Проф. дфн Мария Младенова е родена на 28 август 1945 г. в София. Завършва Държавния библиотекарски институт (1965 г.) и специалност Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1971 г.). Работи в библиотеката на Института по пневмология и фтизиатрия към Медицинска академия, а от 1977 г. е щатен преподавател в Държавния библиотекарски институт (ДБИ). Била е ръководител на Катедра „Библиотекознание” и заместник-директор на ДБИ. През 1992 г. става съучредител на катедрата „Библиотекознание, библиография и научна информация” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където чете лекции до 2013 г. В периода 2006 – 2010 е декан на Факултета по библиология, информационни системи и обществени комуникации на СВУБИТ.

Проф. Мария Младенова последователно изкачва стъпалата на научната йерархия, като постепенно разширява и задълбочава полето на научните си изследвания. Трудно може да се прецени към коя област на библиотековедско-библиографските си проучвания тя е по-пристрастна, по-отдадена и в коя има повече приноси – в историята на библиотекознанието в България; в педантичното събиране на откъслечните свидетелства за професионалния размах на представителите на плевенската библиотечна школа – Петър Ненков, Иван Данов и Ячо Хлебаров, където нейната заслуга е както в публикуването на многобройни статии с новооткрити и анализирани архивни документи, така и в подготовката на биобиблиографиите за тях; в библиографските ѝ трудове за Дочо Леков, Милена Цанева, Стоян Аргиров, Нестор Марков и др.; в огромните и трудоемки издирвания, свързани с библиографията, спомените и интервютата, посветени на Йордан Радичков, които денонощно работеше, с цялата отговорност да ги завърши в срок, до последния си дъх. Проф. Мария Младенова е позната на библиотечната ни общност и с интересните си интервюта с най-изявени представители на библиотечната професия; с педантично подготвените си енциклопедични статии; с афинитета си към изследване на рецепцията на чуждестранни автори в България; с огромната си по обем редакторска и рецензентска дейност.

Тя има над 450 публикации в областта на библиотекознанието, историята на библиотечното дело, каталогизацията и класификацията на документи, библиотечната етика и др. Нейно дело е и текстът на гласувания от конгреса на СБИР през 2002 г. „Етичен кодекс на библиотекарите в Република България”.

Мнозина са младите изследователи, на които проф. Мария Младенова е дала оригинална отправна точка на диренията, насърчила ги е, поощрила ги е да напредват в професията, на която се беше посветила и която истински обичаше. Десетки студенти и докторанти на Мария Младенова днес са утвърдени в професията специалисти в националната, регионални, общински, читалищни, университетски и училищни библиотеки в цялата страна.

Израз на привързаността ѝ към библиотечната общност е и активното ѝ участие в дейността на Българската библиотечно-информационна асоциация. Тя е един от учредителите на Съюза на библиотечните и информационните работници (14 март 1990 г.). От 2011 г. се включва в редакционната колегия на списание „ББИА онлайн”, а в началото на 2019 г. става негов главен редактор.

Проф. Младенова ще остане завинаги в нашите умове и сърца със своята отдаденост на библиотечната професия, на стремежа да я утвърждава и чрез преподавателската си дейност и чрез непрестанното общуване със свои възпитаници, и с прецизните си монографични изследвания, статии, библиографии, сборници. Ще я запомним като работохолика, който винаги има начертан план поне за една година напред, като вечно търсещ дух, като личност с многостранни научни интереси и непримиримост към посредствеността и непрофесионализма.

Дълбок поклон пред паметта на Мария Младенова! Почивай в мир!

УС на ББИА