Автор: Маия Младенова
Рубрика: In memoriam
Публикувана: бр. 6, декември 2018

Елена Георгиева е родена на 28 октомври 1949 г. в Русе, често наричан „Малката Виена“ заради интересната си история и културните традиции, формирани в епохата на Възраждането. Попила романтичния и аристократичен дух на града, през 1972 г. тя завършва Руска филология и история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Веднага започва работа като уредник в Рилския манастир, който, както знаем, е един от най-значителните архитектурни, книжовни, културни и духовни паметници на България. Там тя работи в продължение на 5 години (1971 – 1976). Завърнала се в родния си град, тя започва работа като методист в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“, в която скоро се издига като главен библиотекар и остава трайно свързана с нея до края на дните си.
След спечелването на конкурс, тя става редовен аспирант в Санкт-Петербургския държавен институт по култура, в който през 1984 г. успешно защитава дисертация под ръководството на доайена на руската библиотековедска школа проф. дпн Анатолий Ванеев – библиотековед енциклопедист в областта на библиотекознанието. Темата на дисертационния труд, който Елена разработва, е „Проблемы централизации сети читалищных библиотек в НР Болгарии“ – изключително актуална за времето си. След защитата на труда си Елена Георгиева придобива научната степен „доктор“ (тогава – кандидат на педагогическите науки), след което е избрана за научен сътрудник в секцията по библиотекознание на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Натрупала солиден практически професионален и организационен опит, както и богат капацитет от знания в сферата на библиотековедската наука, Елена Георгиева бе поканена за преподавател в новосъздадената през 1991 г. от проф. Марин Ковачев катедра „Библиотекознание, библиография и научна информация“ към Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, с която се осъществи голямата мечта на библиотечната общност и в България да има висше библиотечно образование. Прекрасно, но преподавателите не достигаха. Бяха привлечени и преподаватели извън старата българска столица. Сред тях беше и д-р Елена Георгиева, която си беше спечелила име на знаещ колега с безспорен авторитет сред библиотечната общност.
През 1996 г. Елена бе назначена за хоноруван преподавател в катедра „Библиотекознание, масови комуникации и чужди езици“, която тогава бе в структурата на Филологическия факултет, в който имахме солидна подкрепа от страна на ръководството му в лицето на доц. д-р Буров, проф. дфн Иван Радев и други изтъкнати езиковеди и литературоведи.
До 2001 г. – времето, в което Елена остана хоноруван преподавател, тя пое четенето на лекции и упражненията по редица базови дисциплини в редовната и задочната форма на обучение в ОКС бакалавър като „Библиотекознание. История на библиотеките“, „Организация и управление на библиотеките“, „Книгознание. История на книгата“, които осъществи на високо научно равнище.
През 2001 г. Елена стана редовен преподавател в катедрата, заемайки позицията на главен асистент и бавно, без да бърза, с достойнство изкачи всички стъпала на преподавателската кариера. През 2004 ѝ бе присъдено научното звание „доцент“, а през 2014 г. зае академичната длъжност „професор“...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!