Автор: Силва Василева
Рубрика: Библиотеките и обществото
Публикувана: бр. 5, октомври 2020

Различни и разнопосочни факти, събития и личности от културната история на Русе са осмисляли духовното пространство „библиотека“. През годините многократно са променяни и нейните приоритети. Но безспорно и категорично това, което я прави различна от всички други духовни културни средища, са нейните колекции. И част от тази различност, която оформя неповторимия облик на русенската културна институция, е съхраняваната във фонда ѝ лична библиотека на акад. Михаил Арнаудов.
Частично предоставена през 1973 г. по повод на 95-годишнината на учения и допълнена през 2016 г. с дарение на негови родственици, днес сбирката респектира с разнообразието от автори, проблеми и теми, свързани с възхода на националната ни културна и литературна мисъл. Богатата съкровищница пази множество документи, събирани през дългогодишната научна дейност на изследователя и свързани с български и чужди творци. Колекцията е обособена в самостоятелен фонд от над 8000 единици на повече от 25 езика и освен книги включва авторски ръкописи, периодични издания, снимки, лични документи, както и 2 гипсови отливки – на Лаокоон и предсмъртната маска на Пейо Яворов. Цялото това документално и библиотечно наследство на родения в Русе виден учен е национално богатство от изключително значение.
Преди години проф. Елена Георгиева, която посвети дългогодишни усилия върху изследването и каталогизацията на личната библиотека на акад. Арнаудов и ни остави десетки публикации за нея, я нарече библиотека – личност. Колекцията носи множество препратки както към дейността на учения – към неговите идеи, търсения и стремежи, така и към своеобразния пантеон от образи, „родени“ в резултат на неговите изследвания и научни разработки. Богатата съкровищница пази множество документи, събирани през дългогодишната научна дейност на изследователя, и свързани с български и чужди творци. Почти няма писател или общественик от началото на ХХ век, та чак до последните дни на Михаил Арнаудов през 1978 г., който да не е подарил екземпляр от своя книга на академика. Сред тях се отличават имената на патриарха на българската литература Иван Вазов, брат му Борис Вазов, Пенчо Славейков, Пейо К. Яворов, Елин Пелин, Гео Милев, Стилиян Чилингиров, Дора Габе, Атанас Далчев, Магда Петканова, Константин Петканов, Добри Немиров, Радой Ралин и др.
Изключително богат е и тематичният обхват на колекцията. История, политика, литературознание, етнология, религия, философия са само част от областите, в които акад. Арнаудов последователно и задълбочено е събирал през годините публикации на наши и чужди автори. В колекцията се пазят над 600 биографии на личности от различни епохи и страни, повече от 300 са критичните студии и мемоарите. Удивителна е последователността, с която ученият е събирал и изследвал даден автор или тема. В рамките на мое и на колеги от библиотеката изследване върху съхраняваното от и за Любен Каравелов в личната библиотека на академик Арнаудов установихме, че само за написването на монографията за видния копривщенец акад. Арнаудов е изследвал над 50 издания, по страниците на които може да се проследи работата на учения с текстове и факти. Така например в първия том от „Сѫчинения на Любен Каравелов“ от 1886 г., издадени под редакцията на Захарий Стоянов, са запазени 21 страници, в които Михаил Арнаудов старателно е коригирал настъпилите след Освобождението правописни промени, тъй като Захарий Стоянов е запазил оригиналния Каравелов правопис. Страниците изобилстват с подчертавания и бележки в полетата, превод на чуждици и остарели думи и корекции в контекста на съвременния правопис. Ученият е давал съвременния вариант на думата или свой превод над съответния израз, а в долния край на всяка страница под черта с пореден номер са отбелязани изразите в оригиналния си вид. Книгите изобилстват с препратки към творчеството на Шевченко, Хайне и др...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!