Автор: Милена Цветкова
Рубрика: Един несъстоял се 75-годишен юбилей
Публикувана: бр. 4, август 2020

Загубата на учител те убеждава защо са неуместни думите „съчувствам“ и „съжалявам“ на сбогуване с него. Съчувствам единствено на учени и преподаватели, които не могат да посочат от чия научна школа са. Съжалявам единствено покойника, за когото се оказва, че единствените следи, които е оставял по земята, са от обувките му; за когото казват, че единственият писмен източник, от който са разбрали, че е живял, е некрологът му.
Професор Мария Младенова е от световнопризнатите личности, чиито следи оформят писмени и културни вселени. Приемам като Божия благодат възможността да я имам за учител и ментор в продължение на 28 години. В унисон с жизнеутвърждаващите ѝ завети посвещавам тази нова писмена следа в биобиблиографията ѝ не на нейната памет, а на 75-ия ѝ рожден ден, който трябваше да отпразнува на 28 август 2020 г.
Урок 1: Популяризирай българската наука по света
Световната известност на проф. Мария Младенова не се нуждае от лични свидетелства. До последния си дъх тя поддържаше непрестанни комуникации със световни имена в библиотекознанието, библиографията и книгознанието като акад. Юрий Столяров – президент на Международната академия по информатизация и секретар на отделението по библиотекознание към Руската академия на науките, проф. Едуард Сукиасян – заместник директор на Руската държавна библиотека (РДБ) в Москва, проф. Марина Колесникова – ръководител на катедра „Библиотекознание и теория на четенето“ в Държавния институт за култура в Санкт Петербург (СПбГИК), проф. Гордана Стокич от Катедрата по библиотекознание в Белградския университет. В чужбина е разпознаваем учен с 14 чуждоезични публикации – във Франция, Турция, Румъния, Русия и Сърбия. Руският специалист по социални комуникации и библиология проф. Аркадий В. Соколов в своята монография „Руските библиотеки в информационното общество“ (2012) нарича Мария Младенова водещ популяризатор на българския опит в чужбина. С много чуждестранни учени проф. Младенова поддържаше до последно творческа кореспонденция, която тя грижливо съхрани в архива си и един ден заслужава да бъде публикувана...
Урок 4: Търси човека!
Извеждането на личността пред събитията беше принципен подход и изследователско амплоа на библиотековеда, библиографа и книговеда Мария Младенова. Наподобяваше Диоген, който живеел в бъчва и символично ходел с фенер през деня, защото и слънчевата светлина не помага, когато се „търси човека“. Обожаваше да чете биографични и автобиографични книги. Притежаваше богат домашен фонд от мемоари. Трудовете ѝ за осветлените от нея забравени учени и творци са истинска генеалогия. Факт е, че в областта на българското библиотекознание, поне към 2002 г., нейният дисертационен труд „Ячо Хлебаров като културен деец, организатор на читалищното дело и библиотековед“ беше единствената дисертация-персоналия...
Урок 13: Отчетът
В кредото на проф. Младенова влизаше задължението на учения да дава отчет в края на всяка година както пред колегите, така и пред близките си. Сочеше за еталон ежегодния отчет на проф. Едуард Сукиасян, който той от години изпраща по електронната поща до своя доверен кръг от приятели, колеги и ученици, и когато в навечерието на Коледа го получеше, го четеше с наслаждение. Нарече личен отчет пред колегите своята биобиблиография, издадена по случай 70-годишнината ѝ на тържеството в УниБИТ на 21 октомври 2015 г. Все със същото кредо остави задача и за съставителката Ваня Аврамова. Приготви окончателното допълнение на биобиблиографията си във вид на фишов каталог за периода след изданието от 2015 г. до смъртта си (до приемането ѝ в болница „Света Анна“ на 24 май 2020 г.).
Подготвяше се старателно и за пълен отчет там горе – пред Главния библиотекар.

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!