ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО САМОСЪЗНАНИЕ
НА БИБЛИОТЕКАРИТЕ ОТ ЧИТАЛИЩНИ И УЧИЛИЩНИ БИБЛИОТЕКИ

НА ПЛОВДИВСКИ РЕГИОН

 

Стефка Илиева

Отдел "Методичен" на РБ Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив

 

Въведение

В началото на 21 век библиотеките са на път да преживеят най-радикалната промяна от създаването си до днес. Тази промяна ще повиши тяхната роля в обществото и ще допринесе за промяна в мисленето, в предаването на информация и развитие на човешката личност. Промените в библиотеките са немислими без промяна на библиотекарите и по-точно на тяхното професионално самосъзнание. Готови ли са те да посрещнат предизвикателствата на новото хилядолетие?

Цел на изследването

За да получат отговор на този въпрос, сътрудниците на отдел "Методичен" на Регионална Народна библиотека "Иван Вазов" подготвиха анкета. Искахме да проучим конкретното становище на библиотекарите за професионалната им реализация и личната им ангажираност и отговорност за развитието на библиотеките. От библиотекарите се очакваше да споделят още виждането си за мисията на библиотеката в която работят, нейните цели, приоритетни групи читатели и техните интереси, нейният модел в бъдещето, силните и слабите й страни.

Обхват на изследването

Анкетата съдържа 25 въпроса. Тя е анонимна и лична. Подбрани бяха 60 библиотекари, 17 от тях работят в училищни библиотеки (УБ) и 43 в читалищни библиотеки (ЧБ ) на Пловдивски регион. Попълнени бяха 11 анкетни карти от УБ (65% възвръщаемост) и 38 от ЧБ (88,4. %).

Резултати от изследването

Стаж в библиотеката

От общо 49 анкетирани, 79,5% библиотекари работят в една и съща библиотека повече от 10 години. Между 6 и 10 години работят 12 % и само по двама се разпределят със стаж до три години и стаж между три и пет години.

Възраст на библиотекарите

Данните за възрастта на анкетираните показват, че най-голяма е групата на анкетираните между 41 и 50 години - 24 библиотекари ( 49 %). Над 50 години са 12 ( 24,4 %), а между 31 и 40 години са 10 души ( 20,4%). Групата на младите в професията е представена само от трима ( 6%).

Образование на библиотекарите

Образованието на анкетираните е предимно завършен Колеж по библиотечно дело ( като първоприемник на ДБИ)- 24 библиотекари или 49 % от кадрите, участвали в анкетата. 10 са тези които са завършили висше образование и Колеж (20,4%), с висше образование и библиотечен курс са трима (6%), с висше библиотечно образование 4 (8%), със средно образование и 45 дневен курс петима (10%) и без библиотечна квалификация само трима (6%).

Образованието и годините, прекарани на едно работно място, са повлияли положително на професионалното самочувствие на библиотекарите. Анкетираните се самооценяват като компетентни и добри специалисти. Те съзнават, че са тясно свързани с библиотеката в която работят и с нейната мисия. Затова на първия въпрос в анкетата "Има ли Вашата библиотека ясни цели?" 47 от анкетираните са отговорили с "да". (95,9% ) и само двама с "не" - 4 %. На следващия въпрос, кои от целите на библиотеката анкетираните считат за най-важни ,отговорите, касаещи обновяването на фонда, са16, а за модернизация и автоматизация на библиотечно-информационното обслужване- 9. Към свободен достъп, интелектуална свобода и деидеологизация на фонда се стремят трима от анкетираните. Тези отговори са свързани с новите ценостни ориентири за реализация на правата на читателите. Два от отговорите са за създаване на навици у децата за четене като цел на библиотеката, а двама подчертават необходимостта от връзка между целите на библиотеката и целите на учебния процес. Петима от анкетираните искат да се запази статуквото, т. е. да се запази броят на читателите и културно-просветната функция на библиотеката.

Приоритети за библиотеката

На въпроса "Кои читателски групи са приоритетни за Вашата библиотека?", най-многобройни са посочванията на юношите (22%), следвана от групата на читателите-деца до 14 г. (19,3 %). Този резултат е закономерен, като се има предвид , че посочените групи са преобладаващи в читалищните и училищните библиотеки. Студентите са третата предпочитана читателска аудитория (15%). Пенсионерите са също любима за библиотекарите група, сред която те осъществяват социалната си роля.(12 %)Следват работещите ( 8%), преподавателите (8%), безработните (7 %), домакините (6%) .

Логичен е резултатът от следващия въпрос: "Кои потребителски интереси са приоритетни за Вашата библиотека?". Най-силно се акцентира на образователните интереси (49), на второ място са развлекателните (35), на трето- продължаващото обучение (21) , професионални интереси (12), здравни (11), хоби(9) ,обществени (6), семейни (4), комуникационни (4), политически (1) и други (1).

Силни и слаби страни

Важни индикатори за отношението на библиотекаря към библиотеката, в която работи ,са въпросите и отговорите за силните и слабите и страни. На въпроса "Кои са силните страни на Вашата библиотека?" трима не отговарят изобщо. Останалите посочват повече от един отговор. Най-високо библиотекарите оценяват доброто и компетентно обслужване на читателите (14). Търсенето на нов имидж за библиотеката са отговорите за достъпност, отвореност на библиотеката към читателите, наличие на ясни цели и добра организация, реклама, богат библиотечен фонд и адекватно на потребностите комплектуване; удобно време за читателите на библиотеката, съвместна дейност с училището; наличие на добре организиран справочен апарат; уют; любов и всеотдайност към читателите.

Колегиалността във взаимоотношенията между библиотечните специалисти е изведена на едно от първите места като силна страна (12). Този резултат свидетелства за едно ново самосъзнание на библиотечния специалист и търсенето на нови пътища за междуличностното общуване.

На въпроса "Кои са слабите страни на Вашата библиотека?" не отбелязват никакви слабости на библиотеката петима библиотечни специалисти. По- малко са отговорите за слаби страни на библиотеката в сравнение със силните и страни, което означава, че библиотекарите харесват библиотеките си. Слабите страни се групират най- вече около "остарелия фонд и недостатъчния брой нови постъпления"- 22; "проблеми в материално- техническата база" - 7 и" липса на финансови средства-" 12; по едно посочване има за "неудобно работно време", за" липса на реклама";" мудност при вземане на решения "и "липса на актуални картотеки".

Оценката на слабите и силните страни на библиотеката е неразривно свързана със самооценката за силните и слабите страни на библиотекаря. Не се самооценяват четирима от анкетираните. Равен брой посочвания за силни страни на библиотекаря си разпределят "професионализма" като качество и "комуникационните способности "(21); на второ място се нареждат:"взискателността"," чувството за отговорност," "старателността", "дисциплинираността", "упоритостта", "постоянството", т. е. все качества, необходими за довеждане на положителни резултати за развитието и промените в библиотеките(8). Стремежът към пълно и адекватно обслужване е също част от професионализма, но е изведен от шестима от библиотекарите в самостоятелна силна черта. "Любовта към професията и хората" е качество на петима от анкетираните. Силни страни са още "инициативността" (5), "рутината" (4),"информираността "(2) и "организаторските способности "(2).

Като свои слаби страни библиотекарите считат "взискателността" (5) и "невзискателността (1). Този очевиден парадокс говори за неяснота на целите, т. е. от какво действително се нуждаят библиотекарите, кое придава смисъл на техния труд. Ако те степенуват по важност целите си и работят стъпка по стъпка за тяхното осъществяване, не биха се чувствали прекалено самокритични или обратното некритични към себе си като библиотекари. Невладеенето на чужди езици е пречка за професионалната изява на петима от анкетираните и те чувстват това като своя слабост, апатията и пасивността са преграда за 9 библиотекари; неинформираността за трима; липсата на компютърна грамотност за двама и прекалената емоционалност за един. 15 от анкетираните считат, че нямат слаби страни. Резултатите говорят недвусмислено за това, че повечето от библиотекарите надценяват възможностите си.. Професионалното самочувствие, демонстрирано от повечето от анкетираните е по-скоро свидетелство за липса на самокритичност и неадекватна самооценка.

Сравнявайки отговорите на библиотекарите за силни и слаби страни на библиотеката и на самите кадри можем да направим извода, че анкетираните са склонни да виждат недостатъците вън от себе си. Те търсят причините за недобрия имидж на библиотеката в обективните обстоятелства като липса на финансови средства, неуредена материално- техническа база и др.

 

Критерии за добро обслужване

Кои са характеристиките на доброто обслужване, по принцип, е следващият закрит въпрос с който искахме да проучим ценостните ориентири на библиотекарите по отношение на обслужването. За повечето библиотечни специалисти професионализмът е на първо място. Наличието на качествени библиотечни специалисти, като задължителен елемент на доброто обслужване, е посочено от 32 души (17%).

"Оперативността" е втората по значимост характеристика- 30(16%);" бързата и точна информация за ползувателите" -27 (14%);" пълното и адекватно на потребностите обслужване"- 26 (14%)" уют на библиотеката"- 23 (12 %); "удобното работно време "-17 (9 %); "лесният достъп до широк спектър материали и услуги"- 21 (11%);" наличието на документи за всички групи от населението"- 11 (6%); "реклама" -3 (1,5 %).

Никой от анкетираните не счита библиотеката си за "модерна" или за "недостъпна", когато тя трябва да се определи с едно понятие. Анкетираните считат, че техните библиотеки са отворени за читателите, приятелски настроени и гъвкави. За традиционна я определят само трима от анкетираните.Отговорите свидетелстват за отвореност към промените, стига те да не са крайни и радикални. На въпроса: "Кои фактори според Вас спомагат за реализирането на промени в библиотеката?" предложихме готови отговори. Анкетираните правилно отбелязват,че читателските потребности са най- важният фактор за промени в библиотеката- 32 (23%). Работата в добър колектив е важна за 21 от участниците, което отново потвърждава твърдението, че добрите междуличностни взаимоотношения са, ако не първостепенни, то определящи за развитието на библиотеката. Почти еднакъв брой са посочилите индивидуалната нагласа (23) и организационния опит на библиотекарите (20) като важни характеристики за осъществяване на промени. Желанието да се подобри имиджа на библиотеката посочват 15 от анкетираните. Библиотекарите разбират, че буквалното пренасяне на чуждия опит не е възможно. Те оценяват опита само като стимул за пробуждане на иновационно съзнание (20). Прави впечатление, че само петима от анкетираните считат личния материален стимул като фактор за промени. Тук се касае или за липса на искреност от страна на участниците в анкетата, (въпреки, че тя е анонимна) или за нежелание от страна на библиотекарите да бъдат причислени към групата на"грубите материалисти". .Към други фактори, съдействащи за промени, са причислени добрите финансови ресурси на библиотеката-4 (3%).

Реализацията на новаторските идеи не е откъсната от логиката на развитие на конкретната библиотека, от нейните цели, задачи и от очакванията на ползувателите. Затова включихме в анкетата въпрос, отнасящ се до активната намеса на библиотекарите в изработването на стратегия за развитието на библиотеката: "Правили ли сте предложения за подобряване работата на библиотеката?". Броят на пасивните, които не правят предложения, е петима. По-голямата част от анкетираните са активни и влияят на промените с конструктивните си предложения- 32. Много рядко правят предложения 12 от участниците в анкетата.

Професионална удовлетвореност

Каква е професионалната удовлетвореност и реализацията на кадрите- това е най- важният аспект на анкетата. Затова зададохме въпроса: "Считате ли, че можете да изявите себе си, своите идеи и инициативи, там където работите?". Само един анкетиран счита, че не се изявява в библиотеката, двама в редки случаи, донякъде- 26 (53%) и напълно -20 или 49%.Тези резултати потвърждават доброто професионално самочувствие на библиотекарите от Пловдивски регион.

Ангажираността на библиотекарите при вземането на решения, относно библиотеката е тясно свързана с отношението им към ръководството. От ръководителят на библиотеката се очаква да бъде проводник на нови идеи и организатор на тяхната реализация. На въпроса "Считате ли, че трябва да се променят взаимоотношенията между ръководителя на Вашата библиотека и сътрудниците и ако да, в каква посока?" 39 не считат, че има нужда от промяна. Тези, които искат промяна, настояват за по-голямо внимание от страна на ръководството към проблемите на библиотеката и изискват да не се ангажират библиотекарите с несвойствени за тях задачи, да се синхронизират усилията на ръководството и на библиотекарите в търсенето на нови източници за финансиране на библиотеките.Влизайки в ролята на ръководители на библиотеката, анкетираните предлагат промяна в начина на финансиране (18); въвеждане на нови технологии(11); промяна в обстановката (10); обновяване на фонда (8); работното време (10); заплащането на библиотечния труд (1); имиджа на библиотеката (1). Отговорили са 36 души, или по-голямата част от анкетираните.

Участие в политиката на финансиране

Участието на библиотекарят в политиката на финансиране е въпрос, свързан с професионалната реализация на специалистите и тяхната ангажираност с управлението на библиотеката. Положителен отговор за участие в политиката на финансиране дават 26 от анкетираните (53%), отрицателен 8 (16%) и "отвреме на време" се включват 15 (31%).Резултатите са свидетелство за тяхната активна позиция по отношение на управлението на финансовите ресурси.

Самооценка

Самооценката , която библиотекарите правят при следващия въпрос от анкетата "Към коя от групите бихте се определили- към групата на новаторите или към групата на консерваторите ?", илюстрира склоността им за ново нестандартно мислене, което би допринесло за развитие на културната институция, каквато е библиотеката. 33 от библиотекарите се самоопределят като новатори (67%), двама като консерватори (4%) .Колебаещите се са 12 (24,5 %).

Динамиката на информационната среда изисква динамика на социалното и личностно развитие на библиотекарите. Налага се те да повишават знанията си и качеството на библиотечния труд, да повишават квалификацията си. В края на анкетата библиотекарите споделиха идеите си за лично и професионално усъвършенствуване.

Най-много са изразените желания за участие във формите на текуща квалификация на отдел "Методичен" (36); на второ място включване в професионални курсове (32). Трима от анкетираните искат да продължат образованието си в по-висока степен. Няма предложения за самостоятелна подготовка чрез следене на новата библиотековедска литература или други идеи, извън преложените от нас.

Изводи

Проведеното проучване на професионалното самосъзнание на библиотекарите от общообразователните библиотеки на Пловдивски регион демонстрира готовността им за промени. Библиотечните специалисти се стремят да работят за осъществяване на основните принципи на библиотечното обслужване: равен и свободен достъп до информацията, пълнота и релевантност на обслужването. Изхождайки от тази позиция те искат да набавят и предоставят на ползвателите разнообразни документи и широк спектър библиотечно-информационни услуги. Радикалните промени не се приемат от библиотечните специалисти. Наред с необходимостта от автоматизация е изразено желанието за запазване на традиционните форми на работа с книгата.

Библиотекарите осъзнават факта, че промените са невъзможни без непрекъснато обучение и квалификация. Необходими им са знания за управлението на библиотеката; за новите информационни технологии; за алтернативните източници за набиране на средства. Промените са невъзможни без непрекъснатото взаимодействие между библиотечните специалисти на различни нива: на съвещания, работни срещи, конференции, семинари, специализирани курсове и тренинги.

Участниците в анкетата демонстрираха заинтересованост и активност, както и лична инициативност за иновационното развитие на библиотеките. Въпреки моментите на надценяване на личните възможности, те доказаха с отговорите си, че се ориентират в достатъчна степен в потребностите на ползвателите и на обществото като цяло и знаят в каква посока да продължат усилията си.


обратно към Доклади