Автор: Ваня Грашкина
Рубрика: ИФЛА
Публикувана: бр. 4, август 2018

Две конгресни сесии бяха посветени на застъпничеството и най-новата инициатива на ИФЛА„Библиотечна карта на света“, която стартира през миналата година. Създаден бе специален сайт,който отразява обобщена информация за библиотечното обслужване във всички държави. Сайтът има два основни компонента. В първия от тях чрез интерактивна карта на света е представена подробна информация за библиотечния сектор във всяка държава. За целта е разработен стандартизиран темплейт, който дава възможност за проучвания и съпоставяне на данните между отделните държави. Над 120 държави вече са предоставили информация за сайта. България също е част от картата, благодарение на активността на УС на ББИА. Данните постоянно се допълват и във всеки един момент може да се види обобщена информация колко библиотеки функционират в света, какви услуги предоставят, какъв е броят на библиотечния персонали доброволците към тях, колко библиотечни материали са заети (на хартиен и електронен носител).
Към момента се съдържа информация за 2,3 млн. библиотеки във всички държави, в които работят над 1,5 млн. библиотечни специалисти и които се подпомагат от 334 000 доброволци. Общият брой библиотечни ползватели е над 1 млрд. в целия свят, а физическите посещения са над 5 млрд. Достъп до интернет предоставят малко над 330 000 библиотеки. Заетите традиционни библиотечни документи са почти 9 млрд., а електронните – 12,5 млрд. Тези внушителни данни са ярко доказателство за значимата роля, която играят библиотеките в общественото развитие. Тяхното обобщено представяне ни дава един нов и силно въздействащ инструмент за застъпничество, като за пръв път се прилага подход на представяне на един обединен световен библиотечен сектор.
Статистическата информация за всяка държава ще бъде допълнена с обща характеристика на библиотечната система, информация за библиотечното законодателство, професионалния печат, системата за библиотечно образование и квалификация, законодателството за задължителното депозиране, авторското право, националните библиотеки и др. Така картата ще играе ролята на своеобразен актуален справочник за съвременното състояние на библиотечното дело, с какъвто досега библиотечната общност не разполагаше.
Вторият важен компонент на „Библиотечната карта на света“ е проектиран да съдържа примери за успешни практики, които демонстрират ролята на библиотеките за постигане на всяка от 17-те цели на хилядолетието. Информацията е структурирана по цели, като избирайки определена цел, на картата се открояват в червен цвят страните, представили примери за успешни практики. ИФЛА разработва ръководство в помощ на описването на успешните практики, за да може да се постигне унифициран подход към тяхното представяне.
Българските библиотеки все още не са отразени с добри практики в тази част на картата. Това ще бъде една от спешните задачи на УС на ББИА – да идентифицира и предостави български примери, като ще разчитаме най-вече на инициативността на библиотеките. УС на ББИА ще подпомогне тези от тях, които предложат интересни примери в атрактивното им представяне на английски език...