Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 12 посетители в сайта
Няколко думи за Библиотеката на Пловдив ПДФ Печат

АвторАлександър Гьошев
Рубрика
Юбилеи
Публикувана: бр. 6, декември 2014

Не се бях замислял, колко трудно е да опишеш с няколко реда личните си впечатления за Народната библиотека в Пловдив. До снощи. Стоях пред неизписания лист, взирах се в белотата му и се реших: с няколко думи да разкажа за сградата ѝ – сегашната, тази каменната, отстрани на павираната улица с чинарите, която приканва спокойно с изящната си геометрика и изчистен силует минувачите, да застинат поне за миг пред величествената ѝ белота. Но едва престрашил се да я спомена и сякаш в просъница ми се разкри тихо и другата, онази там край реката, издигната до самото Румелийско събрание в близост до Маришкия бряг, сега пазеща спомена за величавата 1885 – най-българска година в Новата ни история.
Прииска ми се да разкажа и за павираната красива улица, която споделя с Библиотеката не само общо градско пространство, но и едно име – това на големия български писател – Иван Вазов. Преди години филибелии са я наричали Станционна – заради железопътната гара, към която се простира и до днес павираната ѝ снага. Именно по нея, през един хубав есенен ден на вече далечната 1920 г., тръгнало и многолюдно шествие, което държало на ръце Дядо Вазов и така, понесено в устрема на емоцията на невиждан народен възторг се започнало славното честване на творческия му юбилей под тепетата – та нали Пловдив е първото му истинско писателско гнездо и оттук, изпод перото на народния писател, българските хъшове от „Немили-недраги“ и герои от „Епопея на забравените“ се възродили за нов живот...

Цялата статия можете да прочете,
ако се абонирате за печатното или електронното издание на
списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България