Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 24 посетители в сайта
Теорията на четенето на Рубакин – дефицит в дигиталната ера (По повод 70-годишнината от смъртта му) ПДФ Печат

Автор: Милена Цветкова
Рубрика: 
Професия
Публикувана: бр. 4, август 2016

Той е първият в световната наука, който превръща читателя в обект на научни изследвания.
Близо 50 години по-късно, през 60-те години на ХХ век, синът му ще свидетелства, че това все още е единственият опит да се приложи научен подход към дейността „четене“ и към изучаването на сцеплението между читателя и книгата. До оня момент психолозите са изучавали психиката на човека изобщо, но не и по отношение на четенето, а библиолозите (книговедите, библиографите) са изучавали книгата независимо от читателя. Своята теория на четенето Рубакин изгражда бавно и публикува поетапно в три фундаментални книги – “Introduction à la Psychologie Bibliologique“ (1922), „Что такое библиологическая психология?“ (1924) и „Психология читателя и книги“ (1929). Тази теория е базирана на изучаването на психическите типове читатели и психическите типове книги и предлага нов модел на процеса четене, с нови понятия и закономерности. Фокусът е върху вътрешните (менталните) процеси, които протичат при извършването на самото четене и обясняват текста по-скоро като стимул, който „извиква“ предишен опит, отколкото като закодирано съобщение, което да се разкодира от четящия. С мащабни социологически и тестови изследвания Рубакин открива „психологическа симетрия“ между книга и читател. Тя ляга в основата на създадената от него интегрирана дисциплина „библиопсихология“, която сам дефинира като „наука за социалното и психологическото въздействие на текста“. И преобръща конвенциите за четенето по следния начин:
1. книга без читател не съществува – всяка книга е мъртва до момента, до който човек не ѝ припише смисъл;
2. във всяка книга има толкова съдържание, колкото има у читателя; тъй като „книжното съдържание“ е възбудител на „психичното съдържание“ на читателя, колкото са читателите на книгата, толкова са и нейните съдържания;
3. всеки читател е носител на уникална „мнема“ (съвкупна генетична, колективна и персонална памет) и поради това има своя скала за добри и лоши книги – всеки читател намира своята книга...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България