Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 23 посетители в сайта
Рубакин е искал да бъде полезен за България ПДФ Печат

Автор: Юрий Столяров
Рубрика: Глобус

Публикувана: бр. 3, юни 2017

Името на Н. А. Рубакин приживе било известно в цял свят – както той сам се изразявал, от Канада до Австралия. Но него го познавали и в Южна Америка, негови проекти се реализирали и в Чили, и в Египет, и в Китай. Индийският философ и обществен деятел Махатма Ганди бил негов съмишленик и другар. България се намира в своеобразен географски център между всички тези точки и вниманието на Н. А. Рубакин било също приковано към България. За българския читател той е написал статия от 13 страници „Неотложнейшая и несложная реформа библиотечного дела“ („Най-неотложната и не сложна реформа на библиотечното дело“) (1926). Ръкописът на тази статия се съхранява в Отдела за ръкописи на Руската държавна библиотека (Фонд № 358. Картон № 48. Единица за съхраняване № 13). Основните положения на тази статия се свеждат към следното, изложено близко до оригинала.
Най-дълбокото убеждение на Н. А. Рубакин е, че силата на словото е най-могъща. Тя е по-силна даже от атома (бидейки невероятен ерудит и енциклопедист, при това завършил физико-математически факултет, той знаел за разработките, свързани с делението на атомното ядро): не атомът владее човека, а човекът посредством своята мисъл, запечатана в слово владее силата на атомното ядро. Словото, по негово убеждение, е по-силно от войната, доколкото всяка война завършва с мирни преговори и техните резултати се фиксират в договори, които при спазването им гарантират спазването на мира. Духовната сила е най-велика, не може да се надвие, тя е най-високо от всички други сили, защото никаква сила, даже физическата, е неспособна да влезе в живота – личен, социален, исторически, през каквато и да е друга врата, освен вратата, наричана човешкото „аз“.
Библиотекарите владеят словото, запечатано в книгите на всички отрасли на знанието и за цялото време на съществуване на човечеството и затова библиотекарят по самата същност на своята професия представлява страшна сила – сила духовна, нравствена, социална. Библиотекарят има пълноправо да се чувства пълководец – пълководец на книгите, а значи и на идеите, и на чувствата, и на стремежите, и на идеалите – с една дума, на всичко, което могат да възбудят неговите книги в душите на читателите, които той успява да убеди да прочетат съответните книги...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България