КОМУНИКАЦИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ ИЛИ НОВАТА ПАРАДИГМА НА БИБЛИОТЕЧНАТА ПРОФЕСИЯ  

Милена Цветкова, д-р по социология,

ст. ас. в катедра “Печат и книгоиздаване”

в СУ “Св. Климент Охридски”  

e-mal: milenatsv_bg@hotmail.com



”Не дай боже да живеем в променяща се епоха” - гласи древна китайска мъдрост. Такова е времето и между второто и третото хилядолетие, с уточнението, че не е само преходно, а и нечувано динамично. Безспорно, факторът на настоящата смяна на един цивилизационен цикъл с друг е т.нар. техническа революция, заедно с бащинската грижа за техническото ни обкръжение. А къде остана грижата за човешкото обкръжение? Както отбеляза английският социолог М. Арчър “информационният човек е всичко, но не и хуманоид”. В резултат на информатизацията и на познанието “социална комуникация” се архаизира, по-актуални станаха “телекомуникациите”. Вместо живи хора в комуникациите участват “социални агенти”, трайната култура се подменя със социални технологии, човешките отношения - с психотехнически манипулации. Заедно с опасността от “антропологична катастрофа”, при която човек губи способността си да опознава лично действителността, в резултат на по-лесния контакт с техническия посредник, настъпва опасността и от постчовешката, технотронната цивилизация.

Вероятно сме още далеч от тези опасности. Твърде вероятно е и да успеем да ги предотвратим. Но само при едно условие: ако преразгледаме позициите си спрямо катализаторът на необратимите промени - новите информационни технологии.

Имаме ли основание да твърдим, че в библиотеките се формира технически детерминирана и дехуманизирана атмосфера? В световен мащаб се наблюдават две форми на въздействие на НИТ върху библиотечната среда. Едната е оптимистична: техническите средства помагат да се навлезе в ерата на информацията, на децентрализацията, демокрацията и свободата на личността. Другата посока, обаче, е навлизането в “епохата на Оруел”, белязана с липсата на свобода, със строг централизиран контрол, с жестока стратификация, при която платежоспособните доминират над онези, лишените от достъп до актуална информация. Коя от двете тенденции ще надделее, зависи от подхода и управление на самата библиотека.

Очевидно е, че за ХХI в. е нужна друга парадигма на човешките отношения. И друга парадигма за управлението на фундамента на социалните комуникации - “библиотеката”. Направени са и първите пробиви към постикономическото, интелектуалното общество чрез т.нар. “тиха управленска революция” Именно тя бележи първия стадий на “информационното общество”. Ако наистина следваме този модел, трябва да извършим и нашата “тиха управленска революция” в библиотечната институция.

За съжаление и към настоящия момент у нас се прилага предимно идеологическият мениджмънт. И в най-хуманитарните сфери - на културните институти и комуникационните организации - все още властва авторитарният стил на управление. А още преди 50 г. американските специалисти насочиха усилия за внедряване на по-”човечни” методи за управление.

Когато се говори за модернизация на съвременния мениджмънт съвсем не се има пред вид инсталиране на технически мрежи. Има се пред вид усъвършенстване на човешката комуникация вътре в организацията. Защото комуникацията е самият механизъм на мениджмънта. А мениджърският процес, от своя страна е 100% комуникационен.

Според една африканска легенда Господ създал първо барабанчика, а едва след него ловеца и ковача. Решението било повече от мъдро: хората оцеляват благодарение не на ловеца и ковача, а само при наличието на барабанчик. В минути на опасност той събира за миг суетящите се в паника членове на племето. Барабанчикът е метафора на “колективния организатор” и “парламентьор”. Посредством “барабана” се извършват и преговори, и сделки, обявяват се войни или се търси помощ. Барабанният мениджмънт днес е подменен с електронното управление на нашите действия от дистанция.

Опит да се преодолее дехуманизацията, появила се в резултат на информатизацията на човешките отношения, е налагането на човеко-центрирания подход в тяхното управление. В тази насока бих искала да отбележа следния факт. През април 2001 г. шефът на “Хил Интернешънъл” - една от най-големите консултантски компании за наемане на персонал в света, съобщи, че в България ще бъде създаден Институт за хуманистичен мениджмънт. Идеята е институтът да се занимава с поддържането на здрави организации. А “здрави” означава не печеливши, а организации с “болна атмосфера” и отрекли се от изконните човешки ценности.

Именно комуникационният мениджмънт прилага човеко-центрирания подход за управление на институциите, като осигурява пълноценни и комфортни взаимодействия между всички действуващи лица в организацията. Планирането, организирането, мотивирането и контрола са задължителните функции на мениджмънта, но без комуникацията ще си останат само сценарий.

Основният проблем, който стои пред новата дисциплина “Комуникационен мениджмънт” е: възможно ли е да се създадат комфортни условия и интерактивни отношения, които да гарантират съпричастност на всеки член на персонала на библиотеката към пълно постигане на поставените цели. Специфичното за комуникационния мениджмънт е, че се покрива с понятието “споделен мениджмънт”

Комуникационният мениджмънт до известна степен се покрива и с PR, но има претенции да го елиминира. Вече никой няма да разчита на “нещастния говорител” или на некомпетентния в библиотечната дейност завеждащ PR-отдела. Комуникационният мениджмънт насочва “навътре” програмата за институционален имидж. Отговорността за имиджа на библиотеката вече поема самият персонал при контактите си с читателя и, разбира се управителният съвет или бордът на директорите.

Комуникационният мениджмънт се изучава от 80-те години в Ню Йоркския университет в САЩ. В Санкт Петербургския учебно-научен център на Руската академия за управление също е формирана катедра “Комуникационен мениджмънт”. У нас се преподава единствено в НБУ в рамките на програмата по PR.

Обучението по комуникационен мениджмънт може да акцентира върху проблемите на библиотеката като единственият медиатор в системата на социалните комуникации. Акцентира върху хармонията в човешките връзки и функцията на библиотечния лидер, върху институционалната култура и върху идеите как сами да си правим имидж.

И все пак, основният акцент в концепцията за КМ е върху фигурата на библиотечния мениджър или върху ръководния състав на библиотеката. Ясно е, че библиотечно образование за директори няма. Но при подготовката на библиотечни специалисти трябва да се даде ясен отговор на въпроса какъв трябва да бъде мениджърът на библиотеката и кой има моралното право да приема този пост.

От позицията на КМ можем да кажем: само човек, роден да комуникира. Но има и специални изисквания към статуса на мениджъра:

1) да има опит в работата с обществеността и контакти с министерствата и другите органи на властта

2) да умее да координира хора и процеси

3) да е способен да се вслушва в подчинените си

4) вместо да се грижи за своя имидж, да е носител на социална отзивчивост: да търси и да не отказва разговори, в които да изчиства отношения, а не да се оплаква, че е неразбран, че управителният съвет е “глупав“, а персоналът го “саботира“.

5) да умее да поема твърде тежки отговорности, напр. често да се пита не “Какво искат от мен колегите”, а “За какво съм им нужен”, да издига компетентността си на световно ниво, напр. “Пет години съм посветил на изучаването на компютрите, а сега трябва да изучавам хорота!”. Мениджърът вече ще носи и отговорността за оцеляването на институцията: ще трябва да забрави за “отбранителната” позиция, за техниките “как се гасят пожари”, а да усвои “проспективни” стратегии, чрез които кризите, конфликтите и проблемите се решават в зародиш.

Виждаме, че основното качество на библиотечния лидер са не толкова знанията му по библиотечно дело, колкото умението и опита в безконфликтното общуване: качество, което ще става все по-актуално. КМ създава умения за мениджърска комуникация, за убеждаващо и впечатляващо формулиране на мениджърско послание. Ще си позволя да посоча няколко препоръки към библиотечния мениджър, ако желае посланието му да остане “глас в пустиня”:

1) използвайте научни аргументи пред неподготовена аудитория или прекалявайте с жаргона без капка разум пред компетентна публика

2) създайте колокото се може по-голям комфорт на възприемащия

3) уплашете човека срещу вас така, че да не може да гъкне и се надявайте да предприеме точно тези действия, които искате

4) поверете посланието на говорител, за който се знае, че ако каже “добро утро”, всички поглеждат към слънцето

5) лансирайте само една гледна точка и очаквайте безкритично одобрение

6) никога не обмисляйте и не редактирайте посланието си

7) претрупвайте го с информация така, че възприемателят не просто да я погълне, а и да се задави

8) никога не си изяснявайте за себе си какво искате да кажете

Основен проблем на библиотеките в развитите страни не е в сградите, в книгите или в компютрите, а в професионалните библиотечни мениджъри. Тази професия и у нас очаква сериозни промени.

Каква е конструктивната ми идея?

До тук като че ли библиотечното образование е заето предимно с механичните въпроси на професията, а не с нейната цел. А дисциплината “Комуникационен мениджмънт” ще реабилитира библиотеката в нейната хуманистична парадигма. Тази дисциплина може да заеме градивна позиция в рамките на иновационното обучение на библиотечните кадри, наред с курсовете, даващи знания за културата, за мисията на библиотеката, за социалната роля на книгата, за социалната ценност, наречена читател.

Общата задача на бъдещото поколение библиотекари е да възстановят ентусиазма на читателите по отношение на библиотеките, който беше характерен за началото на ХХ век. Библиотекарят е длъжен да осъзнае, с какво е по-различен от другите социални посредници, с какво е уникален. И с това съзнание да изобрети отново себе си.

Негативното отношение към библиотеката и библиотекаря и към момента е подклаждано от масмедиите. Спомням си два примера. Когато се отразяваше кандидатстудентската кампания и в статистиката попадаха кандидатстващи Библиотекознание, ироничната констатация на журналистите беше: “най-страшното, което можем да препоръчаме на момичетата е да станат стари моми-библиотекарки”. Когато се разрастваше кризата в БНР, придружена от подмяна на водещите фигури и на мениджърския състав, един колега-журналист публично подхвърли: “наблюдаваме старомодно съдържание от читалищен тип”.

Факт е, че днес може би само у нас се пренебрегва професията на библиотекаря. Но там, където не се използват други, освен електронните библиотеки, става все по-силно усещането за информационен невротизъм и все по-ярък копнежът по спокойна комуникация. Защото липсва връзката с човека. И расте носталгията по контакта с библиотекаря. Единствено библиотекарят, който едновременно е любител, стопанин и читател на книгите, запазва хуманното в развитите общества, където става все по-трудно и почти невъзможно тя да бъде намерена.

 

обратно към съдържанието