Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 11 посетители в сайта
Open Science и социални научни мрежи ПДФ Печат

Автор: Теодора Костадинова
Рубрика: Професия

Публикувана: бр. 5, октомври 2017

Петнадесет години след началото на инициативата за Open Access зачести употребата на изразa Open Science. Докато за някои автори и институции двата израза се припокриват като значение, не липсват и автори, които са склонни да ги разграничат. Докато Open Access инициативата се занимава предимно с проблемите, съпровождащи свободното научно публикуване, Open Science се оказва едно много по-всеобхватно идеологическо течение. За момента липсва общоприета дефиниция за Open Science, но на базата на повтарящи се елементи от съществуващите определения, можем най-общо да го дефинираме като всяка практика, насочена към улесняване на създаването и разпространението на научно познание – от публикуване в режим на свободен достъп, през премахване на ембарговия период на публикациите, до създаване на софтуерни инструменти, подпомагащи комуникацията между изследователите.
За Open Science може да се твърди, че е натурална еволюция на Open Access – течение, което го надгражда по същия начин, по който web 2.0 надгражда web 1.0. Забелязва се същото движение в посока от статично съдържание, което може да бъде консумирано, но не и променяно от потребителя, към съдържание, с което може наистина да се взаимодейства.
Докато едно от въплъщенията на Open Access са репозиториумите – днес стотици на брой, то материализацията на идеята за Open Science са научните социални мрежи. За целите на тази статия можем да приемем, че научната социална мрежа е мрежа, ориентирана към генериране и споделяне на научно съдържание. Що се отнася до същността на термина „социална мрежа“, можем да се придържаме към дефиницията на Н. Елисън в статията ѝ Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship, цитирана 12 956 пъти по данни на Google Scholar: уеб-базирана услуга, позволяваща на индивидите да създават публичен или полу-публичен профил в рамките на затворена система, да създават списъци от други потребители, с които споделят връзка, и да преглеждат и прекосяват своите и чуждите списъци с връзки в системата...

 

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България