Обществена библиотека на годината е годишна награда, която се присъжда на най-добрата обществена библиотека, която е построена или създадена в помещения, които преди това не са били използвани за библиотечни цели. Библиотеката трябва да е построена или реконструирана в предходните три години. Наградата се присъжда от Международната федерация на библиотечните асоциации (ИФЛА). Званието „Обществена библиотека на годината“ е придружено и с награда от 5000 долара, спонсорирана от Systematic.
Библиотеките, които кандидатстват за наградата, трябва да отговарят на следните критерии:
1. Взаимодействие със заобикалящата среда и местната култура включително как архитектурата отразява или обмисля местната култура; как ѝ е осигурена видимост в градския пейзаж и как си взаимодейства с околните сгради и откритите пространства? Библиотеката източник ли е на комуникация или активности в градския контекст? Може ли библиотеката да функционира като „дневна стая“ на общността, достъпна ли е за всички?
2. Архитектурно решение – включва как е проектирана и реализирана архитектурната концепция в различните части на сградата; как всяко едно пространство работи съобразно функциите си и общата логика. Това е от голямо значение за това как отделните пространства в библиотеката се възприемат от хората, които ги използват.
3. Гъвкавост/приспособимост – включва как са проектирани и организирани помещенията и как повърхностите и комбинацията от пространства са вдъхновение за дейности на потребителите. Подкрепят ли нови дейности, има ли синергия между различните пространства? Например библиотеката включвали помещения като мейкърспейс или сцени?
Използват ли се те, и ако да, как? Могат ли тези помещения лесно да бъдат модифицирани и използвани за различни функции и дейности?
4. Устойчивост – как устойчивото мислене е включено в библиотеката като например намаляване на количествата използвани ресурси, използване на местни материали в строителния процес или намиране на нови начини за използване на природните ресурси като енергиен източник.
5. Учебно пространство – включва начин, по който библиотеката предлага разнообразие от възможности за обучение, как учебните пространства подпомагат различни начини на учене, как посрещат различни потребности на отделните възрастови групи и как насърчават различни форми на обучение. Как взаимодействат учебните пространства с останалата част от библиотеката?
6. Дигитализация – включва как цифровата комуникация днес си взаимодейства с достъпа до ресурсите, предлагани от библиотеката и как те са интегрирани в библиотечното пространство. Използват ли се методи, които включват мобилни технологии? Как се използва взаимодействието между дизайна и естетизацията на средата за навлизането на цифровизацията? Дали се използва цифровизацията по всякакви иновативни и творчески начини за създаване на опит у потребителите на библиотеката в рамките на сградата?

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!