Автор: Еева Рантамо
Рубрика: Библиотеките и обществото
Публикувана: бр. 2, април 2020

Защо приобщаване?
Понятието „приобщаване“ обхваща всички, които посещават дадена институция или ползват дадена услуга. То включва не само хората с увреждания, но и тези от различни социални прослойки, както и културните и езикови малцинства с техните специфични нужди и проблеми. От тази гледна точка приобщаването допълва понятието „многообразие“ като мярка за гражданска и демократична представителност на целия народ. Или ако го формулираме в политически термини, приобщаването е израз на принципа за равенство между всички, а многообразието зачита техните индивидуални различия.
Правото на всеки гражданин на свободно участие в културния живот е добре застъпено в международното и национално законодателство – от Всеобщата декларация за правата на човека през различните резолюции и насоки на ООН и ЕС до националните юрисдикции. Гражданите са в правото си да търсят отговорност от институциите, ако те пренебрегват нуждите им или им отказват достъп до услуги. Вярвам, че сте добре запознати с тези документи. Въпреки основателната критика към отделни техни детайли, всички те са плод на дълга борба. Благодарение на тях приобщаването не е просто добронамерена инициатива, а задължение за всички.
За мен обаче най-силният аргумент в полза на приобщаването е идеята за обща и споделена свобода на личния избор и възможностите. Ако има хора, които са изключени от обществените услуги, ако те нямат достъп до идеите и достиженията на споделената ни култура, дали поради пропуск или нарочно, то ние се отдалечаваме от идеалите на културата, гражданската солидарност и свободата. И някой ден вратите ще се затворят и пред нас. Важно е да помним, че подкрепата за другите и увеличаването на възможностите пред тях е подкрепа за нас и нашите собствени възможности. Така че първата причина, за да работим за приобщаването, е собственият ни интерес да увеличаваме възможностите пред всички.
Връзки с обществеността за приобщаване в библиотеките: Три елемента
В основата на всеки опит за приобщаване стои въпросът за откритото партньорство между библиотеката и нейните посетители за решаването на конкретните проблеми на достъпността ѝ. Библиотеката трябва да иска да опознае посетителите си, да се вслушва в критиките и желанията им и да се стреми да изгради работещо партньорство, чрез което да разреши или облекчи техните затруднения.
В процеса на приобщаване е полезно да ползвате наръчници и насоки, да се допитвате до експерти и да търсите други източници на помощ. Но не е достатъчно просто да следвате предписанията за достъпна среда. Уважаваните експерти и полезните книги няма да свършат работата вместо вас. В действителност вие и вашите потребители ще трябва да откриете заедно какво е най-добро за вас. Но не започвате от нулата. Всяка библиотека вече разполага с някакви ресурси: дали ще е персоналът, който има ценен опит и познания, дали ще е мрежа от полезни партньорства или пък финансови ресурси. Вероятно имате техника и обзавеждане, както и процедури и правила, които биха могли да бъдат променени, пренаредени и използвани по нов начин.
Освен това разполагате с личните си цели и интереси. Какви са вашите проблеми? Как си представяте бъдещата си работа? Как искате да изглежда библиотеката ви след няколко години? Всички тези въпроси трябва да бъдат подложени на дискусия с участието на всички заинтересовани страни. Направете внимателен анализ на съществуващите условия и бъдещите си цели. За да бъде успешен процесът на приобщаване, всички участници трябва да са съгласни с изводите и намеренията. Набелязаните цели трябва да бъдат общи за институцията и нейните партньори...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!