Автор: Елица Лозанова-Белчева
Рубрика: Информационната грамотност в дигиталната ера
Публикувана: бр. 6, декември 2015

Когато Зурковски споменава за първи път термина „информационна грамотност“ (през 1974 г.), едва ли е предполагал, че ще предизвика професионалната общност в цял свят да разсъждава върху неговата идея повече от четиридесет години и че ще продължава да осмисля различни нейни аспекти и за в бъдеще.
Дискусиите около конкретиката на понятието поставят едни от първите акценти в тази посока. Сред редицата автори, разсъждаващи върху същността на информационната грамотност (ИГ) е и Робърт Тейлър. Според него дефиницията на термина трябва да бъде мислена като съвкупност от елементи, където се отчита че решенията на много(не всички) проблеми могат да бъдат подпомогнати от намирането на подходящи факти и информация; че познаването на различните видове налични информационни ресурси – кои са и къде се намират – е необходимо условие; че текущият информационен процес [текущо информиране] e също толкова важен, колкото и информационния процес, който е еднократен; и че има стратегии за това кога и как да се набавя информация [за информационно търсене].
Кристина Дойл е един от библиотечните експерти, които развиват своите изследвания в областта на информационната грамотност. В своята книга„Информационна грамотност в информационното общество: концепция за информационната епоха“тя поставя като акцент: „информационната грамотност е способността да намираш, оценяваш и използваш информация от разнообразни източници“...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!