Изместват ли електронните списания

традиционната печатна научна периодика?

Докторант Яна Георгиева, ел. поща:  Iana_Georgieva@hotmail.com

Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Катедра
"Библиотекознание, научна информация и култерна политика”

 

За информационното осигуряване на института на научните списания са вековно утвърденият официален комуникационен канал. С “бума” на научните и развойни изследвания след Втората световна война, поощряван все по-целево от мощна финансова подкрепа, количеството на научните публикации се разпростира на страниците на все повече новосъздадени журнали. Тяхното издаване се изземва от научните общества и университетските издателства и световното научно публикуване се поема от водещи търговски издателства, които са в постоянно сливане помежду си, като уедряват капиталите си и централизират ресурсите си. С лавинообразното нарастване на първичните документи в науката изглежда естествено, че с възникването на новите информационни технологии през 60-те г. реферативните журнали първи от инструментариума на научната информация се автоматизират в индекси и днес се ползват като рефератни бази данни в доминиращия онлайн режим на достъп. Още по-естествено в последното десетилетие ги последват и самите първични източници - научните списания. Днес повечето от ядрените научни списания имат и електронна версия или в момента работят по тази си трансформация. Нека видим дали се изменят съществено някои от основните функции на научното списание, осъществени в еволюцията му в електронно издание.

Преди това бих искала да уточня понятието “електронно списание” , което използвам в разсъждението си, като го стесня само до онези образци на научност, като го стесня наистина само до утвърдената представа за научна периодика, в която статиите се рецензират и одобряват за печат от експетни редколегии , която се списва по установени издателски и научни стандарти. Електронното издание на тези журнали обикновено или съпровожда печатното като негов електронен еквивалент (или по-скоро времево става точно обратното), или напълно го е заместило и се явява единствен формат на издаване, или дадено ново заглавие успява да се наложи като научно сериозно направо в електронен формат, без някога да е бивало печатно. (Последните два случая са още редки.) Електронното списание се разпространява както по абонамент, така и безплатно (също рядкост засега). Статииет в електронното списание са оформени най-често в PDF - форматът на автентичния вид на документа или в HTML - форматът на. И накрая - електронното списание не е във вид на притежаван от библиотеката/читателя твърд материален носител, а е в режим на достъп онлайн в Интернет. Достъпът се предоставя или от уебсайта на съответния издател или на обединение на издатели, или се централизира в “електронни агрегатори” - търговски компании или абонаментни агенции , които сключват договори с много издатели за интегрирано управление на електронните им списания.

Няма да се спирам на регламентирането на този достъп чрез нови

измерения на авторското право като преговаряне с издателите за предоставяне на лиценз за достъп, нито на различните схеми на лиценза ; няма да се занимаваме с ценообразуването по разнообразни формули при абонамент на електронни научни списания , нито с най-успешно ползваният засега абонаментен модел на консорциума между за споделяне на разходите и ползването на електронни ресурси, в това число и научни електронни списания. Стои нерешен и проблемът с архивирането на електронните публикации трайно и сигурно. Всяко едно от споменатите нови явления по ползването и съхранението на електронни списания може да бъде проблематизирано отделно.

Вместо това ще разгледам някои от основните функции на научното списание според Роуланд (3), осъществени в електронното му издание, за да видим изменят ли се съществено те:

Научното списание разпространява информация, идеи и ново научно познание.

Научното списание осъществява качествен контрол върху формулирането на тези идеи чрез

подборната си и оценъчна дейност - редактиране, рецензиране.

Научното списание гарантира съхраняването и архивирането на тези идеи за идните поколения,

като така осгурява приемствеността им. Архивната функция се обезпечава и от факта, че повечето колективни абонати на научните списания са научните библиотеки, а натрупването на непрекъснат архив от научна периодика е една от техните задачи.

Научното списание припознава авторите на статии като субекти на науката и дава път на мненията им, като ги въвежда в световния научен дебат.

 

Ще започна с характеризирането на тези няколко основни функции на научното списание отзад напред, тъй като в този порядък и приликите са по-силни.

Електронното публикуване с нищо не възпрепятства утвърждаването на авторовото име, подобно на печатните му публикации. Авторът притежава в не по-малка степен авторските си права.

Електронното публикуване прави възможно архивът от стари броеве на списанието да бъде съхраняван на един сървър. Така достъпът до съдържанието на архива става лесен и бърз, той е винаги там и може да се ползва от повече от един потребител едновременно. Освен това така съхраняван архивът може да бъде лесно “прелистван” (browse) поради еднотипното оформление на страниците със съдържания и хипервръзките към отделните годишнини, томове, броеве, единични документи. Някои от архивите вече са снабдени и със специално разработени “търсачки”, което позволява търсенето в индексираните пълнотекстови статии. И не на последно място - достъпът до пълния текст на старите броеве често вече се предоставя безплатно (например след като изтекат две години) за всички интересуващи се. Този ход не засяга издателските интереси, тъй като тези броеве не подлежат на абонамент. Разбира се, и тази практика не е повсеместна. Мнозина от търговските издатели допускат потребителя до пълното съдържание само на онези броеве от годината, за която той има печатен абонамент. Т. е. достъпът в ретроспекция е обвързан с абонаментното натрупване.

По-голяма промяна във функциите на научното списание се усеща осезаемо и от автори, и от редактори при осъществяване на качествения контрол върху съдържанието на електронното издание. Променена и увеличена многократно е скоростта на работа в процеса от предаване на първоначалния ръкопис до момента на одобрението му за печат. Възможността за мигновена e-mail кореспонденция между автори, научни редактори, рецензенти; коректурите в електронен формат, съкращават процеса на подготовка на новия брой, което е от очевидна полза най-вече за авторите. Публикациите им не изгубват актуалност поради забавена редакторска работа, каквато е действителноста при печатната периодика, а това е особено важно за бързоразвиващи се науки като физика, химия и медицина напр.

Функцията на научното списание да разпространява нови идеи и да ги диалогизира също се ползва с предимството на ускореното случване, вече изяснено като характерно за електронното публикуване. Предимствата ползват не само авторите, но и издателите и крайните потребители (тук и библиотеките). Причината се крие в икономиката на електронното публикуване, която далеч съкращава разходите по създаване и разпространение на крайния продукт - няма го мастилото, не е нужна хартията, отпадат разходите по опаковането и изпращането на новия печатен брой до всички абонати. И това е само материалната страна. В съдържателен план промяната е по-ценна - физически ограничаващите обмена на научна информация фактори време и пространство изглеждат преодолени в световен мащаб.

Това е и една от качествено новите характеристики на електронните списания, невъзможни при печатните им събратя. Постигната е “интерактивност " и интегрираност в официалното научно общуване. Тя би могла да се илюстрира със следните нови явления:

Авторът получава обратна връзка от своя читател в мига, в който статията му

е публикувана в Интернет.

Всеки потребител има безплатен достъп до страницата със съдържанието на

броя и почти винаги и до авторовия реферат на статията. Така от уебстраницата на списанието или на базата данни от списания всеки винаги може да се сдобива със “сигнална информация от заглавието, което следи, дори и да няма абонамент за него. “Сигналната информация” за съдържанието на новоизлезлия брой може да се получава при желание и целево на e-mail адреса на потребителя, чрез въведената от всяко научно издателство в мрежата подобна услуга.

Читателят би могъл да изиска и получи електронен препринт от автора (ако е

попаднал на информацията за статията от рефератна база данни, например) за удивително кратък срок.

На практика многостепенно се разширява достъпът до научното знание , като той става безплатен, бърз и удобен на все по -дълбоко равнище (засега най-чест на равнище съдържание, реферат, но вече нерядко и в пълен текст)

Поставям като най-авангардно и ценно за развитието на научните комуникации

постижение на електронното публикуване в Интернет - това на хипертекстовостта и “кръстосаното препращане и цитиране” между документите . Какво ще рече това:

Вътрешна хипертекстовост на равнище документ - възможност за активни

препратки от основния текст към бележките и приложената библиография. Тази възможност все още не е твърде различна от четенето на печатната статия и правенето на справки с бележките и библиографията към нея.

Външна хипертекстовост на равнище връзки мужду документа с документи от

други рефератни и пълнотекстови бази данни с научна информация. Това явление се проявява във възможността да се преминава с активни препратки от четения документ към реферата или пълния текст (според осигурените възможности) на други публикации, цитирани от автора на първоначално четения документ или цитиращи по-късно във времето четената статия. За обвързването на отделни бази данни в интегриран масив с възможности за кръстосани връзки са нужни усилията и компромисите на много страни - издатели, библиотечни OPAC каталози, производители на бази данни и т.н. Първите разработени високотехнологични проекти вече са факт. Едва ли можем да си представим всички следствия от такава крачка напред в обвързването на научните справочно-библиографски и пълнотекстови документални потоци. Засега изглеждат достатъчни широко разгръщащите се възможности за директни кръстосани контакти между науките и бързото установяване на нови мултидисциплинарни възли и анализи.

Но изместват ли все пак електронните списания традиционната печатна научна периодика? Наистина бяха разкрити качествени разлики между тях, но стигат ли те, за да се заеме категорична страна спрямо този въпрос?

За мен отговорът в момента се оказва по-прост, отколкото предполагах и той се крие в осъзнаването, че ние се свързваме с електронните и печатните издания, четейки ги различно. (4) Различни психолингвистични нагласи, дори биологични възможности на зрително възприемане; разнообразни информационни потребности; различните науки и скоростта на тяхното развитие чрез открития и публикации - всички тези условия ни водят към единия или другия тип четене - печатно или на компютърен екран - в различни моменти. Различни са стиловете на общуване в науките. Затова не очаквам скоро електронните списания напълно да заместят печатните. Но със сигурност знам, че електронните списания разкриха нови богати възможности на информационен обмен. Очаквам и двата издателски модела да служат с различни функции на научните комуникации още дълго време.

Ще завърша с реплика на един голям фантаст - “бащата на "cyberspace" Уилям Гибсън из един от разказите му. Той казва, че “веднъж усъвършенстваните комуникационни технологии”, в нашия случай и печатното, и електронното издаване, както преди стана с радиото, телевизията, видеото, “рядко биват изместени и отмират напълно; те по-скоро се ‘свиват ’, за да заемат специфичната своя ниша в глобалната инфраструктура " (2).

А и бъдещето винаги се смее последно на опитите ни да го отгатнем.

 

 

Литература:

1. Definitions , and a quick history of e-journals. In: Electronic Journals: A
  Selected Resource Guide . Harrassowitz Booksellers and Subscription agents.
4 May 2000, <http://www.harrassowitz.de/top_resources/ejresguide.html>

  2. Gibson , W. Academy Leader. In: Cyberspace: First steps, ed. by Michael
Benedikt. Cambridge, Mass.: MIT Press, 1991, pp. 27-29.

  3. Rowland , F. Print journals: Fit for the future?. Ariadne, Volume 2, Number 7
(January 1997), <http://www.ariadne.ac.uk/issue7/fytton/>

  4. Valauskas , E.J. Waiting for Thomas Kuhn: First Monday and the Evolution
of Electronic Journals. First Monday, Volume 2, Number 12 (December 1997), <http://www.firstmonday.org/issues/issue2_12/valauskas/index.html#d4>


 Обратно към Доклади