Издателска дейност

Фондация Америка за България
В момента има 5 посетители в сайта
Път през годините... 160 години библиотека „Родина” ПДФ Печат

Автор: Слава Драганова
Рубрика
: Юбилеи

Публикувана: бр. 1, февруари 2021

През 1858 г. в Стара Загора има пет мъжки и три девически училища. През същата година Тодор Шишков, учител в Акардженското училище, прави неуспешен опит да основе читалище в града. Борбата между „млади“ и „стари“ – учители и чорбаджии, обаче осуетява добрите му намерения. Две години по-късно Шишков става главен учител в Светиниколското училище, където намира благодатна почва да осъществи идеите си. Събира около себе си младите учители и с подкрепата на стария даскал Атанас Иванов и писмената благословия на черковната градска община в Железник, заедно с Петър Иванов – учител и автор на първата отпечатана старозагорска стихосбирка, с хаджи Господин Славов и още двадесетина млади старозагорци осъществява мечтата си. Датата е 25 март, денят – Благовещение, а целта е да се отвори едно място, където да се събират младите и ученолюбивите ни съграждани в него за прочитане и съразмишление как да се спомага и подтика напред книжевното образование на съотечествениците ни. Датата не е избрана случайно. Благата вест прелита за три дни до Цариград и Александър Екзарх, собственик и редактор на Цариградски вестник, бърза да публикува първото останало на книга доказателство за основаването на читалището в родния му град.
С отварянето на първото читалище в Железник се ражда и първата обществена библиотека в града, която в края на 1860 г. вече притежава 758 тома книги, почти всички дарени от основателите. Още първата година библиотеката е абонирана и за осем вестника. Само за десет години тя се превръща в една от най-големите библиотеки за времето си в българските земи с 15 000 тома книги и периодични издания. В боевете за Стара Загора през лятото на 1877 г. изгарят домове, училища и църкви. Изгаря и цялата библиотека. Изгарят още книгите и ръкописите на Петко Р. Славейков, учителствал по това време в града и участвал в живота на читалището и библиотеката му.
Едва ли друг град в България е устоявал на толкова трагедии, запазвайки духовността и сплотеността на хората си. А може би точно духовността на старозагореца е разковничето за неговата гражданска съвест и себеотдаване за общото благо. Или дарителството му е вродена черта, предавана от поколение на поколение? Защото почти всичко в този град след Освобождението се ражда с лептата му.
Интересен и показателен е фактът как само за пет години се възражда изравнената със земята Стара Загора. Събират се гражданите и решават да дарят имотите си, с една дума – дворовете си, на общината, а после си ги откупват от нея, за да построят новите си къщи. Ще попитате защо го правят? За да се съберат пари за възстановяване на порутените училища и църкви, за въздигане на храмовете на духа и образованието.
След Освобождението са правени няколко опита да се съживи читалището, да се възобновят библиотечната и театралната му дейност. През 1883 г. се създава Ученолюбиво дружество. Отново с дарения се полага началото на нова библиотека. Годините са тежки и трудни и Ученолюбивото дружество многократно затваря и отваря вратите си. На 14 септември 1895 г. на свое заседание Общинският съвет решава да се отвори Градско читалище, за поддържането на което гласува две хиляди лева. Книгите на Ученолюбивото дружество и на съществуващата към градската управа служебна библиотека се сливат и стават достъпни за читателите, но за кратко. Читалището отново затваря врати.
В първата година на ХХ век век традициите на предосвобожденското читалище възкръсват с
основаването през 1900 г. на Културно-просветно дружество „Театър“, преименувано през 1943 г. с решение на Общото събрание на дружеството на Народно читалище „Родина“. В акта, вграден в основите на дружествената сграда – т.нар. „Стария театър“, са отбелязани важни исторически данни и събития, решението на общинския съвет за отпуснатото даром място за построяването ѝ, броят на членовете на дружеството, както и това, че Културно-просветно дружество „Театър“ е приемник на Градското читалище от 1895 г., на Ученолюбивото дружество от 1883 г. и на първото читалище от 1860 г. Целите, описани в устава му, гласят: …да възпитава и развива членовете си и обществото умствено, нравствено и естетично, да сплоти гражданите на Стара Загора в едно неразривно цяло, като членове на едно семейство, да се стреми да постави града в реда на първите културно-просветителни центрове в страната...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн

 
IFLA
Посолство на САЩ в БългарияГьоте институт - България  Американска библиотечна асоциацияEBLIDA Фондация Глобални библиотеки - България Мемориален фонд Снежана Янева