Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 6 посетители в сайта
Разсъждения за ефективността: икономическа и социална ПДФ Печат

Автор: Едуард Сукиасян
РубрикаАктуални изследвания
Публикувана: бр. 2, април 2019

През 1981 г. ме командироваха в Никарагуа. Никой от обкръжението ми никога не беше ходил там. Попрочетох литература. Автор на много книги и статии беше И. М. Буличев. Аз го намерих в малък кабинет в Института по Латинска Американа Академията на науките. Иля Моисеевич много се учуди, виждайки жив човек, който се готви да пътува в Никарагуа. Самият аз никога не съм бил в тази страна. След пътуването си Вие за всичко ще ми разкажете...
В центъра на огромната, разрушена от земетресение през 1972 г. столица (макар от този момент да са изминали 10 години) стоеше красивото ново здание на Националната библиотека. В Манагуа беше построен един хотел. Той даваше доходи.
А какъв доход може да даде Националната библиотека? Странен въпрос, Едуард! – отговори ми Видалус Менесес, началник отдел в библиотеката. – Нима библиотеките и училищата могат да носят доход?
Действително, какъв доход (иначе казано, икономическа ефективност) може да има строителството на уникалното здание на Френската национална библиотека в Париж или на новото здание на Британската библиотека в Лондон? Списъкът може да бъде безкраен. А реализираният в Египет проект на Александрийската библиотека? Аз мога дълго да назовавам уникални (не много отдавна построени) библиотеки. И не само от такова ниво. Даже обществените, в Щутгарт (ФРГ), например, или в Копенхаген (Дания), откъдето не ми се искаше да си тръгна. Източник на финансиране е бюджетът – държавен или общински. Навярно когато хората са гласували са си мислели „за икономическата ефективност“?
Икономистите знаят: целта на каквото и да е производство се състои в получаване на най-голям ефект с най-малки загуби. От икономическа гледна точка най-големият ефект ще се достигне при ликвидация на библиотеките въобще. Спомнете си Фамусов. Уж коли зло пресечь / Забрать все книги бы да сжечь. (За да може всяко зло да спрете /вземете всички книги и ги изгорете. – прев. на стиха Е. Попова). Никой не се наема да провъзгласи такова нещо, но работата отива натам. Изведнъж, разбира се, не трябва – ще ги нарекат с „недобри думи“. (Фамусов, например, нарекоха мракобесник.) Но така протича: тихо, спокойно. Ежегодно се намалява броят на библиотеките. Не, да закриват – не закриват. Но се появи и процъфтява изразът „естествена загуба“. Едни са изгорели, други са унищожени при наводнение... Никой не е виновен: стихията е непреодолима сила. Да се възстанови? А как може да се възстанови изгоряла библиотека? Да се съберат книги? Книгите – това още не е библиотека. Те нали трябва да се организират във фонд, да се обработят... От нулата? За това ще са необходими десетки години.
За да се създаде и съхрани библиотека, са нужни професионалисти. Всеки може да разруши нормално функциониращ организъм. С всяка година професионалните библиотекари остават все по-малко. Това също е въпрос на ефективност – тях ги подготвят безплатно, но в библиотеките се оказват съвсем не много...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България