Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Институтът за информационни технологии IZUM, Марибор, Словения ще проведат съвместен семинар „COBISS дни в България“ на 5 юни 2025 г. в зала „История на книгата“ с подкрепата на Министерство на културата.

COBISS е организационен модел за обединяване на библиотеките в национална библиотечно-информационна мрежа и представлява система със споделена каталогизация, сводна библиографска база данни/каталог COBIB, локални библиографски бази данни на участващите библиотеки, база данни за библиотеките COBIB, нормативна база данни CONOR и редица други функции.

В България функционира добре развита мрежа от обществени, академични, научни и училищни библиотеки. Поради липсата на национална политика към библиотечния сектор и хроничното му недофинансиране, в годините на икономическа криза броят на библиотеките намаля с повече от 50% в сравнение с 1990 г. Тези, които оцеляха, успяват да развиват своите дейности в синхрон с потребностите на обществото. Съществена роля за тяхното утвърждаване и развитие имат предприетите действия от законодателната и изпълнителната власти, по-важните от които са:

• Приемането на първия в историята ни Закон за обществените библиотеки (2009). 
• Осъществяването на най-мащабната програма „Глобални библиотеки – България“ (2008 – 2013) за над 960 обществени библиотеки с подкрепата на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“.
• Включването на библиотечно-информационното обслужване в Закона за предучилищното и училищно образование (2016) и Наредбата за приобщаващо образование (2017).
• Регламентирането на академичните библиотеки в Закона за висшето образование (1995).
• Измененията в Закона за авторското право и сродните му права (2023), с които се гарантират нови възможности библиотеките да цифровизират  и  разпространяват издания от своите колекции. Обективирано е правото на вторично публикуване - важна предпоставка за създаването на отворени хранилища с нестопанска цел.

Същевременно политиките за развитие на библиотеките в страните членки на ЕС стремително се развиват по посока на:

• Свободата на изразяване и свободния достъп до информация; 
• Засилване на социалния аспект на дейностите им; 
• Цифровизацията и обмена на цифрова информация;
• Създаване на отворени дигитални архиви; 
• Място за достъп до услугите на електронното управление;  
• Заемане на електронни книги.

Поради променената среда и обществените очаквания към библиотеките, Комитетът на министрите към държавите членки прие Препоръка СМ/Rec (2023) относно библиотечното законодателство и политика в Европа и Насоки към нея. За да продължат да бъдат жизнени центрове за информация, образование, научни изследвания и хранилища за паметта на нацията, ние апелираме към законодателната, изпълнителната и местната власт да предприемат следните неотложни мерки за подобряване на състоянието на българските библиотеки:

• Библиотечният сектор се нуждае от нова и последователна национална политика, въплътена в стратегия за развитието му.
• Библиотеките да намерят своето място като основни хранители на книжовните културни ценности в Закона за културното наследство.

Обществени библиотеки

• Да се актуализира Закона за обществените библиотеки след извършване на последваща оценка на действието му и в съответствие с Препоръка СМ/Rec (2023) относно библиотечното законодателство и политика в Европа и Насоките към нея. Измененията в Закона да гарантират реформа в мрежата, която да осигури равен достъп до библиотечни услуги на всички граждани, независимо от това къде живеят, учат и работят.
• Да се въведе в действие Стандартът за библиотечно-информационно обслужване към Закона за обществените библиотеки при определяне на финансирането им, което ще гарантира необходимите условия за качествено библиотечно обслужване.
• Да бъдат завишени стандартът за финансиране на делегираните държавни дейности и стандартът за закрити площи в съответствие с реалните потребности.
• Да бъдат възстановени целевите програми на Министерството на културата  за информационна грамотност, насърчаване на четенето и технологичното обновление, като се осигурят необходимите средства в бюджета му.

Научни и академични библиотеки

• Да бъдат признати като хъб за достъп до научна информация в процеса на научноизследователската и академичната дейност. 
• Дигиталната трансформация на науката и политиката за отворена наука налагат осигуряването на целево финансиране, за да изградят библиотеките адекватна инфраструктура, съвместима с националните платформи, в т.ч. за софтуер и хардуер, за внедряване изкуствен интелект и други съвременни технологии.
• В Закона за висшето образование да се направят промени по отношение на статута на библиотеките към висшите училища.
• Да се регламентира нормативно дейността на научните и специализираните библиотеки.
• Да бъде осъществено финансирането на проектите по Националната програма „Модернизация на библиотеките в държавните висши училища“ на Министерството на образованието и науката.

Училищни библиотеки

• Да бъдат изпълнени разпоредбите на Закона за предучилищното и училищно образование по отношение на създаването и функционирането на библиотека във всяко училище – важен елемент в образователния процес.
• Да бъде увеличено финансирането по програмата на Министерството на образованието и науката, подкрепяща развитието на библиотечно-информационното обслужване в училищата.

Ние, библиотечните специалисти, призоваваме за адекватни библиотечни политики и гарантиране правото на българските граждани да ползват модерни библиотеки, за да бъдат равноправни граждани на ЕС и да изпълняват своите отговорности на съвременни личности, допринасящи за развитието на обществото.