Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 4 посетители в сайта
Стоян Аргиров – основоположник на библиотековедската наука в България (По повод 150 години от рождението му) ПДФ Печат

Автор: Мария Младенова
РубрикаЮбилеи
Публикувана: бр. 2, април 2020

... Мен лично винаги ме е занимавал въпросът при кого, къде и как е получил солидната си библиотековедска подготовка, тъй като до нас не е достигнал документ, категорично потвърждаващ библиотековедската му образованост. А такава той демонстрира още 28-годишен в своето „Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки“ (1898), с което дава и знак, че има намерение и воля за работа в конкретно професионално поле и че ще следва упорито своята лична и професионална легенда – в зоната на библиотекознанието...
Първата значителна проява на библиотековеда Аргиров е споменатото вече „Ръководство“, с което той очевидно цели не да теоретизира, а да даде предимно полезни практически знания за работата на библиотеките, демонстрирайки и ново професионално мислене, ориентирано към вече утвърдени европейски критерии. Мотивите си за написването му той изяснява в предговора, посочвайки три много съществени аргумента. Първо – липсата на каквото и да е помагало за уредба на българските библиотеки, които в края на ХІХ век бележат тенденция към увеличаване; второ – наличието на много елементарни познания у тези, които са се нагърбили с библиотекарската длъжност; трето – мъглявите понятия изобщо за библиотечното дело у по-голямата част на нашето общество.
Мотивите му са и своеобразна характеристика на професионалното пространство у нас на границата между ХІХ и ХХ век, когато почти никой няма ясна представа за необходимостта от научна организация в работата на библиотеките. Малцина са дори представителите на младата ни, токущо започнала да се формира интелигенция, които са наясно с предмета на библиотекознанието като наука. Но дори през първите две десетилетия на ХХ век истинска интелигенция у нас според Б. Пенев (1882 – 1927) не се е още оформила и няма история, поради това, че условията, при които се създава, не са завидни и предполага, че може би още дълго ще чакаме, докато из хаоса се роди това, което с право ще наречем българска интелигенция.
В предговора на своето ръководство авторът твърди, че то не представлява оригинален труд, а се е постарал да събере и систематизира най-потребното и най-същественото за един библиотекар, като сочи и 4-те основни издания на немски език, които е използвал, доказващи ранната му, но останала трайна привързаност към немската библиотековедска традиция.
В увода той изяснява и понятията библиотека и библиотековедение. Като твърди, че няма една общоприета дефиниция на понятието библиотека, което се превежда като „книгохранилище“, и че още от най-стари времена под библиотека се е разбирало „сбирка от книги“, предлага следното определение, което според него е най-приемливо: наредена сбирка от книги, назначена за публично или частно ползване. Очевидно е, че той следва традиционното, създадено от векове схващане, според което понятията библиотека и библиотечен фонд се възприемат като тъждествени и поради което под библиотека се е разбирало по-голяма или по-малка колекция от книги. Тази концепция поддържат десетки западни и руски библиотековеди, които са единодушни, че фондът представлява нейната същност...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияБритански съвет в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България