Международен стандарт за библиографско описание на некнижни материали |
7. ОБЛАСТ НА ФИЗИЧЕСКАТА ХАРАКТЕРИСТИКА
7.1. Физическа характеристика
Елементите на физическата характеристика се дават в следната последователност:
специфичен вид на материала и продължителност;
други физически подробности;
размери;
придружителен материал (незадължителен елемент).
7.1.1. Разделителни знаци.
Областта на физическата характеристика се предхожда от точка, един пункт разстояние, тире (. -)
Първият елемент от Областта се предхожда от разстояние, двуеточие, разстояние( : ).
Сведенията за придружаващ материал се предхождат от разстояние, знак плюс, разстояние ( + )
Пример:
Специфичен вид на материала и продължителност : други физически подробности ; размери + придружителен материал
7.1.2. Първият елемент от тази област характеризира чрез цифри и думи физическата единица или единиците, съдържащи се в цялото. Тук се идентифицира вида на материала, към който библиографската единица принадлежи. Информацията се дава на езика на националната библиографска агенция.
7.1.3.Броят на физическите единици, съдъжащи се в библиографската единица, се дават с арабски цифри, преди наименованието на вида.
Пример:
1 компактдиск
36 диапозитива
3 стереоролки
7.1.4. Характеристиката на записа (оригинален запис, презапис от плоча на касета или на компактдиск), както и информация за техническата система се записва в кръгли скоби след вида на материала, когато използването на библиографската единица зависи от тази информация.
Пример:
. - 1 касета (T I)
. - 1 касета (Elcaset)
. - 1 видеокасета (U-matic)
. - 1 видеоролка (Ampex 7003)
. - 1 компактдиск (ADD)
. - 1 компактдиск (DDD)
. - 24 диапозитива (3M Talking Slide)
7.1.5. Частите, от които се състои библиографската единица (листове, кадри и др.п.), както и времетраенето на звукозаписи, филми и видеокасети се отбелязва в библиографското описание след количествената характеристика в кръгли скоби, така както е посочено в библиографската единица. Когато подобна информация липсва, може да се посочи приблизителната продължителност. Ако това е невъзможно, тази информация се пропуска.
Пример:
. - 1 компактдиск (37 min., 18 сек.)
. - 1 плоча (около 50 min.)
7.1.6. Когато библиографската единица се състои от повече от една част от една и съща физическа форма (няколко компактдиска, касети, плочи и др.п.) и всяка има отделно посочена продължителност, тя се дава поотделно.
Пример:
. - 3 компактдиска (25, 30, 27 min.)
. - 2 касети (30, 90 min.)
7.1.7. Когато библиографската единица се състои от отделни листове, броят им също се посочва.
Пример:
1 папка (26 листа)
Специалните характеристики за листата могат да се дадат в забележка.
Пример:
1 папка (26 листа)
Забележка. Листовете са напечатани от двете стшани.
7.1.8. Когато библиографската единица се състои от серия кадри за прожекция или за индивидуално наблюдение, броят на единичните (или двойни - при стереоизображение) кадри се посочват. Дублираните кадри също се посочват.
Пример:
1 диафилм (44 кадъра)
1 диафилм (7 двойни кадри)
1 стереофилм (7 двойки кадри)
7.1.9. За оригинални публикации на микроформи, страниците се посочват, така както са дадени в библиографската единица.
Пример:
1 микрофилм (ХII, 317 p.)
Когато микроформата представлява репродукция на ценни материали с цел опазване или ретроспективно комплектуване на фондовете, в Областта на физическата характеристика се посочват страниците на оригинала. Броят на микроформите се посочва в забележка.
7.1.10. Когато описваната библиографска единица е предмет, състоящ се от отделни части, броят им се посочва.
Пример:
1 модел (4 части)
1 пъзъл (350 части)
7.1.11. Съдържанието на мултимедийните издания се посочва в библиографското описание последователно като основните съставни части се записват първи. Когато това е невъзможно, те могат да бъдат подредени по азбучен ред на наименованието им.
Пример:
. -3 диафилма, 1 карта, 13 образци от скали и минерали, 1 стенна карта
Ако се използува обобщаваща физическа характеристика като понятието "мултимедия" не се изброяват съставните й части.
Пример:
. - 1 мултимедия
Отделна физическа характеристика може да се посочи за всяка съставна част по преценка на националната библиографска агенция.
Пример:
. - 3 диафилма (96 кадъра) : цв. ; 35 мм
. - 1 карта : цв. ; 25 Х 25 cm
. - 13 образци от скали и минерали ; в кутия, 14 Х 9 Х 2 cm
. - 1 стенна карта : цв. ; 48 Х 90 cm
7.1.12. Когато частите са многобройни и/или разнообразни, броят им може да се даде приблизително или да се използува обобщено понятие като "много различни".
Пример:
. - 1 пъзъл (около 1000 части)
. - 1 лабораторен комплект (много различни части)
7.1.13. При представянето на физическата характеристика на отделните части в описанието, не се прави разлика между номерирани и неномерирани последователни листове, диапозитиви и др. п. (т.е. общият им брой се посочва без да се поставят в []. В случаите, когато те са номерирани, µ на последния номериран лист, диапозитив и др.п. от всяка номерирана група се записва, като в общата цифра се посочват и неномерираните.
7.1.14. Когато библиографската единица съдържа повече от една част от същия физически вид (например повече от един диафилм, една папка и др.п.), чиито единици са последователно номерирани в общ ред, те могат да се посочат след броя на съставните части. Микрофилмите представляват изключение от това правило.
Пример:
4 диафилма (220 кадъра)
Когато частите са номерирани отделно, броят на отделните листове, кадри и др. п. на всяка част могат да се дадат след броя на частите, ако националната библиографска агенция счита за нужно. В противен случай тази информация се пропуска.
Пример:
. - 3 диафилма (60, 50, 58 кадъра)
. - 2 комплекта диаграми (6, 8 табла)
. - 12 диафилма
При диафилмите, сведението за характера на кадрите се запазва, дори когато техният брой се пропуска.
Пример:
. - 3 диафилма (двойни кадри)
7.1.15. Когато библиографската единица е част от поредица и се състои от последователно номерирани листа, кадри и др., посочват се номерата на първия и последния лист, кадър и др. п. Думата или съкращението, означаващо лист, кадър и т.н. се посочва преди цифрите.
Пример:
. - 1 диафилм (кадри 120-143 (двойни))
Когато библиографската единица има двойна номерация (като отделна част и като поредица), в описанието се посочва тази на частта, а на поредицата - в забележка.
Пример:
. - 1 диафилм (24 двойни кадри)
Забележка. Кадрите са номерирани 120-143
7.1.16. Когато цифрата на последния лист, кадър и др. п. са погрешни, в библиографското описание тя се посочва така, както е в библиографската единица, а вярната цифра се посочва в квадратни скоби:
Пример:
. - 1 диафилм (64 [т.е. 46] кадъра)
7.1.17. Когато продължителността на библиографската единица може да бъде представена и в друг аспект, тази информация се предава с възприетите понятия за времетраене на звукозаписи и филми. За игралните филми може да се отбележи и дължината на лентата.
Пример:
. - 1 кинофилм (22 min., 577 м.)
7.1.18. Времетраенето (за звукозаписите) и дължината (за филмите) се отбелязват в библиографското описание след количествената характеристика в кръгли скоби, така както са дадени в библиографската единица. Когато липсва подобна информация както в библиографската единица, в нейната обвивка (респ. кутия) или в придружаващ текстов материал, може да се посочи приблизителната продължителност. Ако това е невъзможно, тази информация се пропуска.
Пример:
. - 1 видеокасета (U-matic) (около 60 min.)
. - 1 компактдиск аудио (37 min., 18 s.)
. - 1 плоча (около 50 min.)
. - 1 филм (4 min., 20 s.)
7.1.19. Когато библиографската единица се състои от повече от една част от една и съща физическа форма (например няколко компактдиска, касети, плочи и др. п.) и всяка има отделно посочена продължителност, тя се дава поотделно.
Пример:
. - 3 компактдиска (25, 30, 27 min.)
. - 2 касети (30, 90 min.)
7.1.20. Когато библиографската единица съдържа две или повече произведения, времетраенето им, ако е посочено в нея, се посочва в Областта на забележките като това може да се съчетае с информация за съдържанието. В този случай продължителността на библиографската единица като цяло може да се пропусне в Областта на физическата характеристика.
7.2. Други подробности, отнасящи се до физическата характеристика
7.2.1. Вторият елемент от тази област дава възможност за доуточняване на някои физически характеристики (извън размерите и вида на материала) на библиографската единица.
7.2.2. Сведения за материала, от който е направена библиографската единица.
Пример:
. - 1 модел (4 части) : полистирол
. - 1 диорама : различни материали
. - 1 микрофилм : диазо
. - 1 филм : нитрат
Тези сведения имат незадължителен характер освен в случаите, когато използването на материалите изисква специална апаратура.
7.2.3. Степен на намаление (за микроформите)
7.2.3.1. Степента на намаление се посочва само, когато то е извън стандарта. По възможност намалението се изразява с цифри.
Пример:
. - 1 микрофилм : диазо, 14х
. - 6 микрофиша : сребърен халогенид, 150х
Понятията "слабо намаление", "силно намаление", "много силно", "изключително голямо" се използват в случаите, когато степента на намаление не може да се определи точно.
Пример:
. - 3 микрофиша : много силно намаление
7.2.4. Разположение (за микроформи и филми).
При микроформи, диафилми и др.п. се дава сведение за разположението на материала в кадъра.
Пример:
. - 1 микрофилм : напречно разположение
. - 3 диафилма (42 двойни кадри) : надлъжно разположение
7.2.5. Сведения за илюстрациите.
7.2.5.1. За оригиналните публикации на микроформи, сведенията за илюстрациите се дават в зависимост от препоръките в ISBD(M), заложени в националния стандарт за описание на книги. При микрорепродукциите сведенията за илюстрациите могат да се дадат в забележка.
7.2.5.2. За другите видове визуални материали, включени в този стандарт, илюстративният материал е неотменна част и затова обикновено не се посочва в тази област. Видът и броят на илюстрациите обаче може да се даде, когато е нужно.
Пример:
. - 24 диапозитива : факс.
. - 1 папка (24 листа) : цв. репродукции
. - 1 микрофилм (63 кадъра) : предимно диаграми
7.2.6. Сведение относно наличието на цвят.
7.2.6.1. Характеристиката за цвят се дава, ако е необходимо. Тя се определя със съкращенията "цв." (col.) или ч&б (b&w) При микроскопски препарати се посочва наличието на оцветител.
Пример:
. - 1 микрофилм : цв.
. - 1 кинофилм : ч&б
. - 1 макет : дърво, черно и бяло
. - 6 предметни стъкла : оцветени (с оцветител)
7.2.6.2. Когато библиографската единица се състои от цветни и чернобели части, това се посочва в описанието.
Пример:
. - 1 филм (20 min.) : цв. с отделни ч&б кадри
7.2.6.3. След сведението за цвят, могат да се дадат кратки обяснителни бележки в кръгли скоби .
Пример:
. - 1 кинофилм (30 min.) : цв. (Ektachrome)
7.2.7. Наличие на интегрален звук
7.2.7.1. Съкращенията "зв."(sd.) и без зв. (si.) се посочват за материали, при които звукът е характеристика, която не се подразбира от областта вид на материала.
Пример:
. - 1 кинофилм (20 min.) : ч&б, без зв.
. - 1 видеокасета (U-matic) (30 min.) : цв., зв.
7.2.7.2. Кратки обяснителни бележки могат да бъдат добавени в квадратни скоби след сведението за звук.
Пример:
. - 1 видеокасета (Beta) (120 min.) : цв., зв.
7.2.7.3. Когато наличието на звук в библиографската единица е инцидентно (незадължителен елемент) (напр. при диапозитиви, диафилм) не е необходимо да се отбелязва липсата му.
7.2.8. Други подробности, отнасящи се до физическата характеристика (извън размерите и вида на материала) на библиографската единица.
7.2.8.1. Скорост на просвирване.
Предава се в описанието със съответстващите за това термини.
Пример:
. - 1 плоча : 33 1/3 об/min.
. - 1 магн. лента (100 min) : 19 cm/s.
. - 2 видеодиска (24 min.) : 1500 об/min
7.2.8.2. Брой на пистите.
Тази информация се посочва за библиографски единици, записани на магнитна лента.
Пример:
. - 1 магн. лента (100 min.) : 19 cm/s., 2 писти
За звукозаписи, направени на 4 или повече писти, се посочва и разположението им върху лентата.
Пример:
. - 1 магн. лента (90 min.) : 19 cm/s., 4 писти, съседни
7.2.8.3. Вид на записа.
Пример:
. - 1 плоча : 33 1/3 об/min, моно
. - 1 магн. лента (50 min.) : 38 cm/s., 2 писти, стерео
7.2.8.4. Системи за стабилизация и за намаляване на шума, ако са посочени.
Тази информация се дава в библиографското описание за библиографски единици, записани на магнитна лента.
Пример:
. - 1 магн. лента (45 min.) : 19 cm/s., 4 писти, NAB
. - 1 касета (60 min.) : Dolby processed
7.2.8.5. Когато библиографската единица се разпространява и във форми, различаващи се по някои технически подробности, които не се посочват в тази област (или различни от посочваните в тази област), те се отразяват в Областта на забележките.
Пример:
. - 1 микрофилм : право разположение
Забележка. Разпространява се на филм на сребърна и на азотна основа.
7.3. Размери на библиографската единица
7.3.1. Третият елемент от Областта на физическите данни е сведението за размерите на библиографската единица. Те се посочват в сантиметри, закръглени до следващото цяло число сантиметри, означени със съкращението "cm".
7.3.2. Размерите на двуизмерните библиографски единици (стенни карти, микрофиши, диапозитиви, картини и др.п.) включват сведения за височината и ширината. За кръгли двуизмерни единици (с изключение на компактдисковете - звукови и видео), се посочва диаметъра с цифри, последвани в кръгли скоби от пояснението "диам.". За овалните двуизмерни библиографски единици се посочва дължината на вертикалната ос, последвана от съкращението "овал" в кръгли скоби. Размерите на двуизмерните библиографски единици (репродукции, микрофиши и др.п.) са всъщност тези на листа или на други подобни повърхности, върху които те са възпроизведени. Когато обаче има съществени разлики между размерите на листа и на отпечатаното изображение, последното може да се посочи в забележка.
Пример:
. - 1 стенна карта : цв. ; 24 х 48 cm
. - 20 диапозитиви : цв. ; 5 х 5 cm
. - 1 картина : цв. ; 36 cm (диам.)
. - 3 стереофилми (21 двойки кадри) : цв. ; 9 cm (диам.)
Когато библиографската единица се състои от двуизмерни части с различна големина, посочват се размерите на най-голямата, последвано от пояснението "и по-малки". Когато разликата в размерите е значителна и се прецени, че посочването на един от тях не е достатъчна информация, може да се използува само обяснението " различни размери", непридружено от цифри.
Пример:
. - 6 стенни карти : цв. 60 х 98 cm и по-малки
или:
. - 6 стенни карти : цв. ; различни размери
При сгъващи се библиографски единици (напр. карти, табла и др.п.) могат да се посочат и двата размера.
Пример:
. - 1 стенна карта : цв. ; 48 х 90 cm сгъната до 24 х 15 cm
7.3.3. Размерите на триизмерните библиографски единици (диорами, модели и др.п.) се дават с размери височина х широчина х дълбочина. Ако това е невъзможно, посочва се само височината. Много сложната информация за размерите на библиографската единица може да бъде дадена в забележка или пропусната.
Пример:
. - 1 диорама : различни материали, цв. ; 9 х 30 х 20 cm
. - 1 макет : пластмаса, ч&б ; 15 cm
. - 1 макет : пластмаса : бежов ; 55 cm подреден ; 30 cm
. - 1 диорама : цв. ; в стъклена кутия, 35 х 60 х 34 cm
7.3.4. В случаите, когато за използуването на библиографската единица трябва да се приложат технически средства (плочи, касети, магнитни ленти или кинофилми), основните размери са тези на самата единица, а не на обложката или кутията, в която се съхранява. Диаметърът на кръглите библиографски единици (плочи, компактдискове и др.п.) се посочват без пояснението "диам.".
Пример:
. - 1 плоча (53 min.) : 33 1/3 об/min., стерео ; 30 cm
. - 1 магн. лента (100 min.) : 19 cm/s., 4 писти, моно ; 12,7 cm
. - 1 компактдиск аудио (60 min.) : стерео ; 12 cm
7.3.5. Когато грамофонната плоча е с нестандартна форма (т.е. свирещата повърхност е оформена нестандартно) диаметърът й се посочва в Областта на физическата характеристика. Информацията за другите размери (извън свирещата повърхност) могат да се посочат в забележка.
Пример:
. - 1 плоча (11 min.) 45 об/min., моно ; 17,5 cm
Забележка. Плочата записана на нестандартна повърхност, 20 х 20 cm
7.3.6. При библиографски единици, записани на филм или магнитна лента, се посочват формат - за филм и широчина - за лентата. Размери, дадени в други области на описанието тук се пропускат.
7.3.7. При материали, съхранявани в кутия размерите на кутията могат да бъдат посочени. По преценка на националната библиографска агенция, наличието на кутия може да бъде упоменато с фразата "в кутия" или тази информация да бъде пропусната.
Пример:
. - 1 лабораторен комплект (различни части) ; в кутия, 122 х 36 х 20 cm
. - 5 плочи (256 min.) : 33 1/3 об/min., стерео ; 30 cm в кутия
7.4. Сведения за съпроводителен материал (незадължителен елемент)
7.4.1. Четвъртият елемент от Областта на физическата характеристика е сведение за съпроводителен материал. Понятието "съпроводителен материал" се използва за означаване на физически отделна част на библиографската единица, неозначена в другите елементи на тази област. Съпроводителният материал може да е едната от две или повече взаимносвързани системи (набор от диапозитиви и магнетофонна лента) или по-малката част от библиографската единица (например обяснителен текст към диафилм).
7.4.2. Съпроводителният материал се записва според препоръките в ISBD.
Пример:
. - 47 диапозитиви : цв. ; 5 х 5 cm + 1 касета (25 min.) : моно
Когато съпроводителният материал е по-малката част от библиографската единица, той може да бъде назован в библиографското описание така, както е даден в нея или с понятие, употребявано в Областта вид на материала, без допълнителни пояснения.
Пример:
. - 1 филм (43 кадъра) : цв. и ч&б ; 35 cm + учебник за учителя
. - 1 стенна карта : цв. ; 65 х 97 cm + пояснителен текст
. - 1 плоча (55 min.) : 33 1/3 об/min., моно ; 30 cm + брошура
7.4.3. Когато съпроводителният материал може да се яви в различни физически форми (например грамофонна плоча, касета и компактдиск), той се представя в библиографското описание с обобщаващо понятие, а детайлите за видовете физически форми могат да се дадат в Областта на забележките.
Пример:
. - 47 диапозитиви : цв. ; 5 х 5 cm + 1 звукозапис
Забележка: звукозаписът се явява като: плоча (14 min.) : 33 1/3 об/min., моно ; 17,5 cm, или касета (14 min.)
7.4.4. Когато цялата библиографска единица (включително и придружаващия материал) се съхраняват в кутия, подробности за нея (ако е необходимо) се дават в забележка.
7.4.5. Съпроводителният материал може да получи и самостоятелно описание (кратко или пълно аналитично описание) ако има индивидуализирано заглавие и може да се ползва и самостоятелно.