Романът „Печатарят” – безспорен успех на авторката Силвия Томова Печат

Автор: Мария Младенова
Рубрика: Отзиви и рецензии

Публикувана: бр. 1, февруари 2016

Централен герой в книгата е българинът Яков Крайков – първият наш печатар, който развива своята книжовна дейност през тъмния за България ХVІ век, белязан от вековното владичество на османците у нас.
За него обаче са известни много малко факти. Не знаем дори кога е роден и кога е починал. Решението да се пише роман при тази липса на информация е истинско предизвикателство, което Силвия Томова приема. С помощта на смелото си въображение тя създава творба, която звучи достоверно и завладяващо, благодарение на смесването на историческите факти със своята красива фантазия.
Какво знаем за Яков Крайков?
Роден е в с. Каменна река, в близост до Колосия (днес Кюстендил), в семейството на потомствен свещеник. Той рано научава малкия Яков да чете книги, чието съдържание ражда мечтата му да стане печатар, защото рано усеща светлината и силата на словото, които го пленяват. Занаята на вещ преписвач усвоява в два манастира – Осоговския и Грачаница, които през ХVІ век са известни духовни и книжовни средища. Особено полезна за Крайков се оказва работата му в Софийската книжовна школа, в която той изучава старобългарската литература и нейните добри традиции. Там придобива и уменията на компетентен редактор, коректор и словослагател. Уверен във възможностите си да бъде знаещ печатар и издател, той заминава за Венеция и купува печатницата на сръбските печатари Божидар и Винченцо Вукович, издавали книги за сърби и българи. Обновява я и за период от 7 години отпечатва 4 богослужебни книги, превръщайки я в солиден мост към Европейския ренесанс.
Венецианската република по това време е световен център на книгопечатането, в който съществуват над 270 печатници. Умен, просветен, заможен и предприемчив, именно тук Яков Крайков реализира своята детска мечта. Той се проявява не само като печатар, но и като книжовник, гравьор, илюстратор и шрифтолеец, в резултат от което книгите му са белязани от рядко срещано издателско изкуство...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн