Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 4 посетители в сайта
Слово за библиотечната професия ПДФ Печат

Автор: Едуард Сукиасян
РубрикаПрофесия
Публикувана: бр. 2, април 2020

Как ние, библиотекарите, сме се появили на света? Някои от нас, сигурно, никога не са си задавали този въпрос. Веднъж в почивката на една международна конференция няколко, вече стари професионалисти, решиха да проведат разговор за това, но дискусия така и не се получи. Сред нас се оказа Ерик де Гролие (Eric de Grolier, 1911 – 1998), известен френски учен, културолог и социолог. Той ни зададе въпроса: как мислите, кой се е намирал преди 27 века в Египет до фараона? И сам започна да си отговаря, разсъждавайки. Около фараона и неговото семейство се е намирала охраната. Сигурно и лекарите. А кой още? Разбира се, онези, които са владеели информацията. Те са били длъжни да я събират, съхраняват, обработват и незабавно да я предоставят. Как са правили това – ние не знаем. Но те са били наши предшественици – и в това няма съмнение. Нещо повече – именно благодарение на тях е възникнала писмеността, започнало е развитието на науката. Ние не знаем как са се наричали тези хора по това време. Но те са се занимавали именно с това, с което се занимаваме ние, библиотекарите, в днешния свят.
А кога и как се е родила библиотечната професия? Днес ние знаем с точност отговора на този въпрос – през 1876 г. във Филаделфия, САЩ на Учредителния конгрес на Американската библиотечна асоциация. В едно от изказванията бил зададен въпрос: как ще се наричаме ние сега? И Мелвил Дюи (Melvil Dewey, 1851 – 1931) отговорил: I am Librarian. В залата заседавал трудно събран колектив от хора, които се виждали за пръв път. Мнозина били по-възрастни от този странен 25-годишен младеж. Какво ги обединявало? Те всички работели в библиотеки, някои били професори и учени, духовни лица. Други с особени заслуги, но обществото им е възложило отговорността за събиране на книги. Обикновено това били общителни и образовани хора, знаещи езици, уважавани и авторитетни. Много изказвания на конгреса били публикувани в първите броеве на списанието „Library Journal“, което създал Мелвил Дюи.
Откъде е дошъл? Само преди две години той бил учител по математика в колеж. Тъкмо преподавателските задължения са го накарали да ходи по библиотеките. Систематизирал е няколко хиляди задачи по степен на трудност. Оказало се е, че учениците много по-добре усвояват логиката и методологията на решаването им, ако не бързат, ако сами определят последователността на решаването им. Едни отивали към най-трудните задачи бързо, други – по-бавно, някои много дълго стигали до финала, но училищният курс усвоили всички. В клас всички те седят заедно. Едни отдавна са отишли напред и не им е интересно, докато другите нищо не са разбрали от урока. Обучението по „средно съобразяващ възприемащ“ ученик е позор за нашето училище. В тези думи на бъдещия велик библиотекар са скрити идеите на „обучение според способностите“. Ще напомня, че такова програмирано обучение се въвежда едва в средата на XX век благодарение на трудовете на американския психолог Б. Ф. Скинър (B. F. Skinner, 1904 – 1990).
Мелвил Дюи решил да напусне колежа и да се заеме с реформиране на библиотечното дело. Той анализирал форматите на каталожните фиши и предложил да се направи стандартен размер (3х5 дюйма или 7,5х12,5 см) с десет хоризонтални реда, с две полета отляво и с дупчица отдолу в средата на 7-ия ред. Толкова ли е било важно всичко това? Вероятно! Тъй като той веднага е предложил и чертеж на каталожното чекмедже и каталожния шкаф с 4, 8,… 48 и 64 чекмеджета, с две вътрешни повдигащи се лавици (за седящ и стоящ ползвател). Било е показано мястото на дръжката и етикета на чекмеджето, устройството на металния шиш, закрепващ фишите. Всичко, с което се е занимавал младият М. Дюи, той е правел от идеята до реализацията, с всички детайли. Сега в света няма други фиши, чекмеджета и шкафове. През същата 1876 г. М. Дюи е предложил извънредно удобната за читателите „Десетична класификация“. Днес тази система се прилага в около 150 страни, преведена и издадена е на десетки езици по света.
Разказах тук за раждането на библиотечната професия така, както е прието в европейската, западната култура. Допускам, че в Китай, Япония и други страни имат свои версии. От известно време говоря внимателно за това, че първите библиотеки са се появили в Египет преди около 27 века. В САЩ веднъж ме предупредиха – толкова надълбоко в Азия просто не са се ровили. Пред очите ни изчезват чудните библиотеки в Ниневия, в междуречието на Тигър и Ефрат (Месопотамия). По чудо са се запазили глинените плочки от библиотеката на Ашурбанипал (VII век пр. н. е.), подарили ни възможността да четем „Махабхарата“ – най-древното произведение на човечеството. Какви открития на археолозите ще попълнят нашите познания за задълбочената история на библиотечното дело, не знаем...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България