Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 12 посетители в сайта
Открит достъп или значителна изолация от научното знание – кой е печелившият ход? ПДФ Печат

Автор: Александър Димчев
Рубрика: Актуално
Публикувана: бр. 1, февруари 2013

Насоки, модели и пресeчни точки пред "открития достъп (ОД)"
В последните години в света на информацията и науката настъпват сериозни промени в каналите за комуникация. Особено динамични са опитите за трансформиране на традиционните подходи в областта на научното знание. Все повече нарастват привържениците на т.нар. "открит достъп (ОД)" до информацията чрез т.нар. "златен път". Приемат се "мандати" за самоархивиране в режим на "зелен път" на международно, правителствено или институционално ниво. Посредством тях се въвеждат правни и организационни процедури за ОД, за неговото превръщане в норма за публикационната дейност на учените, както и за създаване на институционални репозиториуми. Акцентува се върху предаване в електронните хранилища на научните резултати и на публикациите, финансирани посредством обществени фондове. Сред инициативите могат да се посочат разискваните идеи за мандати от Европейския научен съвет, Националния институт по здравеопазване (САЩ), Научния съвет във Великобритания, Немския фонд за научни изследвания, Европейската асоциация на университетите, Федерацията на дигиталните репозиториуми в Япония, Харвардския и Стандфордския университет, Масачусетския технологичен институт (САЩ) и др. Особено важни са политическите инициативи на Европейската комисия, на правителствата на САЩ, Великобритания и др. страни да налагат моделът за открит достъп (ОД) – специално за резултатите от изследователската дейност, финансирана чрез обществени фондове. Видно е, че преминаването към ОД е глобална тенденция. Понастоящем има над 200 академични институции или организации за финансиране на научните изследвания, които изискват ОД до публикации по цял свят. Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA) прие декларация относно "Отворената наука през 21-ви век", призоваваща към "открит обмен на резултатите от научните изследвания и на използваните за тях инструменти". Достъпността на научноизследователската информация е обект и на обсъждания на няколко международни форума, включително ОИСР и ЮНЕСКО.
Като резултат от подобни въздействия бързо нараства броят на органите, финансиращи научната дейност и университетите по света, които изискват от учените да осигуряват свободен достъп до резултатите от изследвания, субсидирани от публични фондове. Много издатели адекватно реагираха на изискванията на институциите, като позволиха самоархивиране на ръкописите, приети за публикуване. Съгласно данните до 20% от научните статии има свободен достъп, а 60% от тях следват т.нар. "зелен" модел.
Интерес предизвикват становищата и разсъжденията, намерили място в Доклада на работната група по разширяване на достъпа до публикуваните резултати от академични изследвания от 2012 г., подготвен във Великобритания за нуждите на правителството, под заглавие "Достъпност, устойчивост, перфектност: как да разширим достъпа до академичните публикации". Според авторите на анализите съществуват пресечни и конфликтни точки за налагането на новия модел за публикуване: "Изследователите са водени от желание да разширят познанието и разбирането за света, в който живеем, както и да предадат резултатите от своите изследвания на други, които да научат за тях и да извлекат полза от това. Правителствата, бизнесът, благотворителни организации и други участници инвестират големи суми в академични изследвания, за да бъдат постигнати тези ползи: за увеличаване на знанията, но също и за значително допринасяне към общественото благо и икономическия растеж. Това е така, понеже изследванията и техните продукти не са просто икономически активи: те допринасят неизмеримо за интелектуалния и културен живот на нацията. Следователно правителствата по целия свят смятат жизнеността на изследователската основа като фундаментална за здравето на едно съвременно общество и на икономиката. Затова генерирането на социални и икономически ползи чрез инвестиции в изследвания представлява ключов фактор в развиването на обществената политика.
Създаването на ефективни канали за комуникация между изследователите в цял свят е жизнено важен фактор, определящ увеличаването на разбирането ни за света. От създаването на първите научни списания през 1665 година (Journal des Sçavans и Philosophical Transactions of the Royal Society), комуникацията на теоретичните и емпирични резултати чрез тези издания и други публикации е в основата на изследователските инициативи. По данни на ЮНЕСКО понастоящем в света излизат около 200 000 периодични издания в областта на науката. От тях около 75 000 научни списания от всички научни области се подлагат на рефериране, индексиране, оценяване (във вторични източници – печатни и електронни, напр. Chemical Abstracts, Sociological Abstracts, America: History & Life, Web of Science (Thomson Reuters), SCOPUS (Elsevier) и др. Трансферът на научното знание с помощта на списанията се оказва особено ефективен начин да се позволи на изследователите да надградят работата на останалите, да прегледат внимателно и прецизират резултатите, да допринесат с допълнителни идеи и наблюдения и да формулират нови въпроси и теории. Списанията играят жизненоважна роля в улесняването на откритостта и за напредъка на науката. Те се явяват ключови канали за комуникация, които също така помагат за изграждането на "независимите колегии" от изследователи, работещи в областите на обществения интерес.
Начините, по които списанията изпълняват основните си функции, са трансформирани през последните двадесет години в резултат на променящите се технологии. Измененията са и в резултат на общите усилия и търсения на издатели, редактори и на самите учени. Същото се отнася и за поведението и отношението на изследователите – както като създатели, така и като потребители на информацията, която съдържат списанията."
Въпреки че приветстват повишения достъп до по-голям брой списания и статии от когато и да е било по-рано (по всяко време на деня, във всяка точка, където имат достъп до интернет), изследователите искат още. Те желаят да могат да използват най-новите инструменти и услуги, позволяващи им
да анализират, организират и изменят съдържанието, което намерят, за да им помогне да работят по-ефективно в стремежа им към овладяване на нови знания и към по-всеобхватните ползи, които ще им донесе този по-широк и по-бърз достъп. От съществено значение за изследователската общност като цяло, но също и за всички хора в обществото, които проявяват интерес към изследванията и резултатите от тях, е да извлекат полза от технологичните
и други промени, които позволяват по-лесен и по-широк достъп до информация от когато и да било преди. Това е моделът да се увеличи в максимална степен ефективността и ефикасността на самото изследване, но също така и на социалната и икономическата им стойност и влияние.
Същевременно е ясно, че интересите на различни групи участници в областта на изследователските комуникации не винаги съвпадат. Защо е така и къде са "точките на кипене" според авторите на доклада? ...

Цялата статия можете да прочете,
ако се абонирате за печатното или електронното издание на
списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България