ДО
Г-Н БОИЛ БАНОВ
МИНИСТЪР
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

ДО
Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРА И МЕДИИ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ
на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация

Относно: Реализиране на Програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ на Министерството на културата  през 2019 г.

През 2019 г. за програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ бяха осигурени 2 млн. лева от бюджета на Министерството на културата.
Участието в програмата отново бе на конкурсен принцип чрез процедура за подбор и оценка на проекти. Задоволството от размера на дългоочакваната от обществените библиотеки сума за обновяване на библиотечните фондове бързо бе заменено с реакция на неодобрение, предизвикано сред голяма част от библиотечната колегия от организацията и резултатите от конкурсните сесии. Този факт, както и участието на представители на ББИА в конкурсната процедура, ни задължава да изразим нашата позиция относно начина на провеждане на конкурсните сесии и резултатите от тях.

• В чл. 4 от Правилата право на участие в конкурса имат обществени библиотеки по смисъла на Закона за обществените библиотеки (ЗОБ), вписани в Регистъра на обществените библиотеки до края на 2018 г. Проверка в регистъра показва, че в него има включени библиотеки, неотговарящи на изискванията на чл. 8 на ЗОБ, и в резултат на това някои от тях са получили финансиране.
• Един от най-дискутираните в гилдията бе чл. 5, ал. 1, т. 3 от Правилата, а именно представянето на оферти от доставчика на изданията – колко оферти се изискват, офертите да бъдат ли придружени със списъци на изданията или е достатъчно да бъдат посочени предлаганите отстъпки в проценти по издателства. Офертите предполагат ли гаранция за доставка на включените заглавия и в какъв срок.
• Чл. 7 и чл. 8 от Правилата пък слагат ограничение върху включените в проекта заглавия за придобиване: „закупуване на книги, литературна и културна периодика и други информационни източници, включително и на електронни носители, съобразени с културните и образователните потребности на гражданите, които обслужва дадената библиотека.“
• В чл. 8, ал. 2 има условие в проектните предложения да се включат 20% произведения на български автори. Не е ясно дали това се отнася за заглавия, екземпляри или суми.
• Според чл. 15, т. 2 от Правилата рекапитулацията трябва да е по брой заглавия, което е в противоречие с таблицата в Приложение 2, където рекапитулацията е представена като „Общ бюджет на издателство“ и „Обща стойност на проекта“, което не предполага изчисления, свързани с броя на включените заглавия. 
• Според чл. 16 от Правилата „финансово се подкрепят проекти изцяло отговарящи на чл. 15 по реда на тяхното регистриране в деловодството на Министерството на културата, до изчерпване на финансовите средства съгласно заповедта на министъра на културата по чл. 2.“ При така поставено условие има предпоставка да не бъдат одобрени проекти на големите обществени библиотеки, за подготовката на проектите на които се изисква повече време.
• Не на последно място трябва да се отбележи лишената от всякакъв смисъл уравниловка на читалищните библиотеки и ограничаването на проектите им до сумата от 1200 лв. У нас функционират не малко читалищни библиотеки, които по своята дейност и библиотечен фонд са по-големи от някои регионални библиотеки, чиито проекти имаха право да получат многократно по-голяма сума.

Тези и други проблеми доведоха до неефективност на конкурсните сесии и до неизразходването на над 440 000 лв., целеви средства по програмата. Одобрените проекти през 2019 г. са 822, като някои библиотеки участват и в двете конкурсни сесии.Затова средства, в някои случаи крайно недостатъчни, получиха отново под 50% от обществените библиотеки в България.
От проведените сесии се потвърди опитът, че по-голяма част от библиотеките, които кандидатстват за финансиране, се справят с кратките срокове за подготовка и отчитане на проектите. Апелираме обаче за по-ефективна организация на процесите по изготвянето на договорите и превеждането на финансовите средства на библиотеките. Предлагаме в чл. 18 на Правилата да бъде посочен срок, в който специализираната дирекция изготвя договори за реализацията на одобрените за финансиране проекти. И тази времева рамка би трябвало да бъде съобразена с необходимостта да бъде спазен от библиотеките срокът, посочен в чл. 20, ал. 2 на Правилата: „При необходимост от промяна на списъка от издания, настъпила поради непредвидими обстоятелства съгласно приложение № 2 при реализация на проекта, изпълнителят подава писмено искане за промяна в параметрите на сключения договор до Министерство на културата  не по-късно от 30 дни преди крайната дата за приключване на проекта, при спазване на условията по чл. 5, ал. 1, т. 3, чл. 8 и чл. 9.“ През 2019 г. началото на изпълнението на проектите от библиотеките често бе по-късно от 30 дни преди крайната дата за приключване на проекта, което правеше изпълнението на този член от Правилата неизпълним. Възниква и въпросът, така поставеното условие в чл. 20, ал. 2 предполага ли отговор от Министерството на културата за одобрение на искането за промяна.
Апелираме за посочване в договорите между МК и библиотеките на компетентен служител от специализираната дирекция, който да наблюдава и приема изпълнението, съгласно условията и сроковете в него.
Считаме за ефективно планирането на две сесии по Програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ през 2020 г., което предполага осъществяване на първата сесия в първото полугодие на годината. Библиотечната общност очаква актуализирани Правила и прозрачни процедури при провеждане на конкурсните сесии. По този начин ще се създадат условия за оползотворяване на цялата предвидена сума за програмата.
Настояваме финансирането за нова литература и информационни източници през 2021 г. да се извършва в съответствие със Стандарта за библиотечно-информационно обслужване. За пореден път ББИА акцентира принципно върху твърдението, че „този начин на финансиране на основната дейност на библиотеките е несъстоятелен и неефективен, поради редица причини, които неведнъж сме изтъквали. Най-важната от тях е, че книжният пазар е динамичен и не може да се гарантира набавянето на най-необходимите издания с покупката им веднъж или два пъти годишно. Набавянето е ритмичен процес и трябва да се извършва системно през цялата година. Поради тази причина в Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, утвърден от министъра на културата през 2015 г., е предвидено средствата за нова литература и информационни източници да се дават ежегодно като част от бюджета на библиотеките“.
Във връзка с работата по Бюджет 2021 г. се надяваме МК да предостави на професионалната ни асоциация своевременна актуална информация за планираните мерки по изпълнението на Стандарта за библиотечно-библиографското обслужване през 2021 г. и тяхното отражение в проектобюджета на Министерство на културата за следващата година.
Нека заедно да работим за осъществяване на ефективни практики, касаещи библиотеките.

            05.03.2020 г.                                                                                                                         УС на ББИА