Илия Дилберов е участник в националноосвободителното движение, войвода на ВМОРО. Участва в пленяването на мис Стоун. Сражава се като доброволец в Балканската война. През Първата световна война се включва в партизанския отряд на 11 дивизия. В 1919 г. се заселва в Горна Джумая, където умира през 1962 г. Оставя спомени за революционната си дейност в Кукушко.

С научни съобщения във форума се включиха Любима Петрова от Държавен архив — Благоевград („Документи за Илия Дилберов в Държавен архив – Благоевград”), Елена Янева-Александрова от Регионален исторически музей — Благоевград („Дейността на Илия Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 – 1918 г.)”), Красимира Кацарска – литературен критик и председател на клуб „Огнище” към ОНЧ „Никола Вапцаров” – Благоевград и доц. Костадин Бонев от катедра „Телевизионно и киноизкуство” във Факултета по изкуства на ЮЗУ ”Неофит Рилски” – Благоевград. 

Илия Дилберов е прототип на героя от романа „Литургия за Илинден“ на Свобода Бъчварова, публикуван за първи път през 1969 г. Авторката представя величавата епопея на Илинденското въстание — героичните и вечно живи страници на борбата на македонските българи за освобождението им. Красимира Кацарска – литературен критик и председател на клуб „Огнище” към ОНЧ „Никола Вапцаров” — Благоевград, представи съобщението си за книгата „Литургия за Илинден” и образа на литературния герой Танас Дилбер под надслов „Съдбата на България в „Литургия за Илинден” от Свобода Бъчварова”. 

По романа „Литургия за Илинден” е създаден  българският филм „Мера според мера“. Филмът бе представен от доц. Костадин Бонев от катедра „Телевизионно и киноизкуство” във Факултета по изкуства на ЮЗУ ”Неофит Рилски” – Благоевград. Свобода Бъчварова  е съсценаристка, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев, на филма „Мера според мера“. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Художник на постановката е Георги Тодоров-Жози. Руси Чанев играе и главната роля — на събирателния образ на поборника за освобождение на Македония Дилбер Танас, чийто прототип е Дилбер Илия. 

Филмът разказва историята на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. по изключително интересен и увлекателен начин. Част от героите са реални исторически личности — Апостол войвода, Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пейо Яворов, Гоце Делчев и други. Филмът проследява историческите събития, човешките драми и политическите игри в началото на ХХ век, когато смисълът и целта на изначалната идеалистична борба постепенно променят своето значение. 

Поради епичността на сцените, той е заснет като трисериен игрален филм. По-късно са направени седем телевизионни епизода. Актьорите говорят на македонски диалект, което допринася за автентичността на филма.

Цяла плеада звезди на киното и театъра ни участват  в "Мера според мера", който се появява през 1981 г. Може би най-българският филм на всички времена променя историята на седмото ни изкуство. След него вече нищо не е същото. И досега няма, а едва ли и някога ще се появи аналог на епоса за една от най-големите трагедии на нацията — откъсването на Македония от България.

Семинарът „50 години от смъртта на Илия Дилберов“, организиран от Регионална библиотека „Димитър Талев“ — Благоевград,  получи широк обществен отзвук. Като резултат бе сформиран инициативен комитет от журналистите Андрей Петров, Румен Жерев и Иванка Лалева за почитане паметта на героя. Съвместно с община Благоевград бе поставена паметна плоча на гроба на Дилбер Илия, който се намира в старите гробища, както и в градинката срещу Пето СОУ в Благоевград, където е била къщата му.