Автор: Майке Юнг
Рубрика: Глобус
Публикувана: бр. 6, декември 2018

Градската библиотека на площад „Милано“ е първата сграда в нов квартал, наречен „Europaviertel“. Още след първата година на построяването си, тя се оказва в центъра на голям търговски център и е заобиколена от над 200 магазина и много ресторанти. Идеята е от самото начало да се създаде нов духовен и културен център с библиотека. За да отговори на това търсене, корейският архитект Eun Young Yi и неговото архитектурно бюро (със седалище в Кьолн, Германия) проектираха самостоятелна, монолитна структура, която се извисява над съседните сгради както някога църквите и дворците. Такова е и предназначението ѝ – да сигнализира за появата на нов център в едно модерно общество.
При по-внимателно вглеждане ще забележим, че този монолит не се състои от единични камъни, а от бетонни и матови стъклени блокове. Зад твърдата външна обвивка се крие прозрачна, олекотена стъклена вътрешна обвивка. Фасадата от стъклени блокове има интровертен ефект и умишлено разграничава света на образованието и културата от шума и суетата на външния свят. Фасадното пространство е проектирано като пространствена буферна зона, която предлага както на посетителите, така и на служителите на библиотеката възможността да използват тази зона за разходка.
Сградата има четири входа и е достъпна от четирите посоки на света. Дигитализирани информационни точки посрещат госта и го подготвят за по-нататъшното посещение. Във входното помещение е разположена автоматизираната система за връщане на заетите материали, сортиране и разпределяне на книги по класификационни индекси, чието функциониране може да се наблюдава през стъклени стени. На същото ниво се намират банкомати и зоната за четене на периодика.
Овалното фоайе обхваща така нареченото „сърце“, което е достъпно отвсякъде чрез четири отвора, наподобяващи врати. Това „сърце“ се намира във вътрешността на библиотеката и представлява напълно празно пространство с формата на перфектен куб. Осветено е от естествена слънчева светлина, която преминава безпрепятствено през първите четири етажа на сградата. „Сърцето“ е пространство за вътрешно съзерцание. В средата на пода има син квадрат, от който блика изворна вода, символизираща източниците на знание. Около „сърцето“ се извиват стълби, а множеството прозоречни отвори осигуряват непрекъсната достъпност на погледа до източника и до противоположната страна на стълбището. Когато най-накрая стигнем четвъртия етаж, попадаме в зали-галерии, където стълбищата, подредени по двойки, са проектирани като „преливащи се“ алеи.
Всъщност залата-галерия пресъздава концепция за оформление на пространството, позната от векове, до която прибягват архитектите от различни епохи, като например Етиен-Луи Буле в дизайна му за Френската национална библиотека. Вдлъбнатите нива на сградата разширяват пространството нагоре до тавана, който е осветен от естествена светлина. Галериите и мебелите с всеки етаж се отместват все по-встрани и създават усещането, че сградата се разширява терасовидно към светлината. В залата-галерия са експонирани около 60 000 произведения художествена литература...

В статията са използвани снимки на Martin Lorenz.

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!