Автор: Ана Лазарова
Рубрика: Актуални изследвания
Публикувана: бр. 1, февруари 2021

Със социалната изолация по време на пандемията от COVID-19, периодите на затваряне на библиотеките и изместването на повечето човешки дейности онлайн, въпросът за достъпа на обществеността до литература в електронен формат е по-актуален от всякога. Неизбежно за институциите за културно наследство възникват въпроси като: как могат да използват електронните книги в колекциите си; как въобще могат да се сдобият с такива; трябва ли изрично да се договарят с авторите и издателите за заемането на електронни обекти и дали няма риск от засягане на законовите права на последните. Не на последно място възниква въпросът защо в държави с далеч по-развити практики в сферата на публичното даване в заем напоследък избухват скандали във връзка с драматични разлики в цената на електронните и хартиените книги.
Тази статия ще се опита да проследи развитието и противоречията в правния режим на електронната книга и да внесе яснота в начина, по който следва да се третират юридически различните видове нейно използване.
Видове използване на произведение и тяхната еволюция
Знаем, че авторското право и сродните му права събират в себе си букет от правомощия. Имуществените права на автора включват възможността му да разрешава, съответно забранява, действия, които нашият закон обхваща в общото понятие „използване“ и които могат да се разделят на три условни групи: 1. възпроизвеждане (копиране), 2. разгласяване (комуникация) и 3. преработка (тук се включват както преводи, така и ремикси). Най-много различни действия по използване са свързани с форми на комуникация на произведението или обекта на сродно право. Това е и най-динамичната група в теоретичен и практически план.
Право на разпространение
Исторически едно от първите действия по комуникация, които авторското право санкционира, е разпространението на оригинали и копия от дадено произведение, наричано още дистрибуция. В българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), разпространението е уредено в чл. 18, ал. 1, т. 2, съгласно която авторът има изключителното право да разпространява сред неограничен брой лица оригинала или екземпляри от произведението. На европейско ниво правото на разпространение е хармонизирано с разпоредбата на чл. 4 от Директива 2001/29/ЕО3.
Правото на разпространение е неразривно свързано с един друг институт на авторското право, който представлява и едно от основните вътрешни ограничения на обхвата на последното – т.нар. доктрина на изчерпването при първа продажба. По силата на тази доктрина, правото на разпространение се изчерпва по отношение на оригинала или копия от произведението с първата продажба или друго прехвърляне на собствеността, извършена от правопритежателя или с неговото съгласие. Така, когато един ползвател купи книга, той е свободен да направи с тази книга каквото желае – да я препродаде, да я подари, дори да я унищожи. Титулярът на авторското право няма контрол върху последващи действия, извършени след санкционирания от него първи акт на прехвърляне на собствеността върху материалния носител.
Идеята за изчерпването на правото на разпространение се появява най-напред в доктрината и по пътя на съдебната практика в началото на XX век около аргумента, че авторското право няма предимство пред правото на собственост, което притежателят на обекта, например книга, има върху копието на произведението. По правило изчерпването се случва на национално ниво. Доктрината е въведена в правото на Европейския съюз, съответно обхваща цялата му територия, първо по пътя на съдебната практика. Причината е необходимостта да се осигури свободното движение на стоки в рамките на, по онова време, Общността...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!