Автор: Радостина Тодорова
Рубрика: Иновативни услуги в библиотеките
Публикувана: бр. 2, април 2016

Академичните библиотеки предоставят на своите потребители различни по вид и структура бази данни. В началото масивите са върху оптични дискове, днес са онлайн. Предимно библиографски преди, сега се предлага разнообразно съдържание от статии, вестници, книги, изображения, аудио и видео файлове. Освен носителите и съдържанието, днес все по-бързо се обновяват техните интерфейси и функционалност в отговор на все по-високите изисквания на потребителите на информация. И не на последно място, сега почти всяка библиотека разполага с повече от един подобен информационен ресурс.
Предизвикателство. В Нов български университет (НБУ) тези проблеми се проявяват особено ясно, поради стратегическия избор на библиотеката да разширява все повече достъпа до дигитално съдържание. През академичната 2015/2016 г. 56% от бюджетните средства са изразходвани за осигуряване на достъп до бази данни с електронни книги и списания от водещи издатели като EBSCO Information Services, Emerald, World Advertising Research Center, Thomson Reuters и др. Само онлайн библиотеката „Academic Complete“ на EBRARY е с повечеот 130 000 е-книги, а за тези, които се нуждаят от илюстрация за своята научна разработка, на разположение е „Britannica Image Quest“, предлагаща повече от 3 млн. изображения. Всички бази данни се ползват в локалната мрежа без необходимост от потребителско име и парола. За по-голямата частот тях е осигурен и отдалечен достъп чрез системата EZproxy (OCLC). Така потребителите могат да използват електронно съдържание, предлагано от библиотеката само с въвеждане на свои лични потребителско име и парола.
Това многообразие от електронни информационни ресурси поставя на изпитание както библиотекарите, така и потребителите на информация. Студенти и преподаватели често се затрудняват да използват електронните ресурси и избират по-лесния начин – Google по няколко причини. На първо място, те трябва да познават всеки отделен ресурс в детайли, по отношение на съдържание, тематичен и хронологичен обхват, специфика на интерфейса и др. Освен това за постигане на оптимални резултати всяко информационно търсене трябва да се провежда многократно, т.е. във всяка база поотделно. В обученията за развитие на информационната компетентност също се разглеждат отделните бази данни, но въпреки това обучаемите са затруднени при избора на ресурси и самостоятелната работа с тях...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!