Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 8 посетители в сайта
Организация на пространството на библиотеката на вуза в нестандартните условия на дворцово здание ПДФ Печат

Автор: Марина Колесникова
Рубрика: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 1, февруари 2021

От друга страна съвременните архитектурни проекти като правило се отнасят до строителството на нови, отделно обособени здания на вузовски библиотеки, или на модернизация на типови здания и помещения на библиотеки, вече функциониращи в структурата на учебните заведения. Необходимо е да се подчертае, че проектирането на нова библиотека, при цялата сложност на задачата, не е така трудоемко, психологически напрегнато и отговорно, както проектирането/реорганизацията/модернизацията на библиотека с поначало неприспособени помещения, при това, например, притежаваща историческа ценност и даже намираща се под закрилата на държавата.
Основни тенденции в приспособяването на съществуващи исторически здания за нови функции се явяват:

  • използване на пълния обем на отделно стоящо историческо здание (в т.ч. здания от дворцов тип, от промишлен тип, от жилищен тип, укрепителни съоръжения);
  • използване на встроено-пристроени нежилищни помещения на отделно стоящи исторически здания (в т.ч. здания от дворцов тип, от промишлен тип, от жилищен тип, укрепителни съоръжения);
  • използване на изброените тенденции в различни процентни съчетания в зависимост от изходните данни при проектирането.

В подобен случай архитектурно-плановите решения, преминали през „ситото“ на разнообразни обсъждания, съгласувания и разрешения в КГА, КДКИОП, СДСНЕ и т.н. и приети за реализация, могат да се разглеждат като нещо от рода на „висшия пилотаж“ на архитектурното проектиране. Намирайки се в помещения с други функционални задачи, други технически характеристики в сравнение с тези, които се изискват за разполагане на библиотечното производство, въпреки това, библиотеката трябва да организира своите базови технологични процеси с отчитане на нормативните изисквания за оптималност, точност, ритмичност, уплътненост, оперативност, ергономичност, безопасност на труда и др.
Уникален пример за библиотека, функционирала ефективно много десетилетия в особени „небиблиотечни“ по своето предназначение пространства, е научната библиотека на Санкт-Петербургския държавен институт за култура. Тя се разполага на трети и четвърти етаж на главния корпус на института – дворец от XVIII век, построен през 1784 – 1788 г. (обект на културното наследство „Дом на Салтиков“, архитект Джакомо Кваренги).
Библиотеката на института е създадена едновременно с неговото основаване през 1918 г. В основата на фонда са книгите от колекцията на Обществото за съдействие на нравственото, умственото и физическото развитие на младите хора „Маяк“; книги, придобити от О. К. Буланова-Трубникова (внучка на декабриста В. П. Ивашов), издания от частната колекция на А. Д. Сидамон-Еристов и др. От момента на разполагането на института в зданието на „Дворцовая набережная“ №4 през 1925 г. за библиотеката били отделени няколко помещения на третия и четвъртия етаж. С нарастването на фонда заеманата от нея площ също се увеличава чрез присъединяването на съседни помещения и към началото на XXI век библиотеката придобива настоящия си вид...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България Мемориален фонд Снежана Янева