Автор: Спаска Тарандова
Рубрика: Професионални форуми
Публикувана: бр. 1, февруари 2020

На 7 ноември 2019 г. се проведе четвъртият национален форум „Библиотеките днес“ под надслов „Предизвикателства пред библиотеките в 21. век. 25 години след Манифеста на ЮНЕСКО и ИФЛА за обществените библиотеки“...
С контекста на темата на форума, доц. д-р Анета Дончева, преподавател от катедра „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и член на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) беше един от основните лектори, който представи „Манифестът на ИФЛА/ЮНЕСКО за обществените библиотеки и въздействието му върху библиотечната среда в България“. Тя проследи развитието на идеята за единен манифест или брошура от 1949 г. на ЮНЕСКО за целите и функциите на библиотеките.
Тя подчерта, че още тогава акцентът е бил върху обществената библиотека като инструмент за образование и гарант за демокрацията. Специално внимание беше обърнато на действащия в момента Манифест, приет през 1994 г. съвместно от ИФЛА и ЮНЕСКО, който посочва основното предназначение на обществената библиотека, формулирани в 12 цели и как той служи за формиране на политики и приемане на закони и насоки за развитие в отделните страни през годините. Специално внимание беше обърнато на това как Манифестът повлиява на библиотечната среда в България, и че България е една от първите страни, в които той е преведен през 1995 г. В годините Манифестът вдъхновява много библиотечни специалисти за написването на специализирани материали, провеждат се обучения за неговото разбиране и прилагане, използва се при застъпничество за промяна на политиките на национално и регионално ниво. Със съжаление доц. Дончева констатира, че въпреки усилията на ББИА през годините у нас Манифестът остава непознат и встрани от вниманието на националните и местни власти, на хората, които администрират библиотечния сектор...
Нашата страна все още няма приета национална стратегия и програма за изпълнение на Целите за устойчиво развитие 2030 на ООН, но през годините библиотеките в страната, според възможностите си, работят по изпълнението на отделни цели, които са в рамките на функциите на обществените библиотеки. Г-жа Надежда Груева, член на Управителния съвет на ББИА, представи проекта на Национална програма за развитие „БЪЛГАРИЯ 2030“ по основни елементи, цели и оси на развитие. В проекта на Националната програма отделните цели за устойчиво развитие са групирани в 5 оси на развитие. Г-жа Груева посочи как дейността на библиотеките се съотнася към тях с конкретни примери от библиотеки в областта на образователната интеграция и опазване на околната среда.
В заключението си тя изведе конкретни предложения, които да бъдат изпратени за отразяване преди приемането на стратегията и плана за изпълнение. Тя посочи, че е необходимо библиотеките да имат своето достойно място в мерките за достъп до културното наследство (Приоритетна ос 5 – Духовна и жизнена България); в предоставянето на публичен достъп до информация (Приоритетна ос 1 – Иновативна и интелигента България), обучение в нови умения и знания необходими за пазара на труда (Приоритетна ос 3 – Свързана и интегрирана България); ползата от библиотеките за изпълнение на целите, свързани със здравеопазване, образование, икономика и култура (Приоритетна ос 4 – Отзивчива и справедлива България и Приоритетна ос 2 – Зелена и устойчива България). Тя призова представителите на централната власт, които присъстваха на форума, да се застъпят за библиотеките за предоставяне на нужните ресурси за създаване на висококачествени библиотечни програми и услуги, а не да се финансират приоритетно новосъздадени структури на други сродни организации...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!