Дора Кършовска – преподавател ерудит с харизма и личен магнетизъм (По повод 100 години от рождението ѝ) |
|
|
Автор: Мария Младенова Рубрика: Юбилеи Публикувана: бр. 2, април 2017
Дора Боянова Кършовска (6 февруари 1917 – 17 април 1997) е родена в Сливен. Тя е потомка на видната възрожденска фамилия Кършовски от гр. Елена, известна с участието си в борбата за църковна и национална независимост. Родът ѝ дава на България много борци за свобода, учители, учебникари, творци, свещеници. Един от известните днес преписи на „История славянобългарска“ е направен от рода Кършовски. Сред потомците на рода са Панайот Кършовски – бележит историограф на Елена, големият художник Преслав Кършовски, композиторът Стефан Драгостинов, Кристалина Георгиева – съвременен политик, както и много други видни българи. Средното си образование Дора Кършовска завършва в Първа девическа класическа гимназия в София (1935), след което следва Романска филология в Софийския университет, който завършва през 1941 г., и веднага е назначена за преподавател по френски език в Цариброд (1942 – 1944), който от 1941 до 1945 г. е в пределите на България. След Втората световна война в продължение на три години (1945 – 1947) преподава френски език в с. Брегово, Видинско. След завършването на шестмесечен курс за библиотекари висшисти, на 15 март 1948 г. постъпва на работа в отдел „Обработка на книги“ към Народната библиотека „Васил Коларов“. Веднага след създаването на ДБИ, от 21 декември 1950 г. тя постъпва на работа в него. Възложено ѝ е да организира създаването на институтската библиотека и да води упражненията по дисциплината „Организация на библиотечните фондове“, лекциите по която чете Дора Ганчева. Тя е единствената наша сънародничка, завършила специалността „Библиотекознание и библиография“ във Флорентинския университет в Италия (1938 – 1943)...
Цялата статия можете да прочете, ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!
|