На 19 септември 2023 г. Председателят на ББИА доц. д-р Анета Дончева, членове на УС, представители на общинските и читалищните библиотеки се срещнаха с министъра на културата Кръстьо Кръстев. В срещата участваха Амелия Гешева, съветник на министъра на културата и директорът на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ д.н. Силва Хачерян.
Представителите на библиотечната общност информираха министър Кръстев и екипът му за необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба и по-специално настояха за последваща оценка на въздействието на Закона за обществените библиотеки (ЗОБ) с оглед новите Насоки на Съвета на Европа и становищата на Европейското бюро за библиотеки, информация и документация (EBLIDA) относно библиотечното законодателство и политика в Европа от 5 април 2023 г. Усъвършенстване на механизма на финансиране и ефективно използване на средствата за обществените библиотеки също бяха обсъдени. Участниците в срещата споделят разбирането за необходимостта от изработването на ясни критерии и показатели за оценка на дейността на библиотеките като път за постигане на финансиране, което да осигури разнообразните дейности на библиотеките и да осигури достойно заплащане на труда на библиотечните специалисти. Министър Кръстев постави като акцент необходимостта от синхронизиране на цялостното законодателство в сферата на културата. В тази връзка той подчерта ключовата роля, която има взаимодействието между Българската библиотечно-информационна асоциация и Министерството на културата, а също и сътрудничеството им с Националното сдружение на общините в Република България.
ББИА обърна внимание на Министъра, че са необходими промени в начините на администриране в МК на различните програми за библиотеките и създаване на нови, свързани с технологичното обновление и процесите на дигитализация.
|
Сдружение „Българска библиотечно-информационна асоциация” е страна по Административен договор № BG05SFOP001-2.025-0114-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща минимална помощ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1407/20131, по Оперативна програма „Добро управление“, процедура BG05SFOP001-2.025 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор с предмет „ПОВИШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСИТЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ И МОНИТОРИНГ НА ПОЛИТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“, при изпълнението на който се изготвиха следните проектни резултати:
- Всички препоръки и добри практики, оформени в Методика за гражданско включване в процеса на оценка на въздействието на законодателството, приложима за различни сфери на управление.
- Аналитичен доклад, съдържащ изводите от проведените аналитично-проучвателни действия.
- Всички препоръки и изведени добри практики, оформени в Типизирана шаблонна процедура, която да води до създаването на аналитични изводи с типизирана структура, предоставяща възможност да бъдат изразени становища и отправени препоръки до органите със законодателна инициатива или нормотворчески компетенции.
- Аналитичен доклад, въз основа на който е създадена типизираната шаблонна процедура.
- Доклад, съдържащ конкретни предложения за подобрение на законодателството по такъв начин, че да е възможно включването им в политиките на управляващите органи – резултат от изпълнението на дейността, в едно с аналитичен доклад, съдържащ всички изводи от проведените аналитично-проучвателни действия, оформени като препоръки, предложения и добри практики.
|
Цялостната ситуация с достъпа до електронни книги в библиотеките в Европа е във фокуса на внимание на различни международни организации. От години и по-фокусирано от 2021 – 2022 г. ИФЛА, ЕБЛИДА, NAPLE и Програма Knowledge Rights 21 („Права за достъп до знание 21”) изследват процесите, свързани с достъпа до електронни книги от правна гледна точка, технологични решения за достъп, етични и морални съображения.
През февруари 2023 г. ИФЛА и Програма Knowledge Rights 21 стигат до идеята за съвместно отворено писмо, което да напомни на вземащите решения на европейско и на национална ниво за необходимостта да се заемат сериозно с този въпрос и да бъде отправна точка за дискусии и действия от страна на правителствата в подкрепа на правни промени, регулиране, диалог и изследвания.
Проект на Декларацията е подготвен от екип на ИФЛА и Програма Knowledge Rights 21 и е изпратен до библиотечните асоциации в Европа за коментари и допълнения. Тя е насочена към политици и високопоставени служители с влияние върху законодателството, свързано с пазара на електронни книги за библиотеки, както и към онези, които контролират бюджетите за библиотеките и са заинтересовани те да работят по-добре.
Декларацията ще бъде изпратена директно до съответните служители на Европейската комисия и членовете на Европейския парламент и, разбира се, ще бъде достъпна за използване от национални асоциации и други организации при по-нататъшно застъпничество.
|
Европейските библиотеки изпълняват дългогодишна и съществена роля за реализация на човешките права за достъп до информация, образование, научни изследвания и култура, които са необходими за подкрепата на свободните демокрации. Те поддържат здрав граждански и обществен живот, подкрепят науката и иновациите и осигуряват съхранението на световната памет. Като отражение на тяхната обществена и икономическа значимост, техните функции и роля са залегнали в различни законодателни актове.
Днес потребителите на информация живеят във все по-свързан свят и нуждите на обществото и индустрията се посрещат най-добре чрез гаранции, че библиотеките могат да им осигурят достъп до възможно най-широк набор физически и дигитални материали, включително и електронни книги.
Същевременно ние сме извънредно загрижени, че настоящите начини на действие, лицензирането и по-широките пазари на електронните книги подкопават способността на библиотеките да изпълняват своите традиционни и съществени функции.
От съществено значение е да се гарантира чрез ясни правни рамки, че пазарите за електронни книги ще работят по начин, който ще позволи на библиотеките да изпълняват дейността си и отговорностите в интерес на обществеността. Съществуващите работещи алтернативи разчитат на доброволните действия на издателите и не осигуряват пълен достъп. Следователно са необходими действия от страна на правителството в следните три направления:
- Правни гаранции, според които библиотеките да могат да придобиват, запазват и предлагат за електронно заемане дигитализирани аналогови и дигитално родени произведения, каквито са електронните книги, на същата основа, на която предоставят достъп и до физическите произведения. Това ще осигури възможност за по-конструктивни преговори между библиотеките и носителите на правата.
- Поддържане на платформи за е-заемане, които да работят по най-добрия начин в полза на библиотеките, на техните потребители и на авторите.
- Освен реформата на законите за авторското право и пазарните регулации, да се подкрепят последващи проучвания на динамиката на пазарите на електронни книги и тяхното влияние за постигане на целите на обществения интерес. Това ще послужи и за формиране на по-широки политики в областта на културата, образованието и научните изследвания.
Положителните действия в горепосочените области ще подкрепят колективно трайния преход към устойчив и приобщаващ пазарен модел за електронните книги, който да разкрива техния потенциал за подпомагане на достъпа до научни изследвания, образование и култура, като по този начин се изгражда по-демократично и приобщаващо общество.
|
Пълен текст...
|
До Комисията по културата и медиите
Комисия по правните въпроси
Комисия по образованието
в 49 Народното събрание
ОТВОРЕНО ПИСМО
относно
правомощията на българските библиотеки в контекста на
реформата на авторското право
Уважаеми дами и господа,
Обръщаме се към Вас от името на 23 обществени (регионални, общински и градски) и 9 академични (научни и университетски)
библиотеки в България.
Мисията на
библиотеките е да осигуряват равен и свободен достъп до информация,
знания и култура за всеки. Те са най-демократичните институции, потенциални
партньори на правителствата в изпълнение на Целите за устойчиво развитие 2030
на ООН чрез достъпа до информация, подкрепа на универсалната грамотност и
опазването на културното наследство.
Съгласно Заключенията на Съвета на
Европейския съюз относно висококачествени, прозрачни, открити, надеждни и
безпристрастни научни публикации от 23 май 2023 г.1, ЕС цели
постигането на отворена наука2
и култура в целия Съюз, включително отворен
достъп до научни публикации и изследователски данни и разпространението и
възприемането на принципите и практиките на отворената наука. В Препоръка (ЕС)
2018/790 на Европейската
комисия от 25 април 2018 година относно достъпа до научна информация и
нейното съхраняване е заложено държавите членки да гарантират, че в резултат на
политиките им в изпълнение на Препоръката е осигурен свободен достъп до научните публикации, резултат от научни
изследвания, финансирани с публични средства. Препоръката предвижда
свободният достъп да се осигурява в
най-кратки срокове, по възможност от момента на публикуване и при всички
случаи не по-късно от шест месеца след датата на публикацията (и не по-късно от
12 месеца за обществените и хуманитарните науки). От друга страна, според Комисията, държавите членки следва да
ускорят цифровизацията на всички
паметници и обекти на културното наследство, да защитят и опазят тези,
които са изложени на риск, и да стимулират
повторното им използване в области като образование, устойчив туризъм и
културни творчески сектори. Комисията насърчава държавите членки да
цифровизират до 2030 г. всички паметници и обекти, които са изложени на риск от
разрушаване и половината от тези, които са много посещавани от туристи.
|
Пълен текст...
|
|