Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 4 посетители в сайта
Косвената дискриминация спрямо читателите ПДФ Печат

Автор: Милена Цветкова, Теодора Максимова
Рубрика: Библиотеките и обществото
Публикувана: бр. 5, октомври 2018

Целта на предстоящото изложение е да разкрие различните форми на дискриминацията в жизнения цикъл на книгата, за да докаже съществуването на косвена дискриминация спрямо читателя.
Изследователската цел е мотивирана от невидимите последствия върху крайния адресат на книгите – читателя, в резултат на дискриминационното отношение към човешкия фактор в целия жизнен цикъл на книгата, както и от ниската заинтересованост и информираност относно тази тема от страна на институции, работодатели, колеги и всеки, който толерира дискриминация, в която и да е нейна форма. За нуждите на изследването е проведено емпирично проучване, което да провери хипотезата за наличието на дискриминация по всички звена по пътя на книгата, което в своята съвкупност е дискриминационно натоварване върху читателския избор и косвена дискриминация спрямо читателя.
В понятието „дискриминация“ влагаме неюридическото, а лексикалното му значение, произхождащо от латинската дума „discrimino“ – отделям, разделям. Ще го разбираме в най-общия му смисъл на „възприемане на разлика, разграничаване или различно отношение“. Имаме предвид и основното социално значение на термина в съвременния език – действие, което поставя някого в неравноправно отношение спрямо другите; ограничаване на правата; лишаване от определени права на определени категории граждани въз основа на определени характеристики. Работим с понятието „дискриминация“ в морално неутрален смисъл, произтичащ от Аристотеловия принцип за справедливост, който ни казва да третираме еднаквите случаи по един и същи начин и различните по различен начин. Например учител, който не успее да направи разлика между отличен и лош ученик, може да бъде непочтен и към двамата.
Ангажиментът ни към фигурата на читателя произтича от споделяния от нас възглед, че не авторът, а читателят е най-важното звено в жизнения цикъл на книгата. Основанията ни за това твърдение са следните.
Първо, съдбата на книгата зависи не от автора, а от читателя. Това е посланието на Теренциан Мавър (I – II в. от н.е.), когато съчинява сентенцията Pro captu lectoris habent sua fata libelli (В зависимост от читателя, книгите имат различна съдба).
Второ, книгата е производна на четенето. Четенето (потреблението) винаги е било преди писането (производството). Авторът, преди да израсне като такъв, също е бил само читател. Читател е и докато пише. Съдържанието, което е написал, не би могло да е изцяло негово. Преди да го завърши, и той е чел, слушал, черпил идеи, имитирал, копирал от други. Авторът е читател впоследствие и на собственото си произведение. Иначе не би имало преработени или допълнени издания...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България