Фондация Америка за България

Електронен бюлетин Актуален брой                                                                        
АРХИВ

Национален календар        
на библиотечните инициативи
през 2023 г.
библиотечен софтуер

Месечен е-бюлетин

Актуални новини и предстоящи прояви
Начало

консултантски услугиВ помощ на библиотеките

Експертно-консултантски услуги с помощта на специалисти. Инструкции, насоки и примерни правила за всички видове библиотеки.

професионално образование и квалификацияПрофесионално образование и квалификация

Предложения за продължаващо образование и придобиване на ІІІ степен на квалификация по професията Библиотекар.

Издателска дейностИздателска дейност

Информация за печатните издания на ББИА и пълните текстове на документи и професионални издания в електронен формат.

Ръководството на ББИА проведе работна среща с министър Кръстю Кръстев

На 19 септември 2023 г. Председателят на ББИА доц. д-р Анета Дончева, членове на УС, представители на общинските и читалищните библиотеки се срещнаха с министъра на културата Кръстьо Кръстев. В срещата участваха Амелия Гешева, съветник на министъра на културата и директорът на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ д.н. Силва Хачерян. 

Представителите на библиотечната общност информираха министър Кръстев и екипът му за необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба и по-специално настояха за последваща оценка на въздействието на Закона за обществените библиотеки (ЗОБ) с оглед новите Насоки на Съвета на Европа и становищата на  Европейското бюро за библиотеки, информация и документация (EBLIDA) относно библиотечното законодателство и политика в Европа от 5 април 2023 г. Усъвършенстване на механизма на финансиране и ефективно използване на средствата за обществените библиотеки също бяха обсъдени. Участниците в срещата споделят разбирането за  необходимостта от изработването на ясни критерии и показатели за оценка на дейността на библиотеките като път за постигане на финансиране, което да осигури разнообразните дейности на библиотеките и да осигури достойно заплащане на труда на библиотечните специалисти. Министър Кръстев постави като акцент необходимостта от синхронизиране на цялостното законодателство в сферата на културата. В тази връзка той подчерта ключовата роля, която има взаимодействието между Българската библиотечно-информационна асоциация и Министерството на културата, а също и сътрудничеството им с Националното сдружение на общините в Република България.

ББИА обърна внимание на Министъра, че са необходими промени в начините на администриране в МК на различните програми за библиотеките и създаване на нови, свързани с технологичното обновление и процесите на дигитализация.

mk-1.jpg 

mk-2.jpg

 

 
Резултати от проекта на ББИА по Оперативна програма „Добро управление”
eu_sefright.png   logo-bg-right.jpg
Сдружение „Българска библиотечно-информационна асоциация” е страна по Административен договор № BG05SFOP001-2.025-0114-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща минимална помощ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1407/20131, по Оперативна програма „Добро управление“, процедура  BG05SFOP001-2.025 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор с предмет „ПОВИШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСИТЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ И МОНИТОРИНГ НА ПОЛИТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“, при изпълнението на който се изготвиха следните проектни резултати:
  1. Всички препоръки и добри практики, оформени в Методика за гражданско включване в процеса на оценка на въздействието на законодателството, приложима за различни сфери на управление.
  2. Аналитичен доклад, съдържащ изводите от проведените аналитично-проучвателни действия.
  3. Всички препоръки и изведени добри практики, оформени в Типизирана шаблонна процедура, която да води до създаването на аналитични изводи с типизирана структура, предоставяща възможност да бъдат изразени становища и отправени препоръки до органите със законодателна инициатива или нормотворчески компетенции.
  4. Аналитичен доклад, въз основа на който е създадена типизираната шаблонна процедура.
  5. Доклад, съдържащ конкретни предложения за подобрение на законодателството по такъв начин, че да е възможно включването им в политиките на управляващите органи – резултат от изпълнението на дейността, в едно с аналитичен доклад, съдържащ всички изводи от проведените аналитично-проучвателни действия, оформени като препоръки, предложения и добри практики.
 
Декларация на европейските библиотеки за заемането на електронни книги
Цялостната ситуация с достъпа до електронни книги в библиотеките в Европа е във фокуса на внимание на различни международни организации. От години и по-фокусирано от 2021 – 2022 г. ИФЛА, ЕБЛИДА, NAPLE и Програма Knowledge Rights 21 („Права за достъп до знание 21”) изследват процесите, свързани с достъпа до електронни книги от правна гледна точка, технологични решения за достъп, етични и морални съображения.
През февруари 2023 г. ИФЛА и Програма Knowledge Rights 21 стигат до идеята за съвместно отворено писмо, което да напомни на вземащите решения на европейско и на национална ниво за необходимостта да се заемат сериозно с този въпрос и да бъде отправна точка за дискусии и действия от страна на правителствата в подкрепа на правни промени, регулиране, диалог и изследвания.
Проект на Декларацията е подготвен от екип на ИФЛА и Програма Knowledge Rights 21 и е изпратен до библиотечните асоциации в Европа за коментари и допълнения. Тя е насочена към политици и високопоставени служители с влияние върху законодателството, свързано с пазара на електронни книги за библиотеки, както и към онези, които контролират бюджетите за библиотеките и са заинтересовани те да работят по-добре. 
Декларацията ще бъде изпратена директно до съответните служители на Европейската комисия и членовете на Европейския парламент и, разбира се, ще бъде достъпна за използване от национални асоциации и други организации при по-нататъшно застъпничество. 

Европейските библиотеки изпълняват дългогодишна и съществена роля за реализация на човешките права за достъп до информация, образование, научни изследвания и култура, които са необходими за подкрепата на свободните демокрации. Те поддържат здрав граждански и обществен живот, подкрепят науката и иновациите и осигуряват съхранението на световната памет. Като отражение на тяхната обществена и икономическа значимост, техните функции и роля са залегнали в различни законодателни актове.
Днес потребителите на информация живеят във все по-свързан свят и нуждите на обществото и индустрията се посрещат най-добре чрез гаранции, че библиотеките могат да им осигурят достъп до възможно най-широк набор физически и дигитални материали, включително и електронни книги.
Същевременно ние сме извънредно загрижени, че настоящите начини на действие, лицензирането и по-широките пазари на електронните книги подкопават способността на библиотеките да изпълняват своите традиционни и съществени функции.
От съществено значение е да се гарантира чрез ясни правни рамки, че пазарите за електронни книги ще работят по начин, който ще позволи на библиотеките да изпълняват дейността си и отговорностите в интерес на обществеността. Съществуващите работещи алтернативи разчитат на доброволните действия на издателите и не осигуряват пълен достъп. Следователно са необходими действия от страна на правителството в следните три направления:
  1. Правни гаранции, според които библиотеките да могат да придобиват, запазват и предлагат за електронно заемане дигитализирани аналогови и дигитално родени произведения, каквито са електронните книги, на същата основа, на която предоставят достъп и до физическите произведения. Това ще осигури възможност за по-конструктивни преговори между библиотеките и носителите на правата.
  2. Поддържане на платформи за е-заемане, които да работят по най-добрия начин в полза на библиотеките, на техните потребители и на авторите.
  3. Освен реформата на законите за авторското право и пазарните регулации, да се подкрепят последващи проучвания на динамиката на пазарите на електронни книги и тяхното влияние за постигане на целите на обществения интерес. Това ще послужи и за формиране на по-широки политики в областта на културата, образованието и научните изследвания.
Положителните действия в горепосочените области ще подкрепят колективно трайния преход към устойчив и приобщаващ пазарен модел за електронните книги, който да разкрива техния потенциал за подпомагане на достъпа до научни изследвания, образование и култура, като по този начин се изгражда по-демократично и приобщаващо общество.
Пълен текст...
 
Отворено писмо относно правомощията на библиотеките в контекста на реформата на авторското право

 До Комисията по културата и медиите
Комисия по правните въпроси
Комисия по образованието
в 49 Народното събрание

 

 ОТВОРЕНО ПИСМО

 относно правомощията на българските библиотеки в контекста на реформата на авторското право

 

Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към Вас от името на 23 обществени (регионални, общински и градски) и 9 академични (научни и университетски) библиотеки в България.

Мисията на библиотеките е да осигуряват равен и свободен достъп до информация, знания и култура за всеки. Те са най-демократичните институции, потенциални партньори на правителствата в изпълнение на Целите за устойчиво развитие 2030 на ООН чрез достъпа до информация, подкрепа на универсалната грамотност и опазването на културното наследство. 

Съгласно Заключенията на Съвета на Европейския съюз относно висококачествени, прозрачни, открити, надеждни и безпристрастни научни публикации от 23 май 2023 г.1, ЕС цели постигането на отворена наука2 и култура в целия Съюз, включително отворен достъп до научни публикации и изследователски данни и разпространението и възприемането на принципите и практиките на отворената наука. В Препоръка (ЕС) 2018/790 на Европейската комисия от 25 април 2018 година относно достъпа до научна информация и нейното съхраняване е заложено държавите членки да гарантират, че в резултат на политиките им в изпълнение на Препоръката е осигурен свободен достъп до научните публикации, резултат от научни изследвания, финансирани с публични средства. Препоръката предвижда свободният достъп да се осигурява в най-кратки срокове, по възможност от момента на публикуване и при всички случаи не по-късно от шест месеца след датата на публикацията (и не по-късно от 12 месеца за обществените и хуманитарните науки). От друга страна, според Комисията, държавите членки следва да ускорят цифровизацията на всички паметници и обекти на културното наследство, да защитят и опазят тези, които са изложени на риск, и да стимулират повторното им използване в области като образование, устойчив туризъм и културни творчески сектори. Комисията насърчава държавите членки да цифровизират до 2030 г. всички паметници и обекти, които са изложени на риск от разрушаване и половината от тези, които са много посещавани от туристи.

Пълен текст...
 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияЕвропейско бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации Фондация Глобални библиотеки - БългарияМемориален фонд Снежана Янева
facebook          
Copyright © 2000 – 2023 Българска библиотечно-информационна асоциация
София 1000, ул. „Христо Белчев“ 2, ет. 5, офис 16; тел. 0885311836; имейл:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове, нужна е Javascript поддръжка, за да го видите.