на немските библиотечни сдружения. Той изнесе лекция за съвременните проблеми на немските библиотеки пред библиотечни специалисти от страната. Проведени бяха ползотворни разговори за възможни съвместни бъдещи проекти и инициативи по проблемите на четенето.

В процес на подготовка е проект за изграждане на евро-инфо центрове в библиотеките, с който Сьюза да кандидатства пред ДЕК. Проведено бе анкетиране сред желаещите да се включат в проекта и сега резултатите се обобщават.

УС на СБИР бе съорганизатор и участник в национални и регионални научни конференции, като конференцията, организирана от НБИВ в Пловдив в чест на М. Стоянов; ІI Национална конференция “Библиотеки. Четене. Комуникации”, организирана от Катедрата на ВТУ и Рег. библиотека “П. Р. Славейков”; конференцията, посветена на юбилея на Библиотека “З. Княжески” - Стара Загора и библиотека - Хасково; конференцията, посветена на Деня на народните будители, организирана от КБД.

Дни на библиотечните специалисти са организирани във Враца, Бургас, Велико Търново, Бургас, Монтана и др. по инициатива на регионалните дружества на СБИР.

5. Да подпомага професионалното образование и квалификация.

Значително събитие през отчетния период бе преобразуването на КБИТ във специализирано висше училище. СБИР подкрепи с писмено становище пред акредитационната комисия както преобразуването на КБИТ във висше специализирано училище, така и откриването на новата специалност “Културно-историческо наследство”. Представители на Съюза участваха и в специализираните комисии в Катедра БИН към Философски факултет на СУ.

Количествените показатели сочат, че дейността на Центъра се разраства ежегодно до 2004 г., когато се забелязва вече известен спад. Проведени са общо 71 тематични курса с участието на над 700 библиотекари. Налице е осъзнат интерес от страна на колегите за участие в курсовете, дори на собствени разноски.

Сериозният проблем, пред който сме изправени, е преминаването на ЦПОБ на самоиздръжка, тъй като средствата, предоставени по проекта, са на изчерпване. Таксите за участие в курсовете са символични и приходите от тях са минимални. Това наложи ръководството на ЦПОБ да вземе непопулярни решения, като осигуряване на материална база от библиотеките-домакини при изнесените курсове. Анализът на досегашната дейност показва, че те се провеждат основно по инициатива на регионалните дружества, които не могат финансово да подпомогнат провеждането им. По решение на УС се проведе анкета с ръководителите на библиотеки, чрез която да получим по-пълна информация за тяхното отношение към проблемите на квалификацията и работата на ЦПОБ, за наличието на управленски програми за кварификация в отделните библиотеки, възможностите и готовността им да заделят средства за квалификация. Разпратени бяха 120 въпросника до по-големите научни и публични библиотеки. Получиха се само 19 отговора. Очаквахме мнения и оценки, виждания и най-вече съдействие, за да укрепим единствената легитимна структура за текуща квалификация. Базирайки се на анализа на отговорите, можем да направим следните констатации: 
- Всички ръководители оценяват положително дейността на ЦПОБ, считат, че той е полезен и необходим. 
- Само 12 директори отговарят, че имат разработени програми за квалификация, 5 от тях са на основата на програмите на ЦПОБ, 6 - в процес на разработване. 
- Направени са предложения за обогатяване на съдържанието на учебните програми с теми, като: “Библиотеките и авторското право”, “Лицензионна политика”; “Интелектуална собственост и интелектуална свобода”; “Евроинтеграцията и българските библиотеки”; “Библиотеката като обществен информационен център”, “Маркетингови комуникации – пазари, потребности на читателя”, езикови курсове. Поставя се и въпроса за курсове за библиотечна правоспособност за вишисти, което не е предмет на дейността на ЦПОБ, а на образователната ни система. 
- До сега са проведени 26 изнесени курса - 1/3, като трудностите, които се посочват при организирането им са: липса на материална база, достатъчно компютри за всеки участник. 
- По отношение на финансирането само 9 директори са склонни да заделят конкретни суми, а 4 ръководители изразяват готовоност да заделят средства по принцип. 
- Критичните бележки, посочени от анкетираните са свързани с необходимостта от повече реклама на дейността на Центъра, повече информация, увеличаване на обема на практически упражнения, разширяване на диапазона на лекторския състав, дистанционно обучение, включване на лектори за разнообразни софтуерни програми.

Належащи е вземането на сериозни мерки за финансова стабилизация и разширяване дейността на центъра в две насоки:

  • обновяване на учебните програми
  • промени във финансовите условия за участие
  • разширяване на дейността чрез обхват на нови категории
  • разработка на целеви проекти по международни програми.

В Бюлетина на СБИР ежегодно се публикуват резултатите от пълното социологическо проучване на всички анкетирани курсисти досега, обработени със специализираната програма СПСС и подготвено от К.Папазова.

Значителен принос за високите резултати в работата на Центъра има неговият секретар Красимира Папазова. Благодарение на нейната настоятелност, упоритост и инициативност дейността на центъра се разшири значително. Изказвам всеобщата ни благодарност към нея.

СБИР организира лекции на видни библиотечни специалисти, гостуващи в България. Споменати бяха лекциите на Керъл Ериксон и Ролф Хасе.

Като представител на УС Динчо Кръстев осигури възможността за участие на библиотечни специалисти в семинар “Мениджмънт на електронната информация”, организиран от изследователския център на НАТО.

6. Да разширява организацията и да стабилизира структурата й.

И през отчетния период продължи положителната тенденция на увеличаване на индивидуалните членове на СБИР. Техният брой е 859 през 2005 година, или със 181 души повече в сравнение с 2002 г. Броят на колективните членове се запазва относително същия, като една част от тях закъсняват с плащането на членски внос. Сред колективните членове най-многобройни са регионалните и бившите окръжни библиотеки, университетските библиотеки (23), читалищните библиотеки (22), големите научните библиотеки (5), други организации и фирми (7).

Регионалните дружества също запазват своя брой – 13. Наблюдават се трудности и проблеми при събирането на членския внос, често не се плаща редовно от колективните членове за всяка година, а от индивидуалните - за цялата календарна година. Повишава се инициативността на колегите по места чрез регионалните дружества. Най-многобройно е РД във В. Търново – 88 души, Пловдив – 42, Враца – 28, Плевен – 17, Хасково – 24, Дупница –23, Пазарджик – 46.

Създадена бе автоматизирана база данни на индивидуалните членове.

Активни са регионалните дружества в Бургас, Велико Търново, Враца, Пловдив, Хасково, Плевен, Дупница.

РД са инициатори на провеждането на квалификационни курсове в Пазарджик, Пловдив, Дупница, Бургас, Велико Търново. Те са в основата на инициативи послучай деня на библиотекаря. Много дружества организират лекции за колегите си по интересн теми, представяния на книги, културни мероприятия. РД изпращаха материали за бюлетина. Изказваме благодарност за инициативността на Мариана Узунова, Нина Коцева, Вили Томова, Калина Иванова, Йорданка Вълчева Златка Иванова, Блага Атанасова, Виолета Атанасова, Стефка Петрова, Снежана Дичева, Анелия Харалампиева и всички колеги, чиито имена е трудно да изброя, работили в регионалните дружества. На последното свое заседание УС прие Правилник на РД, който ще разпространим широко.

Благодарим за активността на колегите от софийски библиотеки Антоанета Димитрова, Елена Крумова, Антоанета Преславска, Ели Попова, на ръководствата и колективите на НБКМ, ЦБ на БАН, ЦНТБ, СВУБИТ, УБ, Столична библиотека.

През отчетния период се разшири и укрепи структурата на СБИР. Създадоха се: Национална комисия по каталогизация, Секция на библиотекарите, специализирали в САЩ “Американски опит за библиотеките”, младежка секция, в процес на създаване е секция по образование. Считаме, че това е най-добрия начин за разширяване на дейността на Съюза – чрез развитие на структурата и привличането на повече колеги в работата на отделните структури. УС на СБИР обсъди и прие статут на регионалните дружества, с цел регламентиране на организационните и финансови въпроси и връзки между УС и РД.

Секцията по Социология възобнови своята дейност и инициира социологическо проучване по случай 40-годишнината на списание “Библиотекар”, организирано от К. Папазова, К. Недкова и М. Аргирова-Герасимова.

Секцията по Библиология се изяви с организацията на специално заседание по случай 20-годишнината си с участието на проф. Естивал в научната конференция през 2003 г. Публикувани са най-интересните български доклади в специално издание на международната асоциация по библиология. Организирано бе представяне на изданието през м.юни 2004 и проф. Естивал връчи на авторите екземпляр. В бюлетина на Асоциацията по библиология са публикувани няколко материала за СБИР и дейността на българската секция по библиология, както и поздравления за юбиляра Е.Савова. Трябва да отбележим приноса на проф. Ани Гергова да се публикува изданието на френски език.

През цялата година бяха поддържани активни контакти с колегите от страната. Благодарение на проекта АББО бе осигурен интернет достъп, електронна поща, втори компютър в офиса на Съюза. Интернет страницата на Съюза се поддържаше неритмично, поради трудности от технически характер. Въпреки това, най-важната информация и актуални материали на УС, както и материали в помощ на библиотечната практика се отразяваха редовно. Страницата е обогатена с линкове към други ценни за нас източници на информация в Интернет. От името на всички ни изказвам всеобщата ни благодарност към Ани Попова за доброволната й работа по поддържането на страницата и за високото и чувство за отговорност. Благодарение на финансовата подкрепа по проекта АББО, офисът на СБИР има втори компютър, постоянна интернет връзка и втори е-майл адрес.

Създадени са два дискусионни листа – на български и английски език, но участието в тях не е достатъчно активно. Проведе се активна дискусия по някои актуални проблеми на прилагането на УДК и формата МАРК 21.

Най-важен, разбира се, остава живият контакт с колегите, който неуморно и всеотдайно бе осъществяван от секретаря на Съюза Красимира Папазова. Изразявам благодарността на УС и на всички членове на СБИР към Красимира, без която трудно можем да си представим как биха се развивали дейностите на Съюза. В резултат на нейната упоритост и всеотдайност организационното състояние на Съюза се стабилизира значително.

Изказваме своята благодарност и към всички колеги, които не жалиха сили и време да участват в инициативите на Съюза.

Принципно нов подход УС имаше към провеждането на най-голямата публична изява - годишната научна конференция. За първи път през 2004 г. бе проведена извън София, с любезното домакинство на РБ “П. Славейков”. Организацията бе отлична, темата получи широка медийна изява. За първи път програмата на конференцията включваше самостоятелни блокове за презентации на фирми и издателства, което също колегите оценяват като полезна и успешна инициатива. Фирмите, презентирали своята дейност, финонсово подкрепиха конференцията и издаването на докладите от нея. Благодарим на колегите от РБ Варна за отличната организация и съдействие за провеждането на конференцията.

УС на СБИР отделяше специално внимание на всеки колега, споделил свои професионални проблеми. За съжаление зачестиха случаите на уволнения или съкращения на квалифицирани специалисти. СБИР реагираше във всеки един случай чрез писма, или становища по всеки от тях. Така се опитахме да защитим колегите си от читалищната библиотека в гр. Своге и от библиотеката на ТЕЦ Марица-Изток.

Управителният съвет се състои от 9 души. За отчетния период са проведени 30 заседания – с пет повече от предходната година. Намаленият състав и липсата на контролен съвет значително увеличи натовареността на членовете на УС. Разглеждани са разнообразни въпроси. Стремежът ни бе към пълна прозрачност на дейността на УС.

7 . Издателска дейност.

Издадени бяха материалите от годишните научни конференции.

Най-големи трудности имаше с издаването на бюлетина, поради липса на публикации от страна на колегите. Поради това са публикувани по един общ брой за трите календарни години. Осигурени бяха средства за отпечатване, извън собствените приходи. Въпреки призивите ни, отправени в Интернет страницата и в лични разговори, много малко колеги се отзоваха. Считаме, че при ограничените възможности за публикуване и малкото специализирани издания трябва да се активизира участието в съставянето на бюлетина от страна на РД.

Офисът на Съюза функционираше в добри условия, за което от името на УС изказвам нашата благодарност към ръководството на Столична библиотека за осигуряването на тези условия и доброто ни сътрудничество. Бе закупено ново офис оборудване със средствата но проекта АББО.

В заключение, бихме желали да отбележим следното:

През отчетния период УС и членовете на СБИР работиха целенасочено по изпълнението на приетите но VІІ конгрес Основни насоки и конкретния план от задачи.

Тенденцията към значително увеличаване на броя на индивидуалните членове свидетелства за разширяване на авторитета и влиянието на СБИР сред специалистите. Създаването на няколко секции към Съюза показва желанието на колегията да се обединява по по сходни интереси и проблеми, за да ги дискутира и решава. За съжаление много от подетите инициативи не се осъществиха. Колеги, които предложиха конкретни дейности и се заеха с реализацията им, не ги доведоха докрай. Все още не е толкова широк кръга на доброволците, готови да работят по конкретни задачи и проекти. Повечето членове на Съюза предпочитат да бъдат пасивни участници в инициативите.

Предприети са конкретни стъпки по проблемите, свързани с нормативната база и отстояване на интересите на библиотеките в обсъжданите законодателни материали. Засилена е дейността по лобирането за библиотеките сред представителите на изпълнителната и законодателна власт. Проблемите на библиотеките и библиотечната професия намират все по-широк медиен отзвук.

Належащо е изработването на единна позиция на СБИР относно библиотечното законодателство и предприемане на конкретни стъпки за реализацията й. Незабавно трябва да се предприемат стъпки по изпълнение на меморандума от юнската конференция.

СБИР развива широка международна дейност, участва в международни проекти и програми, което е и единствения начин за допълнително финансиране на дейността на Съюза. Ограничените средства не позволяват поддържане на членството в ИФЛА и ЕБЛИДА.

ЦПОБ вече се утвърди като основно звено за непрекъсната квалификация на библиотечните специалисти. Чрез работата му библиотечните специалисти почустваха грижата и оценяват ролята и мястото на СБИР за издигане престижа на професията ни.

УС на СБИР бе воден от убеждението, че промените в нагласите на обществото към библиотеките и библиотечната професия ще станат тогава, когато се промени облика на библиотеките и те заработят като модерни информационни центрове, в които ги обслужват висококвалифицирани библиотечни специалисти.