Функционална реформация и виртуална трансформация - новите алтернативи за библиотеките

н.с. инж. Кристина Върбанова-Денчева

Централна библиотека на БАН

Макрорамка

Информационният модел необратимо се налага като начин на живот на обществото в глобален аспект. От 1994 г. Европа пое официален курс към ускорено изграждане на инфраструктурата на информационното общество. От 11 пилотни проекта, които се разработват и реализират от страните от Г-7 с цел демонстриране потенциалът на информационното общество за повишаване благосъстоянието на обществото като цяло и на всеки негов гражданин, проектът за "Универсалната библиотека - "Библиотека Универсалис" извежда на преден план съхраняване на духовното наследство на човечеството за бъдещето. Водени от мисията на библиотеката - да бъде пазител на човешкото познание, Националната библиотека на Франция, Националната парламентарна библиотека на Япония, Конгресната библиотека, Националната библиотека на Канада, Държавната библиотека на Италия, Немската национална библиотека, Британската библиотека участват в реализиране на проекта, като резултатите от 6 годишната работа по проекта могат да се обобщят в следните направления:

Стратегии

Изхождайки от необходимостта за приобщаването на всяка една страна към информационното общество, да се създаде такъв информационно-комуникационен модел, който да осигури икономиката на знанието и живот на човечеството в информационното общество.

Задачи

Да се конкретизира модела на виртуалната библиотека и системния модел на националната библиотечна мрежа в нея, като се очертаят границите, в които тя може да запази идентичността си и да я съхранява като комуникационен институт. Основното направление в дигитализацията на библиотечните фондове включва следното множество от подзадачи:

Осигуряване

Интензивно протичащите процеси на автоматизация на библиотечната дейност в световен мащаб извеждат на преден план необходимостта от формулиране на мисията, идентификация на функционалната структура, тенденциите на развитието на библиотеката в нейната системна среда.

Конкретното следствие от интелектуализацията на обществото е динамичното развитие на телекомуникациите. Освен технологичните въпроси на техническото и програмно осигуряване, координация, взаимодействие, хармонизация на стандартизацията, на преден план излиза и проблемът за структуриране на информацията, чието предназначение е производството на знания.

Информацията и комуникацията са два процеса, които могат да се разглеждат само обединени. Информацията като понятие има много определения. Приложена към библиотеката, тя може да се определи като семиотична зависимост между знания, отразени в данни (отразяващи моментно състояние на обекти, явления, състояния), подчинени на някаква цел. [175] Потенциалната целенасоченост на данните, съхранени например в библиотечните фондове, библиотечните каталози, базите от данни в научните библиотеки също ги превръща в информация в момента на достъпа до тях. Разглеждането на информацията като продукт в библиотеката е немислимо без комуникативната съставна компонента. Достъпът до библиотечните фондове в новата информационна среда изисква комуникация. Средствата са телекомуникационна техника, със съответстващото програмно осигуряване за достъп до дигитализирани фондове, online каталози, бази от данни. Лесният достъп, който предоставя Интернет-технологиите се допълва и от многообразието на възможните информационни продукти, базирани на новите сателитни, кабелни и телекомуникационни технологии. Предлаганите стандартни услуги в Интернет разкриват нови възможности за автоматизацията на научните библиотеки. Най-универсално приложение в момента има WWW, която съчетава всички основни функции на Интернет и най-вече мултимедията.

Новият подход при дефинирането на библиотечните технологии - не само като съвкупност от процеси и операции, а като средства и методи за реализирането им - измества акцентите в дейността на библиотеката от ресурсна (в смисъл на продължаващо комплектуване) към комуникативна. При това и ресурсната осигуреност също се модифицира в тази посока с възможностите, които дават новите поколения информационни продукти.

Използването на специфичния инструментариум на библиометрията и наукометрията би могло да осигури емпиричен материал за разработване на съответни аналитични карти, очертаване на тенденции, съставяне на прогнози, стратегии, регулативи и прочие. Разширяването на приложенията и развитието на създадените вече библиометрични и наукометрични бази данни би допринесло за комплексното обхващане в този смисъл на дейността на академичните и университетските научноизследователски колективи (което се предвижда, например, в концепцията на проекта "Атлас на българската наука"). Освен това, адаптацията на библиометричните и наукометричните методи към бази данни, създавани от други институции (например, с базите данни на Националната агенция за ISBN и ISSN, на фондовете, финансиращи научни проекти и др.) би могло да стимулира обогатяването и развитието на функциите на научните библиотеки и интеграцията им в общия комплект от условия за осъществяването на научната дейност.

Комуникацията вътре в библиотеката засега е от традиционния тип - хартия, телефон и E-mail в изградените локални мрежи. Постигането на обвързаност между новите технологии за пренасяне и съхраняване на информацията и останалите процеси в библиотеката би локализирало пресечните точки с потребителските интереси в една интегрирана информационна среда. На тази основа е възможно да се разшири достъпът и ускори доставянето на необходимия информационен продукт, но също така да се постигне качествена промяна по отношение релевантност, пълнота и поливариантност. Човешкият фактор, респективно библиотекарят, в ролята на мениджър е този, който трябва да систематизира критериите и да създаде информационния продукт чрез индивидуален подход към потребителите.

В преустройството на библиотечните процеси трябва да няма самоцел, а да се изхожда и от потребителската нужда от информация. Заявката за доставяне на информация или информационен продукт може да се разложи на две основни съставни компоненти: идентификация на потребности и желания на потребителите за информация и задоволяване на идентифицираните потребности от информация. Основни регулативи в изпълнение на тези две неразривно свързани компоненти са качество и време за изпълнение на потребностите на читателите. Водещият принцип за библиотечният персонал е да се реализира услугата (производството на информационния продукт) при най-високо качество с минимална загуба на време и минимални производствени разходи. Управлението на качеството зависи от цялостния комплекс, включен по веригата на производството на информационния продукт, докато управлението на времето е стратегическа задача, чието решаване зависи от изградената интегрирана автоматизирана библиотечна система. Изведеният "модел на комуникации" между библиотеката и нейните потребители е едно вероятно решение в бъдещето - "телефон-пейджър-браузър-Internet." [173].

Свойствата на услугите се променят заедно с развитието на нематериалните носители на информация. Физическата нематериалност на комуникационната услуга до известна степен се компенсира с видимостта на виртуалния документ на екрана на компютъра на потребителя, ако е пожелал да го получи на домашния си компютър или в библиотеката. Неделимостта на услугата от останалите компоненти по технологичния цикъл на получаването й - персонал, техническо програмно и организационно осигуряване изисква снемане на анонимността, доколкото това е възможно при новите технологии. Вариабилността е свойство, което зависи от индивидуалните особености както на потребителя, така и на персонала в библиотеката. Ограничената възможност за натрупване, акумулиране на информационните продукти е свързана с невеществената форма на информационните носители. Уникалността на момента, когато в резултат на търсене в Интернет се попада на много ценна информация, трябва да се има предвид, защото динамиката в преносната среда води до невъзможност за повторно получаване на същата информация. В някои случаи услугата има жизнен цикъл равен на времето за нейното получаване, от където следва, че трябва и да се употреби в същото време. [156]

Настъпилите промени в комуникационната среда налагат своя отпечатък и върху обмена и движението на информационните продукти. Традиционните документални и информационни потоци се вписват по нов начин с нови параметри и нови граници в динамично променящото се информационно пространство. Научно-техническата информация се цени преди всичко като изгодна инвестиция в бъдещето, което изисква пренастройка на персонала за работа по правилата на бизнеса. Тази нова постановка, поражда редица нерешени проблеми пред научните библиотеки.

Дейността на библиотечния персонал се свързва преди всичко с техническото търсене на определена информация, справочната функция, познанията на класификационните схеми, но библиотекарят е и консултант, експерт, който осигурява предаването на информацията към потребителя и дава съвет какво да се чете. Така че до известна степен консултантът е и педагогически посредник при изпълнението на заявката на потребителя. Тази роля на библиотечния персонал е съсредоточена в изследователските служби, които са обичайно звено в почти всички големи библиотеки в САЩ и Западна Европа, макар и с някои различия по отношение на обхвата на информационния сектор, който заемат. Задачите са обърнати и в двете посоки на изследване - от едната страна е библиотеката с нуждата от информация за структурата на читателския контингент, от другата страна е развитието на културологичната функция на библиотеката, конкретизирана в изследване на социологията на четенето, развитието и усъвършенстването на методите за изучаване на информационни потребности, взети в динамиката на променящата се външна среда и конюнктурни влияния.

Основната "технологична подложка" на обновените функции на библиотеката е избраната концепция за техническо осигуряване и съответстващото базово и потребителско програмно осигуряване. Изборът на унифицирани програмно-технологични модули за всички библиотеки-участници в автоматизираната библиотечна мрежа е идеалният вариант за постигане на пълна съвместимост и осигуряване на единни стандарти, протоколи, формати за обмен, средства за защита, съхраняване, архивиране, опазване на информацията. Същевременно изискванията към интерфейса и навигацията за достъп в информационната структура биха се подчинили на общи критерии и изисквания.

Основните функции на библиотеката е необходимо да бъдат преосмислени в контекста на глобалните комуникационни системи, както и новите видове ресурсно осигуряване, в което се включва и лингвистичното осигуряване.

В обхвата на задачите от този вид осигуряване водеща е проектирането на концептуален модел на дигитализирания първичен информационен ресурс. Тук се включва архитектурата на първичния информационен ресурс - видове бази от данни (йерархични, релационни, пълнотекстови, географски, мултимедийни, графични), речници и класификатори и други лингвистични инструменти и средства, както и определяне на обема и състава на форматите на представяне на данните в Web-пространството чрез синтезирана архитектура на извлечената метабаза от първичния информационен ресурс.

Читателските търсения могат да доведат до обратна коригираща информация за базата от данни, като на базата на информационните търсения се създава възможност за уеднаквяване на предметния подход за всички видове информационни източници и по този начин с автоматична кумулация би се обогатило лингвистичното осигуряване на базата от данни. При обработката на читателските заявки за търсене и работата на читателите с електронния каталог става автоматично натрупване на статистически данни. Анализът на тези данни би позволил да се оптимизира комплектуването на фондовете на библиотеката, да се определят тенденциите, динамиката и честотата на обръщение към различните видове документи. Постепенно намаляване на "бързостаееща информация" - реферативни списания, сигнални библиографски издания и замяната им с оперативен достъп до актуални електронни библиографски бази от данни, каквато е например "Books in Print" би довело до значителни икономии на средства, хранилищни площи и време за библиотечните специалисти. Работното време би се преструктурирало в съответствие с изменението на библиотечните технологии, течащите информационни потоци в библиотеката и необходимостта от осигуряването им..

Законово фиксираните договорни отношения между потребителите на информационни продукти и производителите на същите спомага за произвеждането на релевантен, качествен информационния продукт, с което се постига двустранна удовлетвореност.

Въвеждането на цифровата идентификация през 60-те години в САЩ и Европа е отговор на растящата необходимост от точна, бърза, машиночитаема идентификация на всяка издадена книга. Последвалото създаване на международен стандарт през 1992 г. - ISO 2108. Международен стандарт. Информация и документация: Международна стандартна номерация на книгите с цел координация и стандартизация на използваните идентифициращи номера (ISBN).

България е една от 130-те, които внедриха този стандарт, със създаването на "Служба ISBN и ISSN" в НБКМ от 1992 г. Международната асоциация на издателите излиза с призив за масово въвеждане на бар (щрайх) кодове за ISBN с цел улесняването на въвеждането на информацията за по-нататъшна компютърна обработка и ускоряване на информационния цикъл до "Books in Print" (BIP). По този начин ISBN се превръща в комплексно средство за комуникация, за хармонизиране и съвместяване на информационите процеси в международен маща.

Приетите от Международната организация по стандартизация ISO, по специално от техническия комитет ISO/TC 46 Documentation, стандарти през последните 5 години са задължителни и за България като член на ISO. Извършва се ускорена адаптация на БДС, като в болшинството от случаите те се заменят от ISO стандартите. Стандартите се съгласуват с международните в ТК16 към Националната Агенция по стандартизация. По този начин ще се изгради модерна завършена система от стандарти, отговарящи на международните за библиографско описание. Стандартизирането на другите библиографски процеси - анотиране, предметизиране, рефериране и др. - се постига с предстоящото приемане на съответните стандарти, хармонизирани с международните от плана на ТК 16

Във връзка с тенденциите за налагане на международния формат МАRC в програмата за Универсалния библиографски контрол (UBC), поради което програмата е преименувана на UBCIM, е целесъобразно и автоматизацията на националната ни библиография да се изгради като хомогенна мрежа на базата на BULМАRC (BGMARK)-формата, при което ще се използават възможностите на автоматизацията преди всичко като средство за бърз достъп и разпространение на информацията. Националният вариант на МАRC формата BULМАRC следва да е съобразен с появата на нови видове библиотечни документи, като в тях се включват нови елементи в библиографското описание.

Стандартизирането на средствата за предаване съдържанието на документите е свързано с приемането на дадена класификационна схема за класификация на фондовете. У нас след 1989 г. се преминава към почти повсеместно въвеждане на УДК. Издаването през 1991 г. на допълнение към "Таблиците за десетична класификация" от 1985 г. е опит за адаптация към новите условия и същевременно начало съм въвеждането на единен информационен език за Европа.

Финансовият проблем, който е най-тежкия за разрешаване от научните библиотеки, е възможно да се разреши или чрез комерсиализиране на дейността и отклоняване в посока на конюнктурни задачи, или чрез спонсорство. В тази интелектуална област опитите за самофинансиране в световен мащаб показват почти повсеместен неуспех. В развитите страни делът на държавната субсидия за информационна дейност е над 65%, в САЩ информационните центрове са непечеливши, като успяват само да си възвърнат разходите за проучванията, но без никаква или с минимална печалба. Възможни варианти за финансиране у нас са спонсорство, кредитиране срещу бъдещо получаване на информационен продукт, въвеждане на платените услуги, пълноценно използване на квалификацията на библиотечния персонал - езикови и компютърни умения, организиране на изложби, издаване на книги и пр.

При пазарната икономика се налага като основно правило да се произвеждат само такива информационни продукти, които ще се продават, т.е. потребителят определя производството. Политиката и стратегията на информационните институции изискват адекватна подготовка по съвременна фирмена култура, теория и практика на комуникациите, което е и реализацията на новата професия на информационния мениджър.

Глобалната информационна мрежа Интернет днес е основният инструмент за осъществяване на свободен достъп до информацията. За да могат библиотеките от националната библиотечна мрежа да придобият необходимите белези на компонент на "Библиотеката универсалис" в информационното общество, е необходимо да се премине към "ново поколение" интегрално осигуряване на тяхната дейност, съответстващо на изграждащата се нова информационна и комуникационна инфраструктура.

 

ЛИТЕРАТУРА

    1. Гергова, А. Свободен достъп до информацията в библиотеките. -В: Библиотеките през новото хилядолетие - свободен и равен достъп до информация. (Сборник доклади от Х1 Национална научна конференция с международно участие , 1-3 юни, 1999 г. София). С., 1999, 7-10.
    2. Димчев, А. и А. Дипчикова. Проблеми и насоки на развитие на българските библиотеки. -В: Библиотеките през новото хилядолетие - свободен и равен достъп до информация. (Сборник доклади от Х1 Национална научна конференция с международно участие , 1-3 юни, 1999 г. София). С., 1999, 10-17.
    3. Коларова, М. Справочната работа в американските библиотеки и информационното брокерство. - Библиотека, 1995, №3, 5-17.
    4. Телекомуникациите - двигател на ускорено развитие към информационното общество. - Информация за ръководителя, №29-31, 1998, 7-12.
    5. Янакиева, Т. Библиотеки, автори и достъп до информация в информационното общество.-В: Библиотеките през новото хилядолетие - свободен и равен достъп до информация. (Сборник доклади от Х1 Национална научна конференция с международно участие , 1-3 юни, 1999 г. София). С., 1999, 146-153.
    6. Pack, T. All About Books - Online. - Database, February/March, 1997, (20), №1, 12-21
    7. Estivals, R. Vers un Nuveau Modele Bibliologique Neo-Liberal Mondial. In: Les Communication Ecrites et la Societe Informationnelle, N 7, 19-26.

 

 

Функционална реформация и виртуална трансформация - новите алтернативи за библиотеките

Резюме

Посочват се промените във функциите на библиотеките под диктата на развиващите се нови технологии. Поставят се въпросите за съхранение на мисията на библиотеките и превръщането им в ново духовно средище. Обосновава се необходимостта от вътрешно реформиране и адекватно вписване на библиотеките като основни компоненти в изграждащата се инфраструктура на информационното общество в условията на глобализация и диверсификация на телекомуникациите.


обратно към Доклади