Автор: Светлана Петрова Рубрика: Юбилеи Публикувана: бр. 1, февруари 2020
Първи библиотечен курс в Ловеч До 1932 г. завеждането на книгите се извършва с печатан каталог и тефтерни каталози, наредени по десетичната система, но без пълно описание на книгите. Ценейки библиотеката като най-мощно средство за просвета, през лятото на същата година ловешкият Околийски читалищен съюз открива първия седемдневен библиотечен курс с ръководител Маргарита Димчевска – подначалник в Министерството на народната просвета. Това е не само първият такъв курс за Ловеч, но и първият библиотечен курс в България, организиран в провинцията. Организирането на събитието е възложено на училищния инспектор и член на Управителния съвет на Околийския читалищен съюз Иван Георгиев. В статията „Първият библиотекарски курс“, публикувана в Юбилейния сборник на ловешкия Околийския читалищен съюз (1927 – 1938), Георгиев си спомня: С много трудности имаше да се справям, толкова повече, че не разполагаме с никакви средства. Ала не било това най-голямата беда: бедата била в това, че между нашите библиотекари имало разногласия, които – както това не рядко става у нас – съвсем не можели да се споразумеят. За да се изчистят споровете и за да се ориентират библиотекарите в различните библиотечни и класификационни системи по покана на Читалищния съюз в Ловеч пристига лекторът Маргарита Димчевска, специализирала в Америка и Англия. Ловешките библиотекари не били съгласни с американските ѝ системи, ала нямало как – примирили се. Трябва да се признае, че и г-ца Димчевска положи всички усилия, за да даде на курсистите всички указания и да се добие желаният резултат. Добре се изнесоха лекции и от г. Ячо Хлебаров. Изнесоха се няколко беседи и от мен. Изобщо, курсът се изнесе така, че малко още би се желало, пише в спомените си Георгиев. Доволни бяха и курсистите и лекторите и… уредниците. Ала все пак – нещо скърцаше. Иначе как да се обясни: петдесет итри курсисти следваха, а пет читалища още не са уредени по упътванията, дадени в курса. Тук освен материалните трудности, не малко пакостно влияние имаха и непримиримите противоречия в… системите. Пуста наша нетърпимост на чуждото мнение! Страшни индивидуалисти сме! Въпреки противоречията, участниците в първия библиотечен курс се обединяват около следните изводи:
- Смисълът не е в това да се набавят и трупат голямо количество книги, а в това – книгите да могат да се ползват.
- Библиотеката трябва да бъде подредена така, че не само библиотекарят, но и читателите да могат да знаят и ползват книжното богатство.
- Библиотекарят не е книгопазител, а първостепенен общественик и просветител.
Без да възприемат изцяло препоръчаната от лекторката система, курсистите се убеждават, че и най-лошата система е за предпочитане пред анархията, която царяла в техните библиотеки. В спомените си Иван Георгиев изтъква: Истина е, че почти никоя библиотека не се уреди точно по указанията, дадени в курса. Истина е обаче, и това, че почти всички библиотеки се туриха в ред; истина е също така, че се внесе известно задълбочаване не само в уредбата на библиотеките и читалните, но и в осмисляне живота на читалището.
Първият библиотечен курс в Ловеч хвърля и една нова искра – още на следващата година започва да се говори все по усилено за нуждата от библиотечни курсове в цялата страна...
Цялата статия можете да прочете, ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!
|