Преглед на литературата и някои препоръки относно работата с документите и управлението на работното пространство от Виторио Понзани и Роза Майело от Италианска библиотечна асоциация

Заради пандемията COVID-19 много библиотеки в Европа и по света бяха принудени да затворят. Други въведоха ограничения за влизане, намалиха обхвата на услугите, които предоставят и спряха програмите, които обикновено се провеждат в библиотеката (за насърчаване на четенето и за информационна грамотност). Въпреки това, почти всички библиотеки продължават да предлагат дистанционни услуги и в много случаи ги обогатяват. В зависимост от националната ситуация или от оценката на риска, насочена към конкретния случай, в много страни библиотечният персонал работи основно или изключително от дома, присъствието в помещенията на библиотеката е ограничено до няколко основни дейности, докато в други продължават да работят на място или вече започват да го правят.

Във всеки случай библиотеките от този момент нататък и с оглед на пълното им отваряне ще предприемат адекватни мерки за защита както на персонала, така и на потребителите. Рисковете надхвърлят тези, произтичащи от физическото присъствие на хора в помещенията, изпълнени от препоръките, издадени на правителствено ниво за всички обществени служби. Те включват приемането на работа на разстояние като предпочитан стандарт по време на цялото извънредно положение; препоръката хората със симптоми на COVID-19 да не ходят на работа; гарантиране на спазване на безопасно разстояние; забрана на събирания и насърчаване на мерки за социално дистанциране; избягване на всякакъв вид физически контакт. И все пак рисковете произтичат и от необходимостта да се борави с различни материали (книги и други документи, формуляри, пощенски колети, устройства, работни повърхности и др.).

Освен спазването на правителствените мерки и препоръките на здравните власти е полезно да се познават най-новите резултати от научните изследвания за преносимостта на вируса, така че да се предприемат адекватни мерки за превенция по отношение на достъпа и присъствието на хора в библиотечните пространства, безопасността на тези пространства по отношение на обработката, преместването и използването на книги и други документи, както и на всяко оборудване.

По отношение на устойчивостта на COVID-19 върху повърхностите, преобладаващото мнение в научната общност е съгласно с авторитетния „New England Journal of Medicine“ – до 4 часа върху мед, до 24 часа върху картон и до 72 часа върху пластмаса и стомана. „Journal of Hospital Infection” посочва, че ендемичният човешки коронавирус може да остане заразен между 2 часа и 9 дни при стайна температура върху неодушевени повърхности като метал, стъкло или пластмаса. Това изследване засяга всички коронавируси, включително SARS и MERS. 

Поне един метър един от друг е безопасното разстояние за предотвратяване на разпространението сред видимо здрави индивиди и патогенния потенциал на аерозола върху повърхности, както препоръчва правителството в съответствие с мерките на СЗО. Въпреки това се наблюдава, че аерозолите, разпространявани от заразени, безсимптомни лица, също са заразни. Нещо повече, скорошно проучване подчертава, че при определени условия на околната среда газовите облаци, отделяни по време на процеса на дишане, могат да пътуват до 7 – 8 метра, което означава, че носител на COVID-19 може да зарази от това разстояние както хора, така и материали, включително вентилация, т.е. отоплителни и климатични системи.

Istituto Superiore di Sanità, Италианската висша здравна институция, подготви препоръки за хигиена като дезинфекция на повърхности и контрол на качеството на въздуха в помещенията. По-специално внимание заслужават съветите относно хигиената на работното място (стр. 6 – 9 от доклада), включително контрол на вентилацията, отоплителните и климатичните системи (стр. 6 – 8) и общата обобщена диаграма (стр. 9). По отношение на библиотечните асоциации представляват интерес следните документи: 

• на ИФЛА – COVID-19 и библиотеките в глобален план; 

• на Американската библиотечна асоциация – Готовност за пандемия: ресурси за библиотеки. 

От горния преглед на научната литература е възможно да се направят някои изводи, вдъхновени в същото време от есе за дезинфекцията на книгите и хигиената на библиотеката. Последното може да е остаряло (особено що се отнася до видовете болести и методите за дезинфекция), но все пак е полезно не само защото стимулира размисли върху различните аспекти, които трябва да се вземат предвид, но и защото ни подтиква да мислим за голямото разнообразие от бактерии и патогени, които могат да бъдат предадени чрез докосване на материали, което означава, че ще е по-безопасно да се спазват определени предпазни мерки и след победата над вируса COVID-19. 

Изхождайки от решенията, вече приети от националните органи и от научната литература, следните мерки са препоръчителни до края на епидемията, което е далеч от края на извънредното положение: 

• да се поддържа ограничение на достъпа за персонала и да се гарантира, че всички използвани работни места са на разстояние най-малко един метър – все пак, като се има предвид, че газовите облаци могат да изминат при определени условия 7 – 8 м разстояние, използването на защитни маски по всяко време е за предпочитане; 

• да се спазва такова разстояние по време на престоя в помещенията и да се следи за спазването на мярката; 

• да се предоставят дезинфектантни ръкавици на разположение на входа и да се приканват всички да ги използват, преди да продължат напред; 

• служителите да не си пипат очите, носа и устата, за да защитят здравето си и здравето на други хора и да бъдат информирани, че това е необходимо за запазване на дезинфекцията на повърхности (книги, колети, формуляри, таблици, компютри, клавиатури и всякакви предмети в библиотеката) и за да се избегне заразяването им;

• служителите да мият ръцете си често или да използват препарат за миене на ръце на алкохолна основа;
• служителите да покрият устата и носа си със сгънат лакът или да използват кърпа, когато кихат или кашлят. Забраната на засегнатите от коронавирус лица да напускат дома си остава в сила и се препоръчва всеки, който има треска или симптоми на респираторна инфекция, да се обади на личния си лекар; 

• често почистване на повърхностите с дезинфектанти на основата на хлор и алкохол; 

• често проветряване на закрити пространства; 

• често дезинфекциране и саниране на закрити помещения; 

• да се наблюдават и поддържат методично вентилационните системи, където съществуват; 

• да се избягва използването на системи за отопление или охлаждане, доколкото е възможно, освен ако не може да се гарантира седмично почистване на филтрите; 

• служителите да използват еднократни латексови (или нитрилови) ръкавици за работа с книги или други документи, ползвани на място или върнати от потребители, чието здравословно състояние не е известно със сигурност, а документите да бъдат оставени настрана за 72 часа (3 дни), още по-добре в добре вентилирана зона, предотвратяваща тяхното използване и заемане през това време; 

• същите мерки за работа да се прилагат с книгите и другите документи, които са придобити наскоро, дарени са на библиотеката или се връщат от междубиблиотечно заемане – същата предпазливост да се приложи и към опаковката им; 

• да се препоръча на всички потребители: o да почистват и дезинфекцират ръцете си преди да боравят с библиотечните книги; o да избягват да плюнчат пръстите си преди обръщане на страниците; o да избягват да кашлят или кихат над книгите; 

• потребителите да декларират, след връщането на книга или друг документ, дали са имали контакт с лица, заразени с COVID-19 (да се гарантира, че тази декларация просто ще доведе до по-голяма предпазливост при третирането на документите и няма да има последици за потребителя); 

• да се подготвят и раздадат писмени инструкции на персонала и потребителите и да се разлепят на входа, вътре в офисите и в помещенията, достъпни за обществеността. 

Може би е излишно да се повтори, че и след края на изолацията, докато епидемията напълно приключи, работата в домашни условия трябва да бъде насърчавана колкото е възможно повече, включително чрез установяване на нови организационни процедури и увеличаване на дистанционните дигитални услуги.