Декларация на европейските библиотеки за заемането на електронни книги
Цялостната ситуация с достъпа до електронни книги в библиотеките в Европа е във фокуса на внимание на различни международни организации. От години и по-фокусирано от 2021 – 2022 г. ИФЛА, ЕБЛИДА, NAPLE и Програма Knowledge Rights 21 („Права за достъп до знание 21”) изследват процесите, свързани с достъпа до електронни книги от правна гледна точка, технологични решения за достъп, етични и морални съображения.
През февруари 2023 г. ИФЛА и Програма Knowledge Rights 21 стигат до идеята за съвместно отворено писмо, което да напомни на вземащите решения на европейско и на национална ниво за необходимостта да се заемат сериозно с този въпрос и да бъде отправна точка за дискусии и действия от страна на правителствата в подкрепа на правни промени, регулиране, диалог и изследвания.
Проект на Декларацията е подготвен от екип на ИФЛА и Програма Knowledge Rights 21 и е изпратен до библиотечните асоциации в Европа за коментари и допълнения. Тя е насочена към политици и високопоставени служители с влияние върху законодателството, свързано с пазара на електронни книги за библиотеки, както и към онези, които контролират бюджетите за библиотеките и са заинтересовани те да работят по-добре. 
Декларацията ще бъде изпратена директно до съответните служители на Европейската комисия и членовете на Европейския парламент и, разбира се, ще бъде достъпна за използване от национални асоциации и други организации при по-нататъшно застъпничество. 

Европейските библиотеки изпълняват дългогодишна и съществена роля за реализация на човешките права за достъп до информация, образование, научни изследвания и култура, които са необходими за подкрепата на свободните демокрации. Те поддържат здрав граждански и обществен живот, подкрепят науката и иновациите и осигуряват съхранението на световната памет. Като отражение на тяхната обществена и икономическа значимост, техните функции и роля са залегнали в различни законодателни актове.
Днес потребителите на информация живеят във все по-свързан свят и нуждите на обществото и индустрията се посрещат най-добре чрез гаранции, че библиотеките могат да им осигурят достъп до възможно най-широк набор физически и дигитални материали, включително и електронни книги.
Същевременно ние сме извънредно загрижени, че настоящите начини на действие, лицензирането и по-широките пазари на електронните книги подкопават способността на библиотеките да изпълняват своите традиционни и съществени функции.
От съществено значение е да се гарантира чрез ясни правни рамки, че пазарите за електронни книги ще работят по начин, който ще позволи на библиотеките да изпълняват дейността си и отговорностите в интерес на обществеността. Съществуващите работещи алтернативи разчитат на доброволните действия на издателите и не осигуряват пълен достъп. Следователно са необходими действия от страна на правителството в следните три направления:
  1. Правни гаранции, според които библиотеките да могат да придобиват, запазват и предлагат за електронно заемане дигитализирани аналогови и дигитално родени произведения, каквито са електронните книги, на същата основа, на която предоставят достъп и до физическите произведения. Това ще осигури възможност за по-конструктивни преговори между библиотеките и носителите на правата.
  2. Поддържане на платформи за е-заемане, които да работят по най-добрия начин в полза на библиотеките, на техните потребители и на авторите.
  3. Освен реформата на законите за авторското право и пазарните регулации, да се подкрепят последващи проучвания на динамиката на пазарите на електронни книги и тяхното влияние за постигане на целите на обществения интерес. Това ще послужи и за формиране на по-широки политики в областта на културата, образованието и научните изследвания.
Положителните действия в горепосочените области ще подкрепят колективно трайния преход към устойчив и приобщаващ пазарен модел за електронните книги, който да разкрива техния потенциал за подпомагане на достъпа до научни изследвания, образование и култура, като по този начин се изгражда по-демократично и приобщаващо общество.

Декларацията е подписана от:
1. Асоциация на библиотечните и информационните специалисти на Република Чехия
2. Асоциация на гръцките библиотекари и информационни служители
3. Асоциация на дигиталните библиотеки на Армения
4. Асоциация на литовските библиотекари
5. Асоциация на полските библиотекари
6. Асоциация на унгарските библиотекари
7. Белгийска асоциация за документация (ABD-BVD)
8. Библиотечна асоциация на Ирландия
9. Библиотечна асоциация на Латвия
10. Българска библиотечно-информационна асоциация
11. Германска библиотечна асоциация
12. Естонска асоциация на библиотекарите
13. Институт на библиотечните и информационни специалисти (CILIP), Великобритания
14. Испанска федерация на библиотечните, архивните и музейните асоциации
15. Италианска библиотечна асоциация
16. Конференция на директорите на академичните библиотеки на полските училища
17. Люксембургска асоциация на библиотекарите, архивистите и документалистите
18. Португалска асоциация на библиотекарите, архивистите, специалистите по информация и документация
19. Словенска асоциация на обществените библиотеки
20. Сръбска библиотечна асоциация
21. Съюз на полските библиотеки
22. Университетски библиотеки и Национална библиотека (UKB) на Холандия
23. Финландска библиотечна асоциация
24. Фламандска асоциация на библиотекарите, архивистите и документалистите
25. Фондация „Национален библиотечен депозит” на Полша
26. Шведска библиотечна асоциация
27. Европейското бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации (EBLIDA)
28. Европейска асоциация за здравна информация и библиотеки (EAHIL)
29. Международна асоциация на университетските библиотеки (IATUL)
30. Международна федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA)

По държави:
1. Армения – Асоциация на дигиталните библиотеки на Армения
2. Белгия – Фламандска асоциация на библиотекарите, архивистите и документалистите
3. Белгия – Белгийска асоциация за документация (ABD-BVD)
4. България – Българска библиотечно-информационна асоциация
5. Великобритания – Институт на библиотечните и информационни специалисти (CILIP)
6. Германия – Германска библиотечна асоциация
7. Гърция – Асоциация на гръцките библиотекари и информационни служители
8. Естония – Естонска асоциация на библиотекарите
9. Ирландия – Библиотечна асоциация на Ирландия
10. Испания – Испанска федерация на библиотечните, архивните и музейните асоциации
11. Италия – Италианска библиотечна асоциация
12. Латвия – Библиотечна асоциация на Латвия
13. Литва – Асоциация на литовските библиотекари
14. Люксембург – Люксембургска асоциация на библиотекарите, архивистите и документалистите
15. Полша – Асоциация на полските библиотекари
16. Полша – Конференция на директорите на академичните библиотеки на полските училища
17. Полша – Съюз на полските библиотеки
18. Полша – Фондация „Национален библиотечен депозит”
19. Португалия – Португалска асоциация на библиотекарите, архивистите, специалистите по информация и документация
20. Словения – Словенска асоциация на обществените библиотеки
21. Сърбия – Сръбска библиотечна асоциация
22. Унгария – Асоциация на унгарските библиотекари
23. Финландия – Финландска библиотечна асоциация
24. Холандия – Университетски библиотеки и Национална библиотека (UKB)
25. Чехия – Асоциация на библиотечните и информационните специалисти на Република Чехия
26. Швеция – Шведска библиотечна асоциация
27. ЕС – Европейското бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации (EBLIDA)
28. ЕС – Европейска асоциация за здравна информация и библиотеки (EAHIL)
29. Международни – Международна асоциация на университетските библиотеки (IATUL)
30. Международни – Международна федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA)

Ресурси:
1. Декларацията за електронните книги на сайта на програмата „Права за достъп до знание 21” (оригинал и превод на 11 езика).
2. Позиция на програмата „Права за достъп до знание 21” относно електронните книги и заемането на е-книги.
3. Електронното заемане на книги в Европа – обзор на ЕБЛИДА.