Библиотеки и лицензиране

Тула Хаависто (Tuula Haavisto)
Управител на проекта CELIP

Платформа за лицензионна информация за централна и източна Европа (Central and Eastern European Licensing Information Platform)

Координиран от EBLIDA - Европейско бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации (European Bureau of Library, Information and Documentation Associations)
www.eblida.org/celip
tuulah@kaapeli.fi

 

Резюме

Начинът, по който библиотеките набавят издания се променя. Електронните документи вече не са собственост на библиотеките така както са книгите и касетите. Вместо да купуват собственост върху материалите, в много случаи библиотеките купуват достъп до електронни документи, като например тези в Интернет. Това означава, че трябва да се постигне споразумение за условията за достъп и ползване на тези електронни документи. Това става посредством лицензионно споразумение. Лицензионните споразумения са подчинени на закона за договорите – договорното право. Това означава, че библиотекарите трябва да се научат да разбират договорите и закона за договорите и трябва да са в състояние да преговарят за сключването на договори с издателите.

Един от начините, по който библиотеките купуват електронни материали, например от Интернет, е да образуват сдружение (консорциум), което провежда преговорите с издателите. Това означава, че библиотеките трябва да съставят помежду си споразумения за образуване на такъв консорциум. Тези споразумения включват цената на лицензионната такса и как се разпределят плащанията между участниците в консорциума.

Допълнителните разходи, които са необходими за купуване на лицензии показват необходимостта от повече средства, за да могат библиотеките да изпълняват задачите си в информационното общество. 1

 

 

 

 

Нови начини за набавяне от страна на библиотеките

Лицензирането ще представлява основният начин, по който библиотеките ще се снабдяват с библиотечни материали в бъдеще. Що се отнася до електронните материали, независимо дали на CD-ROM или он-лайн в Мрежата на Интернет, това, което ще се купува е достъпът до информация, а не собственост върху физически носители. За тази цел трябва да се развиват професионални умения за придобиване на материали, както и съответната политика за това.

Законът за защита на авторското право поставя ограничения относно какво е позволено да се копира и какво не. Тези ограничения са различни в различните страни, но обикновено се отнасят до копирането за частни нужди, за образователни нужди, за изследователска работа, резервни копия за библиотеките и архивите, създаване на копия за хора с увреждания на зрението или други увреждания и т.н. Заедно със закона за авторското право, лицензионните споразумения ще играят важна роля при комплектуването на електронните документи в библиотеките. Постигането на споразумение по разпоредбите и ползването на електронни материали ще стане толкова обичайна дейност, колкото поръчването и заплащането на книги понастоящем.

По-голямата част от материала, който се предоставя срещу заплащане по Интернет е на международни издатели. Следователно, една типична ситуация на преговори между лицензодателя – лицето, което издава лиценза (=издателя) и лицензополучателя - купувача и ползвателя на лиценза (=библиотеката) може да бъде описана по следния начин:

· Договорни документи, написани обикновено на английски юридически език и състоящи се от много страници;

· Те са приготвени от лицензодателя - издателя;

· Представител на издателя, който е специалист по лицензиите, обикновено юрист, практикуващ адвокат.

Както се вижда, двете страни не са равно-поставени. Това създава проблем. В някои страни, по-слабата страна е защитена от закона за договорите чрез клауза, която анулира договори, в които една от страните се оказва с по-малко права, отколкото правата, дадени и от въпросния закон, - в нашия случай от закона за защита на авторското право. Въпреки тази защита, библиотеките трябва да се научат да използват нови начини за оцеляване в новата пазарна среда.

Библиотеките се сдружават

Една от възможните стратегии на библиотеките е да образуват сдружения (консорциуми), т.е. да обединят усилията си. Има голяма разлика при преговорите, когато Вие сте партньор на осемдесет библиотеки или представлявате само Вашата библиотека. През последните години, библиотеките осъзнаха предимствата на общата стратегия. Националните библиотечни сдружения станаха мощни преговарящи страни, които успешно добавяха собствените си клаузи към договорите, а не само подписваха представените от издателите "стандартни" договорни текстове. Международното сътрудничество в рамките на ICOLC, Международната коалиция на библиотечните консорциуми (International Coalition for Library Consortia), още повече укрепи позициите на библиотеките.

Ценовата политиката, както и целият пазар на търговски електронни документи понастоящем са много динамични. Продавачите търсят модели за ценообразуване, обикновено чрез консултации с библиотеките, но ситуацията все още не е стабилна. От гледна точка на производителя, инвестициите в производството на материали в Мрежата са скъпи. Освен това, те трябва да поддържат двойна система на публикуване – доста време ще мине преди да се прекрати издаването на версии върху хартиен носител.

Лицензионно споразумение

За да прецените един проект за договор, добре е да си помислите "как биха действали тези условия в една кризисна ситуация?" Докато всичко върви добре, може да са необходими само главните части на договора, но ако възникне несъгласие между лицензодателя и лицензополучателя, може да се окаже, че напечатаното с малки букви е от особено значение. Трябва да се постигне споразумение по следните елементи: 2

· Определения;

· Избор на закон;

· Права, които се дават по силата на разглеждания лиценз;

· Ограничения за ползване;

· Срокове и прекратяване;

· Доставка и достъп до лицензираните материали;

· Лицензионна такса;

· Задължения на лицензополучателя (библиотеката);

· Изпълнение и оценка;

· Гаранции, задължения, обезщетения.

Лицензионните споразумения се съставят въз основа на закона за договорите. Следователно, библиотекарите трябва да са добре запознати с действащия закон за договорите в собствената им държава. За да може да се произнася по разпоредбите за ползване от страна на потребителите, всеки библиотекар трябва да има известни познания по основните аспекти на лицензирането. 3

Добър пример за това колко е важно да се разбира закона за договорите е така нареченият лиценз при отваряне на опаковката. Понякога на пластмасовата опаковка на един CD-ROM или на компютърна програма е написано, че с отварянето на опаковката, вие се обвързвате с лицензионен договор. Договори без подписи, обаче, са законни само в някои страни, например в Съединените щати. Следователно, важно е да знаете дали вашият национален закон за договорите признава договорите без подписи. Ако отговорът е отрицателен, лиценз, който влиза в сила с отварянето на опаковката не е валиден за вашата страна.

 

Лицензиран материал – въпрос на достъп до информация

В повечето страни, лицензионните споразумения досега са били правени от и за научно-изследователските библиотеки. Причината за това е проста: повечето от лицензираните материали са били от най-голям интерес за ползвателите на тези библиотеки. Малко материали са били от интерес за потребителите на обществените библиотеки извън англо-говорещите страни. За да може материалите да се ползват по-широко в обществените библиотеки, то те трябва да са на местния език и да са от общ интерес за широката публика. Общ интерес често означава и търговски потенциал. Тук може да възникне и друг проблем: дали доставчиците на търговски материали биха предложили материалите си чрез обществените библиотеки? Какво би станало, ако те откажат на библиотеките да ползват източниците им на информация в Мрежата? В контекста на достъпа до знания и култура това би било едно бъдещо политическо предизвикателство.

Има и друг политически проблем по отношение на лицензирането. Лицензионните такси са един от конкретните отговори на въпроса защо библиотечните разходи в информационното общество ще бъдат по-високи. Ресурсите на Мрежата ще съществуват успоредно със съществуващите материали върху други носители. Само една малка част от печатните материали може да бъде заменена с предлагани в Интернет документи.

 

Съвместни лицензии, лицензионни сдружения (консорциуми) 4

Както споменахме по-горе, за да посрещнат предизвикателствата на лицензирането библиотеките са разработили стратегии за оцеляване.

Главната стратегия при обединяване на силите е създаването на лицензионен консорциум. Той може да обхване цялата страна, даден щат, да е на регионално или местно равнище, да съществува между библиотеки от даден вид, например библиотеки на научно-изследователски институти, или на някаква друга основа. Главното в случая е, че библиотеките се обединяват, за да споделят товара на работата и/или разходите по лицензирането. В много случаи, консорциумите се създават и по стратегически причини като изразяват общата политика на съответните библиотеки.

Заслужава си да се разгледа и въпросът, кой плаща за лицензионното споразумение. Източникът на средства могат да бъдат самите библиотеки, - така е в Германия, Холандия и Обединеното кралство. В северните страни библиотеките получават финансова подкрепа от правителството, поне за определен период от време.

Общото определение на консорциум е: Временно сътрудничество на няколко институции или интереси за постигането на обща цел. Важно е членовете на консорциума да постигнат съгласие относно определени правила и те да бъдат записани в споразумението за консорциума. Членовете на консорциума трябва да решат кой ще управлява консорциума, кои са неговите членове, дали се образува нова юридическа единица от партньорите или юридическото лице ще бъде външно упълномощено лице (вероятно търговски агент, агент по абонаментите, или друго лице). Опитът от различни държави сочи, че решението за това какъв модел ще се използва трябва да се разглежда в съответствие с всяка конкретна ситуация.

Освен това, едно споразумение за консорциум трябва да дефинира най-малко следните точки:

· Кои са партньорите;

· С каква цел се създава консорциумът;

· Какви материали ще се комплектуват, например само електронни или електронни и печатни;

· Консорциумът ще бъде администриран от юридическо лице или посредством споразумение между партньорите;

· Делът на разходите;

· Как на практика ще бъде управляван консорциумът, отговорности;

· Как ще се действа при неочаквани ситуации или при възникването на проблеми, например, ако един от партньорите пожелае да напусне, разпада ли се целият консорциум или не?

Лицензионна информация за библиотекарите

Проектът СELIP, Платформа за лицензионна информация за централна и източна Европа (Central and Eastern European Licensing Information Platform) (www.eblida.org/celip), ще организира през 2001 година работни семинари в десет централни и източно европейски страни. Целта е, освен разпространението на информация, да се помогне на библиотекарите в тези страни да създадат мрежи по този въпрос, както и да установят и поддържат връзки по проблемите на електронната издателска дейност с националните издатели и други производители.

 

Още информация за лицензирането

В Интернет съществува много информация по лицензирането, както по главните въпроси, така и по практичните аспекти – някои линкове са дадени по-долу (валидни към февруари 2001 година).

Налице са два важни източника на информация от общ характер, които са добри изходни точки за напредък:

Библиотечно лицензиране (Liblicense), със седалище в САЩ: http://www.library.yale.edu/~llicense/index.shtml
ECUP+, със седалище в Европа: www.eblida.org/ecup

Европейски издания и документи

· Позиция на EBLIDA по правата на ползвателите на електронни документи: http://www.eblida.org/ecup/docs/policy21.htm

· Позиция на CECUP по правата на ползвателите на електронни документи, която е версия на становището на EBLIDA: http://www.eblida.org/cecup/docs/cecuppos.htm

· Лицензиране на цифрови източници на информация: Как да се избегнат юридическите капани? Документ на ECUP (9 ноември 1998 год.) http://www.eblida.org/ecup/docs/warning.html (преведен на чешки, словенски, финландски, френски, италиански и немски).

 

Отделни становища и документи на консорциуми от различни страни на света:

Становища за текущите перспективи и предпочитани действия за избор и купуване на електронна информация (ICOLC, март 1998 година) http://www.library.yale.edu/consortia/statement.html

· Принципи при лицензиране на електронни източници на информация, Университетът на Западна Австралия (The University of Western Australia) (септември 1999 год.): http://www.library.uwa.edu.au/collection/selection/principles_for_licencing.html

· "Указания и контролен списък за библиотеките ("Guidelines and Checklist for Libraries") (октомври 1997 год.), написани от консорциум от университети в Холандия и Германия: http://cwis.kub.nl/~dbi/english/license/licprinc.htm

· "Принципи при лицензиране на електронни източници на информация" (The "Principles for Licensing Electronic Resources") (юли 1997), публикувано съвместно от Американската асоциация на юридическите библиотеки, Американската асоциация на библиотеките, Асоциацията на академичните библиотеките по науките на здравеопазването, Асоциацията на библиотеките на научно-изследователските институти, Асоциация на медицинските библиотеки и Асоциацията на специалните библиотеки. Това становище може да се намери на http://www.arl.org/scomm/licensing/principles.html

· Университет на Калифорния – Комитет за развитие на библиотечното дело "Принципи за получаване и лицензиране на информация в цифров формат" ("Principles for Acquiring and Licensing Information in Digital Formats") (май 1996 год.). Достъпно на адрес http://sunsite.berkeley.edu/Info/principles.html

 

Лицензионна терминология

· Лицензиране на източници на цифрова информация: Как да се избегнат юридическите капани? Вж. по-горе.

· Списък на Американската Liblicense - речник по лицензиране: Определения на думи и изрази, които се срещат често в лицензионни споразумения http://www.library.yale.edu/~llicense/definiti.shtml

Информация за лицензионни консорциуми и уеб страници на консорциуми от различни страни:

От общ характер: Уеб страницата на ICOLC дава списък на десетки Уеб страници, които дават както общи описания на консорциуми, така и линкове към техните страници http://www.library.yale.edu/consortia

Дания/DEF: http://www.deflink.dk/english
Естония/ELNET: http://www.utlib.ee/elnet/index_i.html
Финландия/FinELib: http://www.lib.helsinki.fi/finelib/english/index.html
Гърция/HEAL-LINK: http://leykada.physics.auth.gr/eindex.htm
Израел/MALMAD: http://libnet1.ac.il/~libnet/malmad.htm
Швейцария (освен на английски, и на немски и френски език): http://lib.consortium.ch/index_e.html

 

Заключителни бележки

1. Тази статия се основава на доклад представен от Тула Хаависто на конференцията на IFLA в Йерусалим през август 2000 и на статията, която е публикувана в материалите на конференцията на IFLA в Интернет. http://www.ifla.org/IV/ifla66/papers/041-126e.htm).

2. Вж E. Giavarra, Лицензиране на източници на цифрова информация: Как да се избегнат юридическите капани (Licensing digital resources: how to avoid the legal pitfalls?), в материалите на международна конференция "Електронни авторски права и цифрово лицензиране: Къде са капаните?", Рим, 5-6 ноември 1998 год., 58-71, на 59.

3. Вж. E. Giavarra, Лицензиране на цифрова информация, публикация на EBLIDA, вж. http://www.eblida.org/ecup/docs/warning.html

4. Вж. E. Giavarra, по-горе бележка 2.Тази част се основава на представянето на Emanuella Giavarra (слайдове).

обратно към Семинари