Автор: Милена Цветкова
Рубрика: Професия
Публикувана: бр. 2, април 2015

В началото визията му описва отделни машини, но за да се разшири тяхната производителност, Отле предсказва обединяването им в едно устройство. С поглед още по-напред, той предвижда възможностите за включване на телевизор, звукозаписи и дори тактилна документация, която може да предава усещания за вкус и мирис. Като цяло Отле е вдъхновен от възможностите на машините. Той пише: „Можем да си представим електрически телескоп, който поръчва страници от книги в големите библиотеки и ги проектира в стая-телеграф.“ Неговата визия за онова, което предстои да се случи в Mundaneum, заслужава пълно цитиране, заради размаха, приближаващ го до сюжетите на Хърбърт Уелс и Жул Верн:
Тук, на бюрото вече няма никакви книги. Вмес то това има екран, свързан към телефон. Там, в една голяма сграда, са всички книги и материали, заедно с цялото пространство, необходимо за тяхното каталогизиране и регистриране, с всички каталози, библиографии и индекси. (...) От там мога да си получа страницата на екрана, за да прочета отговорите на въпроси, зададени по телефона. Екранът може да бъде двоен, четворен или [десеторен], ако има множество текстове, които да бъдат показани едновременно; ще има аудио говорител при необходимост от материал, който да допълва текста. Уелс със сигурност щеше да хареса тази идея. Днес това нещо изглежда като утопия, защото никога не е съществувало, но може да дойде ден, когато нашите усилия биха довели до това съвършенство.
Библиотечната услуга за читателите Отле нарекъл телевизионирана книга (фр. „livre téléphoté“). Уточнил също, че би било удобно екранът да се раздели на части (като съвременните „прозорци“), за да могат да се виждат няколко книги наведнъж. „Скоро посредством телевизията проблемът ще бъде решен по същество, тъй като е вече научно възможно възпроизвеждането на образ от разстояние, безжично. Човек може да си представи електрически телескоп за четене на книги у дома, а страниците, поискани предварително, са изложени в зала „teleg“ на големи библиотеки. Тази книга ще бъде „telephote“.26 – пише Пол Отле 1934 г. Всеки трябва да може позвъни в излъчваща библиотека и да получи информация по нужната тема. Библиотекарите ще откриват съответстващите на търсенето книги и ще изпращат изображения на страниците им директно към телевизора на читателя. В този контекст е интересно, че Пол Отле нарича библиотекаря „Semis Servorum Scientiae“ – „слуга на слугите в науката“ и е убеден, че библиотекарят е длъжен да притежава сериозно общо и професионално образование, а разбирането за научните основи на професията възпитава и възвисява, заставя да се излезе от тесногръдието на личния опит и изолираността на собственото поколение и „социализира“ ума на човека...

Цялата статия можете да прочете,
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!