Приключи ли Националната кампания за възраждане на библиотеките?
ББИА

Почти два месеца продължи Националната кампания за възраждане на българските библиотеки, обявена на 16 септември 2011 г. с публикуването на Отворено писмо до министър-председателя на Република България, с копие до министъра на финансите, министъра на културата и министъра на образованието, младежта и науката. Инициаторите на кампанията потърсихме подкрепата на граждани, организации и институции за исканията, изложени в писмото.

По време на кампанията се състоя широк дебат за четенето, книгите и библиотеките в Центъра за дебат и култура Червената къща с участието на творци на българското слово, учени и интелектуалци, професионалисти от книжния и библиотечния сектор, учители, студенти и ученици.

На 8 ноември се състоя пресконференция в БТА, към която проявиха интерес много журналисти от печатни и електронни медии. Чуйте звуков запис   .

На 9 ноември бе заключителното събитие на кампанията – четене на произведения от съвременни млади поети и писатели и внасяне на подписката в подкрепа на исканията на кампанията в Министерския съвет. С подписите си граждани от цялата страна подкрепиха справедливите ни искания и заявиха потребността си от книги и библиотеки. Резултатите са: 23 589 подписа, от които 20 614 – на хартиен носител; 2 975 – по електронен път. Значителен брой подписи са събрани допълнително и донесени на самото събитие. Пълната подписка е приета и се съхранява в деловодството на отдел „Приемна“ на МС.

Кампанията намери широк отзвук в обществените среди и бе отразена достойно в медиите.

Министерството на културата публикува на сайта си пространна информация за осигурената от него финансова подкрепа за библиотеките и книгите през последните три години, както и за планираните средства за 2012 година.

Осъществи се една от най-важните ни цели – категорично бе заявена необходимостта от съвременни и модерни библиотеки, които предлагат свободен достъп до литература и периодика за всички граждани, независимо дали живеят в София или в малко селище. Защото те, данъкоплатците, ги издържат с данъците си и имат това право.

Започна траен дебат в обществото за съдбата на книгите и библиотеките в България. В този дебат звучаха и продължават да звучат много искания, мнения, очаквания. Повечето от тях са глас на подкрепа, но има и възражения, разочарования, опровержения. А дали част от отрицателните мнения не се дължат именно на състоянието на библиотеките през последните две десетилетия? Състояние, което най-вече ние, библиотечните специалисти, искаме да променим. Всичко е важно за нас: и изразената безусловна подкрепа, и изказаните съмнения, и противоположните твърдения. Кампанията показа, че много хора не знаят твърде важни неща за потенциала на библиотеките и сериозна отговорност на професионалната общност е да направи широко известни проблемите, възможностите и обществените ползи от една добре функционираща библиотечна мрежа.

Започнахме дебат за това, че четенето е изключително важно и определящо за развитието на личността и е страшно, ако трябва да се обяснява какво е четенето и защо трябва да се чете; че книгите – и печатни, и електронни, днес имат значима роля за успешното развитие на всеки човек и на нацията като цяло; че библиотеките съхраняват писменото културно наследство, но и осигуряват безплатен достъп на всеки гражданин до книги, до електронни информационни източници, до съвременни средства за комуникация, до знание; осигуряват пространство за социални контакти и културни събития. Много е важно да задържим вниманието на управляващите и на обществото върху темата, да стимулираме активната позиция на хората към книгите и библиотеките. Повдигнатите проблеми и заявените по време на кампанията искания отразяват най-вече сериозната ни тревога за неизпълнените ангажименти, но преди всичко съдържат предложение за постоянен  диалог между управляващите, професионалната общност и ползвателите. Ние винаги сме търсили конструктивни решения и сме готови да партнираме с институциите. Никой не търси противопоставянето, защото отговорността за крайния резултат е обща и усилията следва да бъдат обединени.

Затова отговорът е „НЕ“. Не е приключила грижата към библиотеките, не са приключили отговорностите на институциите и организациите към младите хора и към всички граждани на страната, които имат необходимост и потребност от четене, знания, образование и учене през целия живот.