Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 14 посетители в сайта
Основи на документологията – всеобщата теория на документa ПДФ Печат

Автор: Юрий Столяров
РубрикаАктуални изследвания
Публикувана: бр. 5, октомври 2019

Както е известно, основите на общата теория на документа като научно понятие е заложил видният белгийски библиограф и мислител Пол Отле (фр. Paul Marie Ghislain Otlet; 23 август 1868, Брюксел – 10 декември 1944). На френски език тази дисциплина се нарича Documentation, на руски и български език думата е преведена не съвсем строго – като „документация“. Самият П. Отле е смятал за синоними на тази дума „книго-архиво-музеезнание“, „библиология“, „документология“. Понастоящем в Русия за обща теория на документа се е утвърдил последният от тези термини – документология. Неин предмет е документът като абстрактно понятие, разглеждано на методологично, теоретично, историческо и практическо равнище. Изследват се същността на документа: неговите компоненти, свойства, параметри, структура, функции, класификация и типология на документите, методи и начини на документиране. В обхвата на документологията са общите закономерности на създаване, разпространение, съхранение и приложение на документите. Предмет на изследване може да бъде както документът изцяло, така и отделни негови страни и особености.
Документологията е съвсем млада наука, дори названието ѝ е прието само от част от специалистите. В развитието си тя е минала през няколко етапа. Исторически първа е била документационната наука, възникнала в края на XIX век и получила международно признание през първата половина на XX век. Под това название се е развивала науката, чийто предмет е била документалната дейност, включваща процесите на събиране, систематизиране, съхраняване, търсене и разпространение (а от средата на 40-те години на ХХ век – и на създаване) на документи във всички сфери на обществения живот.
В средата на XX век (50 – 60-те години) всички тези процеси получават наименованието документалистика. Тя изучавала структурата и свойствата на матричните документи, методите и средствата за автоматизираната им обработка, съхраняване, търсене и използване. Документалните потоци и документалните масиви били разглеждани като средства за оптимизация на управлението на големи, предимно многоканални документални системи. Документалистика обаче не отразявала целия диапазон на изследванията на документа, проблемите на производството, разпространението и използването му и не станала обобщаваща наука за документа. При това в нейните рамки доста бързо започва да преобладава интересът към главната съставяща на документа – информационната, и документалистиката отстъпва място на информатиката. Първоначалните представи за предмета на документационната наука придобили информационна и кибернетична насоченост, интегрирайки се със стремително набиращата сила наука за компютърните технологии. Документът в неговия материален ипостас, условията за производство, съхраняване, организацията на работата с документите се намират извън полезрението на информатиката. Затова, както и за документалистиката, да бъде разглеждана като обобщаваща наука за документа, няма достатъчно основания...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България