Автор: София Пейчева, Анелия Иванова, Мая Мечева
Рубрика: Глобус
Публикувана: бр. 3, юни 2019

Наблюдението върху работата на осем холандски библиотеки наистина създава впечатление, че библиотеките са превърнати в най-важните социално значими центрове за обществото. В посетените библиотеки в Утрехт, Ниуехайн, Зутермеер, Хага, Ротердам, Амстердам и Тилбург видяхме как на практика се реализира тази нова роля – от усвояването и организацията на библиотечните пространства, до програмите за приобщаване на различни социални групи. Три са нещата, които най-много ме впечатлиха: пространствата, доброволците, NBD Biblion.

Пространствата
Това, което веднага впечатлява, е новата визия за библиотечното пространство. Организацията на архитектурното пространство пряко кореспондира с новия социален облик на библиотеките като общностни центрове – тук всичко предразполага към комуникация и приобщаване.
Различните зони са обособени визуално, интериорно, но едновременно с това плавно преливат една в друга. Организацията на фондовете и разположението на читателските места подпомагат самообслужването – саморегистрация на новозаети книги, връщане на книгите в автоматизирани устройства (подобни на поточни линии, които идентифицират книгата по вградения RFID чип и я транспортират до съответното място за подреждане). Прилагат се гъвкави решения за бързо преобразуване на различни зони в зависимост от потребностите – напр. фоайето се превръща в място за детски театър или зона за презентиране само чрез спускане на завеса и подвижен екран.
Присъствието на библиотекарите е ненатрапчиво, последната им грижа е опазването на фонда – за това се грижи въведената RFID технология. Както се изрази директорът на библиотеката в Утрехт г-н Тон ван Влимерен, библиотекарите са освободени от ангажимента да внимават за физическото оцеляване на фонда и насочват професионалната си енергия към разработването и внедряването на нови услуги, нови програми, отговарящи на потребностите на общността.
Библиотеките в Холандия все повече се организират на хибриден принцип. В модерни сгради те съжителстват с кафенета, ресторанти, общински служби, театри, търговски обекти. Те са разпознати от обществото като най-значимото неутрално, независимо, безопасно място за комуникации и личностно израстване.
Безспорно най-екстравагантната библиотека беше тази в Тилбург, която е пример за нетипично усвояване на пространството – старо депо за ремонт на локомотиви е превърнато в библиотека. Сградата е така направена, че хората в нея не само да четат, но и да могат да разговарят. Това е свързано с откритостта ѝ. Посетителите идват тук, срещат се с нови хора и идеи, откриват нови визии или научават нещо ново. Играта с откритостта и възможностите за достъп до знания беше много важна част от архитектурния замисъл, казва пред Deutsche Welle архитект Ингрид ван дер Хейден. Но това, което наистина впечатлява, е, че библиотеките са пълни с хора, живот, светлина. В библиотеката в Ротердам, в най-голямата читалня, нямаше нито едно свободно читателско място…

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!