Основни резултати от социологическо изследване

По инициатива на секция “Социологически и изследвания” към СБИР бе проведена блиц анкета с цел да се установят оценките на делегатите на VІІ конгрес за постиженията на Управителния съвет, чийто мандат изтече и за проблемите, към които новото ръководство трябва да насочи своите усилия.

Отзовалите се около 25% делегати са от различни по вид библиотеки: регионални, общински, академични, НБКМ, читалищни, училищни, а също и преподаватели от Софийски университет и Колеж по библиотечно дело, както и представители на информационни центрове; спициалисти с различен професионален статус (с ръководни и изпълнителски функции), научни работници и преподаватели в СУ и КБД; с различен професионален стаж; от различни по тип селища (София, областни и общински центрове).

1. Най-голямото постижение на УС на СБИР в периода 2000 – 2002 г. е създаването на Център за продължаващо образование на библиотекари, постигнатиге много добри резултати от организираната по този начин, чрез тази форма, професионална квалификация. Високо е оценена инициативата на ЦПОБ за изнесеното извън столицата обучение, чрез което се осигурява текущата квалификация на библиотечните специалисти в регионалните центрове.

Други посочени успехи са:

• активната международна дейност;
• привличането на чуждестранни специалисти като лектори;
• издателската дейност;
• създаването на уеб сайт на СБИР;
• повишаване престижа на СБИР, разгръщане дейност на широк фронт;
• преводът на UNIMARC формат за обмен на библиографска информация в електронен вид.

2. Какво не успя да постигне ръководството на СБИР за изтеклия период?

• Да съдейства достатъчно активно за създаване на нормативна база, адекватна на съвременния етап (приемане на Закон за библиотеките, “класификационно структуриране” на библиотеките, примерни правилници, нормиране на библиотечните дейности).
• Да обедини библиотекарите от страната за постигане на "елементарните им потребности”, да приобщи повече библиотекари към СБИР, читалищните библиотеки от София и София област, да преодолее пасивността на библиотекарите по професионални проблеми.
• Да осигури по-голямо присъствие на СБИР и проблемите на библиотечната общност в медийното пространство (“Липсата на интерес от страна на националната телевизия е недопустимо”).
• Да постигне по-голяма информираност на колегите за дейността на СБИР.
• Да отдели по-голямо внимание на Регионалните библиотеки.
• Да стабилизиране отношенията с Министерството на културата.
• По-добра координация мужду библиотеките за взаимна информираност.
• Липсва библиотечна статистика - информация за състоянието на библиотечната система днес.

3. Приоритетни направления в дейността на новия УС на СБИР.

Отговорите на този въпрос са тясно свързани с всичко, което не е могло да бъде решено от предишните ръководни органи на СБИР. Става дума за проблеми и задачи с принципно значение, които могат да се осъществят в продължителен период от време, или пък защото зависят и от фактори извън СБИР и общността. Избраните в досегашните ръководни органи колеги са проявили желание и амбиция да придвижат важни, неотложни за библиотечната общност начинания, но в много случаи – без да постигнат желаните и очаквани резултати. Ето защо и пред новия УС на СБИР респондентите отново отбелязват познати, невралгични проблеми за общността:

• библиотечното законодателство, нормативната база;
• защита и издигане професионалния и социалния статус и авторитет на библиотечните специалисти (“защита при закриване на библиотеки и библиотечни места при частична ликвидация – подбор и критерии”);
• образованието и квалификацията на библиотечните кадри (ЦПОБ, усъвършенстване на учебните програми);
• по-активно присъствие на СБИР в българското обществено пространство, по-активно партньорство с други обществени институции и неправителствени организации;
• по-широка публичност на най-значимите инициативи на СБИР чрез медиите;
• по-голямо внимание към дейността на регионалните библиотеки (”повече проекти за регионалните библиотеки”);
• казване помощ на училищните и читалищните библиотеки при внедряването на новите технологии в библиотечната дейност, (“консултации при избор на софтуер”, “привличане на специалисти, които да адаптират програми”);
• приобщаване на нови колеги към СБИР и по-активно индивидуално участие в дейността на Съюза;
• в сайта на СБИР да се публикуват протоколите от заседанията на УС на СБИР.

4. Предложения за социологически и маркетингови изследвания. Направени са следните предложения за теми на изследвания:

• Проблеми на детско-юношесткото четене и книгоиздаването за деца.
• Комплектуване и опазване на библиотечните фондове.
• Компютърните технологии и въвеждането им в библиотеките.
• Социологическо проучване сред академичната общност "Библиотеката на 21 век като информационен ресурс на информационното общество”.
• Проблеми на библиотечната мрежа.
• Обслужването в българските библиотеки.
• Пазарът на научни изследвания и информационното им осигуряване, форми и финансиране.
• Нормативи за библиометрични проучвания.
• Библиографската култура - важен компонент на информационната култура.
• Мониторинг на библиотеките – основа за непрекъсната информация по основни показатели за състоянието, проблемите и тенденциите в различните дейности и отдели на библиотеките, за степента на координация между тях, а също и свързаните с библиотечната система държавни органи, други институции и организации. Осъществяването на тази идея включва разработването на единни критерии за качеството на библиотечно-информационното обслужване.

5. В анкетната карта бе включен и следният въпрос: “Ако имате желание, споделете въпрос от особена важност за Вас, Вашата библиотека, СБИР, професионалната общност”.

Голяма част от получените отговори са познати като отговори на други въпроси в анкетната карта, но те заслужават внимание, тъй като очевидно са премислени много добре и изискват колкото се може по-бързо своите решения.

Открояват се два въпроса, които са най-обезпокоителни: липсата на необходимите финансови средства за библиотеките и на съвременна нормативна база.

Тук е уместно да отбележим и споделените три предложения, отнасящи се до издателската дейност и сайта на СБИР:

• СБИР да издаде специален Бюлетин или да публикува в сайта на СБИР “Бяла книга на библиотеките в България” (брой библиотеки, фондове, библиотекари, адреси, информационна система – продукт, заплати, типови длъжностни характеристики, правилници, каталози, месечни и годишни разходи за книги и абонамент).
• В сайта на СБИР да се публикуват: примерни програми и проекти за автоматизация на библиотека; примерни правилници на библиотеки и ценоразписи за платени услуги (публични библиотеки).

Делегати от регионални библиотеки считат, че липсва структура на регионални библиотеки (“в някои библиотеки няма методични отдели”, “има отдели само с един библиотекар”).

Съществуват проблеми, свързани с оказване на експертно-консултантска дейност.

Необходимостта от професионална защита има и конкретно измерение – промени в заплатите с цел промяна и в размера на пенсиите.

Друг важен проблем е изграждането на НАБИМ.

Въпросът за ретроконверсията на литературната библиография е в процес на обсъждане, поради което се приемат мнения и препоръки към Информационния център на Института по литература към БАН.

Да се легитимират библиотеките – колективни членове на СБИР, пред ИФЛА с цел закупуване на ваучери за разплащане при междубиблиотечното заемане.

Ръководството на СБИР да положи усилия за решаване въпроса за статута на училищния библиотекар. Този въпрос е поставян пред всички досегашни ръководства на на СБИР, но за съжаление без резултат.

СБИР да насочи внеманието си и към библиотечно-информационното обслужване на читателите в неравностойно положение.

Благодарим на колегите, които проявиха отзивчивост към допитването, което надяваме се ще бъде полезно в дейността на новото ръководство на СБИР.

Секция “Социологически изследвания” към СБИР(